Богдан Николов
От Искър до Огоста (108)

108. Осѝково (от 1950 г. — Миланово)

Население: 1934 г. — 1614 жители, 1940 г. — 282 къщи (според Динев), 1975 г. — 1316 жители и 1980 г. — 1179.

С указ на Министерство на вътрешните дела №157, обнародван в Държавен вестник брой 55 от 23.V.1887 г. за административното деление на селищата село Осиково се числи към околия Враца. Заедно с Дупни връх (дн. Дружево) те са в община Осиково до 1914 г., когато Дупни връх се отделя. На 1.Х.1950 г. селата Осиково и Дупни връх се числят административно към община Враца. През 1959 г. минават към община Своге на Софийски окръг. С указ № 236, обнародван на 28.V.1950 г., село Осиково е преименувано на Миланово, по името на загинал септемвриец през 1923 г.

Село Осиково се намира на 20 км югозападно от Враца и е разположено в силно насечен карстов терен, през който тече рекичката Пробо̀йница — ляв приток на р. Искър. Осиково е старопланинско сепище и граничи на изток с Оплетня, Очин дол и Лакатник, на юг — с Дупни връх, на запад — с Лютаджик, и на север — със Згориград. Осиково е старобългарско селище, образувано още преди XIV в. на мястото на антично трако-римско селище на рудари. И днес още край селото има останки от стари рудници. Те са във Виля глава, Герано, Котлината, Стакьовица, Ялова падина и др. В тези запустели рудници се намират инструменти за добиване на руда от античността и средновековието. В селските ливади, при копане основи за мандра са намерени в съд монети от император Юстиниан I (527–565). На това същото място и на други места се откриват следи от тракийски обиталища. (Герасимов, Т., ИАИ, т. ХV, 1946, с. 237).

Село Осиково е заварено от турските поробители с днешното си име. Среща се във всички османски документи от XV до XIX в. (ИБИ, т. XIII и т. XX) и в документи от 1576 г. (РСт., 1960, с. 445) и 1666 г. като ленно владение (РСт., 1, с. 432). В последния документ селото спада административно към каза Берковица. Името на село Осиково е от дървото осика, латинското му наименование е Популус тремула. По-новото име на това дърво е трепетлика. Осиката е от семейство върбови и се среща в цяла Европа, а у нас расте в старопланинските места и достига височина до 35 м. Листата му са закръглено триъгълни и плитко назъбени. При най-слабия полъх те трептят.

През българското средновековие село Осиково е било в местността Цръквище (Черковата), западно от махалата Мрамор, но при нашествието на турците черквата е била ограбена, а селото плячкосано и сравнено със земята. Оцелелите му жители се заселили долу край Осиковската река Пробойница, гдето днес е Старото село. До появата на стоково паричните отношения в края на XVIII в. е било напълно събрано купно село. Всеки род или семейство си имали имот (обработваема земя, ливади и гори) или кошара в землището на селото. Този имот тук наричали „държава“. Всяко семейство е имало в селото своя къща, в която неговите членове са живели постоянно. Същевременно в „държавата“ е била съсредоточена цялата стопанска дейност от земеделие, овощарство, пчеларство, дърводобив, животновъдство и др. В „държавата“ е живял постоянно някой от мъжете на семейството. Някои от тези „държави“ са били създадени чрез упорито изтребване горите и растителността. Такава е „държавата“ Русинов лаг. Постепенно „държавите“ се обособили в колибарски селища или махали, като една част от хората се изселили по „държавите“, които се намирали на далечно разстояние от селото. Към средата на XIX в „държавата“ Гувна е имало само 2–3 къщи, но поради удобното географско положение, наличност на вода и шосета за Враца и Лакатник, се е развила до такава степен, че носи вече името Новото село и наброява най-малко 70 къщи, докато Старото село Осиково има по малко от 30 къщи (Динев, Л., Селищната област по Искърския пролом. — С., 1943, с. 125 и 126). И така „държавите“ на село Осиково се развиват в колибарски селища и махали, от които днес съществуват следните: Батина полена, Габрико, Гувна (Новото село), Зимевица, Кат, Лаг, Ленища, Липина страна, Мрамор, Русинов дел, Ръжища (Аржища), Самотвор, Свражен, Старото село (Цръквище, Черковата), Чуй петел и Шаварец. До всички тях има извори с хубава за пиене вода.

Стари родове в Осиково са: в Старото село — Анджиовци, Бръмбаровци, Влъчовци (Аршинковци), Гецинци, Глуфчовци (Шуторовци), Герчовци, Делиивановци, Жильовци, Куцановци, Кривошийте, Кюнинци, Макарчовци, Пенчовци (Начковци) и Червенковци. В централното Ново село, където са общината и пощата, в бившата „държава“ Гувна, са родовете: Ангеловци, Балатуровци, Гацинци, Горчовци, Керифеите, Кюзовци, Пандовци, Пиклюровци и Торомановци. В „държавата“ Ланища са родовете Горчовци и Сульовци, а в Липина страна са Реджовци, Ружинци и Шоликовци. В Русинов дел живеят Бръцовци, Василовци и Семовци, а в Чуй петел са Кюловци. В останалите махали се повтарят имената на родовете от Старото село.

Поради липса на възможност за разширяване на поминъка и поради нарастване броя на населението в Осиково още през първата половина на XIX в. започва изселването на цели родове или на отделни семейства в селищата на Дунавската равнина. Още през първата половина на XIX в. от Осиково се преселва в с. Пудрия родът Манчовци, а в средата на XIX в. в с. Три кладенци се заселват Осиковченете и Боковци. През втората половина на XIX в. изселването в Осиково се активизира. Тогава в с. Бели брег се преселили Вътовци и Тотовци, в с. Липен — Рагьовци и Реджовци, в Криводол — Герчовци, Кюовци и Пешоганете, в с. Селановци — Осиковченете, в с. Ракьово село отишли Куцанете, в с. Малорът — Жильовци и Керифейците, в гр. Орехово и Враца — Осиковски и др. От селата Буковец и Тлачене след Освобождението се изселили завинаги в Анадола помаците. На тяхно място дошли осиковски родове. Така в с. Буковец се заселили Кавалерете, Ковачете, Кьонинци, Палчовци, Папирете, Терзийте, Тужовци и Трендафилете. Те образували цял квартал в Буковец, който се нарича Шопския. В с. Тлачене пък заселил осиковският род Бургийците.

В землището на Осиково се срещат изключително редки и старинни имена на местности като: Аржище, Влъкнопище, Грамаге, Занога, Жлъти люб, Жадени дол, Зимевица, Мразен, Обрещта, Полом, Преслапо, Припор, Пробойница, Прополена, Самотвор, Свражен и др. Тези имена издават старинността на селото. Някои са оставили и власите пастири, които са обитавали този район. Такива са Влашко селище, Мушат, Пиадица и др. Меката ерова гласна Ь се застъпва с Е в Темната дупка и Темните падини. Осиково спада в зоната на „а“ говорите и осиковчене членуват в 3 л., ед.ч., м.р. на „о“: Герано, коньо, врато и пр. Влияние на ботевградския говор е изговарянето на полена, вместо поляна.