Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

29. Върбица

Население: 1876 г. — 53 къщи и 248 мъже, 1910 г. — 1230 жители, 1926 г. — 1464, 1934 г. — 1565, 1946 г. — 1727, 1965 г. — 1203, 1975 г. — 944, 1985 г. — 724, 1992 г. — 660 жители.

Намира се на 32 км североизточно от Враца, разположено е по южния склон на бърдо Веслец и по двата бряга на рекичката Лесконош, която е десен приток на р. Скът. Землището му заема площ от 27 032 дка. Граничи на изток със землището на Габаре, на юг — с Драшан и Вировско, на запад — с Голямо Пещене, и на север — със землищата на селата Буковец и Тлачене. Селото е заварено от османските нашественици в края на XIV в. с днешното си име, което ще рече, че Върбица е основано много време преди XIV в. Среща се в османски документи от средата на XV в. с турската транскрипция Вирабиче (ИБИ, XIII, с. 273). Под същото име е записано и в други турски документи, които имат дати 1605 г., 1639 г. и първата половина на XVIII в. (ИБИ, т. XX. с. 286 и сл.).

Околностите на село Върбица са богати на селища и исторически паметници, които датират от най-дълбока древност. Така в местността Десковец са останките на селище, което е съществувало през първия период на новокамената епоха (неолит) или казано с други думи това селище е обитавано от носителите на произвеждащата икономика в нашите земи. Те са били добри земеделци, скотовъди, домостроители и занаятчии (Николов, Б., ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 13). В местността О̀рниците има следи от тракийско селище и некропол и тук са намерени тракийски сребърни гривни и глинени съдове (Миков, В., 1933, с. 120). В местността Сребрец са развалините на голямо тракийско селище, което е обитавано през първото хилядолетие пр.Р.Хр. Наскоро в местността Пѝнтовец бяха разкрити основите на необикновено голяма римска вила рустика, която е съществувала на това място през III и IV векове. Тази римска вила рустика, заедно с вече разкритите и известните при Алтимир, Галатин, Кнежа, Урвене, Краводер, ни дава реална представа за аграрните отношения и развитието на икономиката през късно римската епоха в нашия регион.

От незапомнени времена заедно с българите в село Върбица са живели и власи. Тези поримчени хора от различни народности се препитавали с копанарство и вретенарство. През първата половина на XIX в. една част от тях се изселили в селата Мраморен и Лиляче, а останалите се смесили и претопили сред българите.

Стари български родове в село Върбица са: Атана̀совци, Ба̀рболете, Ва̀нковци, Вѐлчовци, Въ̀товци, Га̀човци, Глѝновци, Драго̀евци (Пѐтровци), Ева̀нчовци, Кадѝйте, Кьо̀совци, Кьопѝтете, Къ̀новци, Мо̀цовци, Мѝнковци, Нѐдковци, Нѐновци, Пѐлинци, Пѐньовци, Пендѐковци, Сръ̀бете, Та̀новци, /Х/ѝнковци, Шара̀нете, Шинда̀рете, Шума̀нете и Я̀рците.

След като се изселили власите, тук придошли десетки семейства българи от разни места: от с. Вировско — Ба̀нковци, Грънча̀рете, Мо̀нчовци и На̀нчовци, от с. Тишевица — Марѝнчовци, от с. Камено поле — Сѝвчовци и Цъ̀цовци, от с. Цаконица — Ко̀стовци, от с. Скравена, Ботевградско — Да̀ковци, Дѝковци, Кра̀йовци, Па̀кьовци, Ку̀манете и Я̀човци, от с. Курно̀во — Ра̀гьовци, Сто̀евци и Я̀ньовци, от с. Караш — Влъчковци, Катъ̀рете и Нѐчовци, от с. Драшан — Ра̀шовци, от с. Горна Бешовица — Кръжовци, Мариновци и Петковци, от с. Ъглен, Луковитско — Лѝлковци, от с. Свинар (слято с Муткурово под ново име Садовец), Плевенско — Да̀нчовци и Ту̀мбаците, от гр. Койнаре — Га̀нчовци, от с. Видраре — Гръ̀ковци, от с. Марашки Тръстеник — Бръснаците, Вачковци и Тодаровци, а през 1920 г. от с. Пльоча, Босилеградско, в с. Върбица се заселили Шо̀повете. Към края на XIX в. Върбица дава малко изселници: от Банковци се заселват в новооснованото с. Галово, от Къновци в с. Селановци и от /Х/инковци — в с. Струпен. След 1944 г. много семейства от с. Върбица се изселиха в Червен бряг, Бяла Слатина, Враца, Мездра и София. Старинните имена на местностите около с. Върбица показват, че тук животът не е прекъсвал за дълго време.