Богдан Николов
От Искър до Огоста (56)

56. Дърма̀нци

Население: 1910 г. — 655 жители, 1926 г. — 746, 1934 г. — 802, 1946 г. — 787, 1965 г. — 673, 1975 г. — 642, 1985 г. — 488, 1992 г. — 470.

Намира се на 16 км югоизточно от Враца и е разположено в равна лъка близо до десния бряг на р. Искър. На юг от селото се издига скалиста височина с крепост. Землището на Дърманци има площ от 9525 дка. Но трябва да се има предвид, че това землище е било много по-голямо, но върху него се е разположил град Мездра, който няма землище и никога не е имал. Така например местността Садината, където днес е сградата на мездренската гимназия, до 1950 г. е била ливади на дърманчени. Сегашното землище на Дърманци граничи на изток с Брусен и Лик, на юг — с Типченица, на запад — с Ребърково и Крета, и на север — с град Мездра. В района на селото е намерена една римска надгробна плоча (Димитров, Д. П., Портретът… ИАИ, т. XIII, С. 1939, с. 108) и съкровище от голям брой римски сребърни монети от II до IV век, които намервачът е продал на килограм на Разноизнос и те са изнесени в чужбина (Герасимов, Т., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 188). Вероятно около днешното село Дърманци през римската епоха е имало канаба (квартал) от заселници на римския град при Мездра.

На юг от селото е височината Градище. Тук се виждат рушевините на голяма антична и средновековна крепост, която не е проучена. Дърманци се споменава за първи път с днешното си име в османски документ от средата на XV век като село с 11 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 259). В посочения османски документ (ИБИ, т. XIII, с. 255) е записано: „…мезра Дърманица, празна. Намира се близо до Моравица…“. Тъй като името на село Дърманци е жителско, то следва, че жители на средновековния град Дърманица са основали селото Дърманци. Това обаче е станало много време преди края на XIV в. и османското нашествие, щото и селото Дърманци, и мезрата Дърманица се срещат в един и същи документ от средата на XV в. Средновековният български град Дърманициа е разрушен от турците още в 1393 г. заради стратегическото му положение по пътя за София и Искърския пролом. Затова е обезлюден и се нарича мезра. А думата мезра̀ е арабска и означава „място без население“. Според едно местно предание селото Дърманци се е намирало в местността Селището — на 1 км от днешното село на запад. Но поради някаква щета̀ се е преместило тук преди два века.

Стари родове в с. Дърма̀нци са: Газиба̀рете, Га̀нинци, Го̀цовци, Да̀ковци, Дара̀ците, Да̀цовци, Кѝтинци, На̀новци, Нѐковци, Нѝновци, Йо̀товци, Мѝшовци, Орло̀вци, Па̀вловци, Пома̀ците, Попо̀вци, Пѐковци, Пѐтковци, Риба̀рците, Ста̀нковци, Танколѝйте, Умеровци и Шийкьовци. Още през първата половина на XIX в. в Дърманци се заселили: Бродѝлците, Ву̀товци, Дѝловци и До̀човци от с. Калугерово, Ботевградско, Бо̀товци, Цѐновци и Я̀кимовци от с. Игнатица, А̀човци от с. Потоп, Софийско, а от с. Огоя дошли Велчовци, Стаменовци и Тодоровци. В края на XIX в. от с. Типченица идват Мѝновци, от с. Лик дошли Лѝженете и от с. Люти брод — Бръдарете. От началото на XX в. започва масово изселване на дърманчени в Мездра. От родовете Диловци и Дочовци няколко семейства се преселили в Бяла Слатина, където ги наричат Дърманченете.

Още в средата на XIX в. в Дърманци е имало училище. В една приписка върху църковна книга четем: „Писах аз даскал Драган от Люти дол вов село Дарманци кога седех две години та учих децата…“ А един от неговите ученици е оставил следната приписка: „Тоя Псалтир на Стоян Ботов Враца казаси от село Дарманци коги седех у Манастирище, Рахово казаси та учих деца. Месец юния в седми ден летни на 1872 г“.