Богдан Николов
От Искър до Огоста (62)

62. Зли дол

Население: 1910 г. — 131 жители, 1926 г. — 172, 1934 г. — 196, 1946 г. — 220, 1965 г. — 280, 1992 г. — 197.

Зли дол е събран тип долинно старопланинско селище, което е разположено по дължината на скалист дол покрай потока Реката — десен приток на р. Искър. Намира се на 30 км южно от Враца. Землището му е много малко и заема площ от 7670 дка. Граничи на изток с Оселна, на юг — с Еленов дол, на югозапад — с Лакатник, на запад — с Елисейна, и на север през р. Искър — със Зверино. Исторически паметници в района на селото не са още открити. По всичко изглежда, че Зли дол е старо средновековно българско селище, което е заварено от османските поробители с днешното си име. Среща се в османски документи от XV в. като ленно владение: „Село Излидол с 15 домакинства…“ (ИБИ, т. XIII, с. 135) и в друг документ от 1697 г., също с името Излидол (РСт., 1, с. 410). Поради всичко това не може да се приеме твърдението, че селото е основано „преди 150 години“ (Динев, Л., Селищната област по Искърския пролом… С., 1943, с. 117).

Стари родове в с. Зли дол са: Войнѝците, Влъ̀ковци, Гръда̀нете, Кѝковци, Манджо̀ловци, Ма̀нчовци, Падиня̀рете, Черкѐзете и Шо̀льовци. Още през първата половина на XIX в. в Зли дол се преселват: Вѝтельовци от с. Бов, Коно̀рковци от с. Очѝн дол, Светка̀чете от Елисѐйна и /Х/ариза̀нете от с. Литаково. В края на XIX в. от рода Влъковци едно семейство се изселва в с. Крапец, където са известни с прякора Мръндаците, от рода Шо̀льовци се изселват в с. Люти брод, където ги наричат Злидо̀лците, от Ма̀нчовци — в с. Върбица, и от рода Манджо̀ловци — в с. Мраморен. Съборът на с. Зли дол се празнува на 14 ноември, когато е празникът „Свети Врачеве“.

Жителите на селото се препитават със скотовъдство или работят в металургичния завод в Елисейна, в гара Звѐрино и по железниците.