Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

60. Звѐрино

Население: 1910 г. — 819 жители, 1926 г. — 1054, 1934 г. — 1220, 1946 г. — 1256, 1965 г. — 1883, 1975 г. — 2105, 1985 г. — 2232, 1992 г. — 2306. Това е единственото село, което е увеличило броя на населението си.

Намира се на 30 км южно от Враца и е разположено по двата бряга на р. Искър при устието на р. Златарица (Златица), която е ляв приток на Искър. Състои се от Ста̀рото сѐло Звѐрино, от квартала около железопътната гара Звѐрино и от наскоро образуваното селище или квартал, наречен Ода̀нат. Землището му заема площ от 35 138 дка — повечето планинска земя. Граничи на изток с Люти брод, на юг — с Игнатица, на северозапад — със Зли дол и Осѐлна, на запад — с Елисѐйна и на север — с Очѝн дол. В околностите му са намерени останки от тракийски и късноримски селища, които не са проучени. Днешното село е основано върху развалините на голямо средновековно селище. В местността Сло̀го, която се намира в северозападната част на Старото село, бе разкрит средновековен некропол с християнски погребения и накити от XII до XIV в. При скелетите са намерени обеци, гривни и пръстени от бронз и от сребро. В един османски документ от 1430 г. е записано село Изверине (РСт., I, с. 409), а в друг документ, които е от средата на XV в., село Изверине е записано с 11 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 255). Северно от селото в местността Джурѝлова глава са развалините на голяма средновековна крепост, която вероятно е охранявала пътя от Враца за София, минавал по поречието на р. Златица. От тази крепост са запазени порутени стени до 4 м. височина, среща се и керамика, характерна за периода от ХII до XIV в. В новия квартал Оданат, близо до Печена цръква, бе намерено съкровище от сребърни накити от периода след XV в. и сребърни турски и западноевропейски монети с последна емисия от 1769 г. Това малко съкровище, зарито в земята, показва някакво събитие станало тук през последната четвърт на XVIII в. Накитите и монетите са разпределени между намервачите, които само ми ги показаха.

Стари родове в Звѐрино са: Вѐльовци, Гьо̀ргьонци, Каца̀ревци, Кю̀лтовци, Ма̀нчовци, Мѝковци, Мѝцовци, Нѐновци, Па̀вловци, Пѐндовци (Клѐнзовци), Пѐшовци, Порадзѝйте, Суга̀ревци и /Х/а̀йтовци. След 1920 г. около ж.п. гара Звѐрино е заселен кварталът Га̀рата с преселници от Звѐрино, Игна̀тица, Осѐлна, Очин дол и други места. През 1956 г. е завършен мостът на р. Искър и това улеснява заселването на квартала Оданат, където до 1944 г. е имало само няколко къщи на колибари. Днес в този квартал живеят повече от 50 семейства, които са преселници от Игна̀тица, Осѐлна, Очѝн дол, Зли дол и др. В началото на XX в., поради липса на поминък и работна земя от Зверино се изселват няколко десетки семейства в с. Метковец, Врачанско, в с. Цани Гинчев, Шуменско, в Каспичан и Мадара, в с. Кладенец, Добричко и в с. Медовина, Търговищко. В последните години построяването на един завод и на една оранжерия за ранни зеленчуци осигуриха добър поминък на населението на с. Зверино.