Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

27. Вра̀ца (Вратѝца, Вра̀тца)

(Производни от името на града: врача̀нин, врача̀не, врача̀нка, врача̀нски.)

Население: 1860 г. — 1400 семейства българи, 1880 г. — 11 190 жители, 1910 г. — 15 250, 1926 г. — 15 672, 1934 г. — 16 177, 1946 г. — 19 448, 1965 г. — 41 022, 1975 г. — 61 265, 1992 г. — 75518.

Градът е разположен в северните подножия на Врачанската планина и в северния край на прохода Вратцата. Землището му, заедно с това на съставните села Бѝстрец, Кулат̀а и Метковец, заема площ от 149 768 дка и граничи на изток с Косталево и Паволче, на юг — със Згориград, на запад — с Българска Бела и Нефела, и на север — с Лиляче, Чирен и Мраморен. В околностите на града са открити следи от човешка култура от най-дълбока древност (История на град Враца от древността до Освобождението. — С., 1976, 527 с.). Намерени са оръдия на труда от бронз и мед и калъпи за тяхното отливане, които датират от края на бронзовата епоха (Николов, Б., Археология, 1974, с. 41). При изкопи за строеж на Алпийския дом бяха намерени останки от тракийско селище в самия проход Вратцата, което е съществувало тук през V — I в.в.пр.Р.Хр. През същото това време мястото, заемано от старата част на съвременния град Враца, е използувано за тракийски могилен некропол. Археологът Рафаил Попов е описал повече от двадесет могили на територията на стария град (Попов, Р., ИАИ, II, 1923/24, с. 109 и сл.). През 1965 г. в една тракийска надгробна могила, наричана Могиланска могила, която се намираше почти в центъра на стария град, бяха разкрити три тракийски каменни гробници с погребения на тракийски аристократи и една тракийска принцеса. При тях бяха намерени златни, сребърни и бронзови съдове и украшения, които съставляват прочутото Врачанско тракийско съкровище от първата половина на IV в.пр.Р.Хр. (Венедиков, И., 1970; Николов, Б., Археология, 1967, с. 11–18; Същия, МПК, 1988, 43). През 1985 г. бяха направени археологически разкопки на крепостта Градището при прохода Вратцата. Откритият материал показва три етапа на поселищен живот на Враца: ранновизантийски, Първо българско царство и Второ българско царство. Но трябва да се има също предвид, че най-ранното селище в района на Враца са създали рударите траки, които са добивали медна руда от планината Плакалница. Повече писмени сведения за Враца и неговата история има от XVIII в. насам. В един надпис, намерен в Градището при Вратцата, се казва, че тук е бил изграден царски манастир по времето на цар Асен I (1187–1196 г.) и че този манастир цар Михаил II Асен (1246–1257 г.г.) е наградил богато. В надписа името на града е Вратица /Иванова, В. Два надписа от Асеновци — Батошевския и Врачанския./ИАИ, XV, 1946, 140/. От този надпис стават ясни най-малко две неща: че Враца с името Вратица е съществувал още през XII в. и че градът е принадлежал на царския домен във Велико Търново. Повече писмени сведения за историята на Враца има от XV в. насам. В един османски документ от 1430 г. е отбелязан като вилает и град Ивраджа с 345 домакинства християни и 23 домакинства мюсюлмани (ИБИ, XIII, 253). В други османски документи от 1564 г. градът Враца е записан като нахия, а през 1585 и 1617 г. фигурира като каза (РСт, 1, 385).

След Освобождението Враца бързо нараства числено, а турците и ислямизираните българи и албанци се изселват. С указ № 317 от 26.VI.1880 г. градът получава статут на околийски център, а от 1882 е окръжие на околиите Орехово, Бяла Слатина, Орхане (дн. Ботевград) и околия Враца. До 1959 г. е областен център с територия от Искър до Тимок, а до 1987 г. е окръжен център.

През вековете на робството Враца се е развивал главно като занаятчийски, търговски и духовен център на района. Оживена просветна дейност са развивали и манастирите около града. Сведения за килийни училища в града има от 1632 г., а през 1822 г. тук е открито светско училище. В 1843 г. е поставено начало на девическо училище, а през 1869 г. е основано читалище „Развитие“. В 1762 г. е поставено началото на Врачанската епархия. Свети Софроний Врачански е вторият епископ в тази епархия. Врачани вземат дейно участие в борбата на народа за църковна и политическа свобода и независимост (Йоцов, Д. Културно-политическа история на Вратца, т. I, С., 1937 и т. II, С., 1943). Враца е превземан три пъти от руските войски — през 1811 г., 1828 г. и 1877 г. През 1867 г. в румънския град Галац под ръководството и воеводството на врачанина Никола Хажикръстев Войводов и помощника му Цветко Павлович е подготвена въстаническа чета, която да влезе в България през сръбска територия и да вдигне народа на въстание. Разкрити на парахода „Германия“ на 8 август 1867 г., Никола Войводов и Цветко Павлович падат убити в престрелка с турците.

През 1872 г. Враца е посетен от апостола Васил Левски, който се съвещава с местния таен революционен комитет. В 1876 г. Враца е определен за седалище на Трети революционен окръг. Градът е свързан с трагичната гибел на Христо Ботев и неговата чета. На 28 октомври (стар стил, а нов стил — 10 ноември) 1877 г. Враца е освободен от османско иго от руските войски начело с генерал Леонов. Близо сто души врачани участват в опълченските дружини като доброволци по време на Освободителната Руско-турска война през 1877–1878 г.г. Със собствени коне врачанските опълченци създават конна сотня, която се счита за началото на българската славна конница.

В издадения „Семеен архив на Хаджитошеви“, т. I, С., 1984, с. 561 и сл. срещаме следните стари врачански родове, които са отбелязани до 1826 г.: Авра̀мови, Бака̀лбашиеви, Газиба̀рови, Добрѝлови, Дограма̀джѝеви, За̀мбини, За̀нкини, Кера̀чини, Клатидрѐнови, Липова̀нете, Мавро̀диеви, Ма̀зови, Мо̀кърпилекови, Парлю̀зови, Перца̀нови, Пищѝкови, Трѐнчини, Тро̀хнини, Търнѝцови, Хадживасѝлеви, Хаджима̀нови, Хаджима̀нчови, Хаджима̀ркови, Цепилѐщови, Цъфтитръ̀нови, Череша̀рeте и Шинда̀рете. Други още врачански родове до Освобождението са: Ангела̀кьови, Адрѐйчини, Апо̀столови, хаджи Атана̀сови, Бакърджѝеви, Балаба̀нови, Ба̀нкови, Бела̀нкини, Белмуста̀кови, Боленгѐргови, Буюклѝйте, Бръза̀кови, Вла̀хови, Войво̀дови (Хаджикръ̀стеви), Въглища̀рете, Връ̀бинци, Гайда̀рете, Герѐнете, Джамба̀зете, Джу̀келете, Дѝнови, Домишля̀рете, Драгошѝнците, Езекѝевци, Елѐнкови, Игорѝдкови, Йорда̀киеви, Кабатлѝйте, Калѝцини, Катра̀нкьови, Катъ̀рете, Кѝшови, Клѝмови, Кокоша̀рете, Ко̀лови, Корита̀рете, Кръ̀жльови, Кръстеня̀ците, Къ̀нчови, Левѝчкови, Левурда̀ците, Лео̀нкьови, Лѝлови, Маджа̀рете, Ма̀нови, Ма̀тови, Маца̀нкиеви, Махлѐбашийте, Мерикра̀ставица, Мишо̀нови, Младѐнови, Могила̀нците, Мо̀нови, Мустакѐрете, Мутафчѝйте, Нѐнкови, О̀блакови, Оро̀зови, Острѝкови, Парчелѝйте, Патарѝнете, Пелѝнкови, Печеня̀ците, Пѐнчеви, Пинта̀ците, Пу̀пови, Пустимѝшеви, Пъ̀пкалийте, Пръва̀нови, Рада̀нови, Расука̀нете, Рапо̀нкьови, Риджа̀лете, Рогожѝнете, Ро̀джови, Ру̀жини, Ръгньови, Ръжа̀нови, Саламу̀рете, Самарджѝйте, Сараджо̀ви, Сѐтини, Сока̀чеви, Ста̀неви, Ста̀ткови, Стрѝжлеви, Съ̀слекови, Таба̀кови, То̀дарови, Тодорѝнови, То̀рбови, Топчѝйте, Тро̀нкови, Трънѝчкови, Фенѐркови, Христа̀кеви, Цафа̀ркови, Цѐнови (това е родът на световноизвестния математик академик Иван Ценов, неговото име носи Математическата гимназия във Враца), Чабуклийте, Чукачете, Чулеви, Шоневи, Юницови и др. В града Враца са живели и десетина семейства евреи, които имали своя синагога и отделно еврейско гробище. След 1950 г. те се изселват в Израел. Еврейската АВРА или синагога се е намирала на мястото, гдето са сега музеят и художествената галерия. Представители на турската власт във Враца са били главно българи, приели исляма, като Инковите, Курпашовите, Месчийте и др., а също и мюсюлмани от албански произход, които заемали все управленчески длъжности, какъвто е и последният каймакам на Враца хаджи бег Лазов, албанец по произход, взел за жена християнката Мица Тронкова — тя си ходила на църква, а той — в джамията.

В края на XVIII в. и началото на XIX в. поради кърджалийските грабежи и палежи и поради създалата се при това обществена несигурност около град Враца били обезлюдени селата: Дръводѐлци, Горно, Долно и Средно Кра̀йще, Кру̀шовица (срещу Око̀лчица), Патлѐйна и Сѐниче. Жителите на тези села се пръснали в различни посоки, но една голяма част от родовете се установили завинаги във Враца. Така от село Дръводелци се заселили във Враца родовете Дръводѐлците, Кьо̀совци и Пиро̀нкьовите, от селата Горно, Долно и Средно Крайше идват във Враца Кокинови, Николчови и Новкиришки. От селото Патлейна се преселили Авра̀мците, Азма̀новите, Доку̀мците, Дуралѐйте и Ко̀стовите, а от село Сѐниче дошли Ба̀рзови, Мечка̀рете и Мѝцовци. Друга преселническа вълна залива Враца в края на XVIII в. и началото на XIX в. Това са били все предприемчиви българи — главно търговци и занаятчии. Те се заселили в източната окрайнина на тогавашния град, около днешната църква „Свето Възнесение“. Така се образува махалата на Големците. Те дошли от разни места: Хаджито̀шеви от с. Радовене, Бошня̀ците от Вла̀шко сѐло (дн. Царевец), Некович от Ловеч или Тетевен (?) идва след 1801 г., Бобошевците от с. Бобошево, Кюстендилско, Партови от гр. Охрид (Македония), Беремлийте, Йоцови, Стефанаки Савови и Скачокови от Етрополе, Огойците от с. Огоя, Бовенците и Докьевци от с. Бов, Лида̀нците и Пала̀нковци от с. Липен, Неновци от с. Вълкова Слатина, Пелови от Вълчедръм, Заркови от с. Желен, Станковци от с. Буново, Живковци от с. Дупни връх, Гълъбарете, Осиковченете и Хаджиантонови от с. Осиково, Иванчеви от Цаконица и много други. През втората половина на XIX в. нова преселническа вълна се устремява към Враца. От с. Брусен идват Йолови, от с. Джурилово — Ванови, от с. Люти брод — Лютибродски и Серапионовите (те са от лютибродския род Гръчките). От колибите на Веслец дошли Грамчеви, Джунови, Маздраците, Гладниците, Бръборете, Чучкови и др. От различни села и градове идвали още заселници на Враца, които с времето придобили селищните си имена като родови: Ба̀нишки (родът на писателя Тодор Харманджиев), Белянски, Белорешки, Берковски, Бешовѝшки, Бурва̀нски, Брусненскѝ, Веренѐшки, Гарбро̀вски, Глава̀шки, Добру̀шки, Златѝшки, Зуру̀ненски, Згориградски, Косталевски, Кремѐнски, Криводо̀лски, Ку̀нински, Лѝженски, Лютодо̀лски, Озировски, Очински, Пирдопски, Романски, Ракьовски, Самоковски, Стублѐнски, Челопешки и Чиренски.

От 1900 г. във Врачанското окръжие се числят околиите: Берковска, Бялослатинска, Врачанска, Ореховска и Фердинандска. От 1934 г. град Враца е седалище на Врачанска област, която обхваща територията от Тимок до Искър, а от 1959 г. до 1987 г. беше окръжен център с 12 селищни системи от бившите Бялослатинска, Врачанска и Ореховска околии. Във Враца работят повече от 20 промишлени предприятия, но след разпадане на СССР и СИВ много от тях са пред закриване, щото нямат пазари за своята продукция. Те бяха създадени именно за пазарите на СИВ и на СССР. Безработицата и безизходицата са вече кошмар за този град. В град Враца има също около 20 училища и техникуми, полувисше у-ще, едно несъвсем висше, противочумен институт, театър, художествена галерия, музей и филхармония.