Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

22. Село Веслѐц

Население: 1946 г. — 645 жители, 1965 г. — 480, 1975 г. — 330, 1985 г. — 247, 1992 г. — 212.

Намира се на 16 км източно от Враца и е разположено в северните подножия на бърдо Веслѐц, откъдето е получило и името си. Землището му заема площ от 15 821 дка и граничи на изток с Горно Пещене и Върбешница, на юг — с Косталево, на запад — с Враца, и на север — с Мраморен. До 1945 г. селището е било пръснато на отделни махали и колиби, раздалечени една от друга. Те се числели административно към общините на най-близките съседни села и се назовавали съответно с техните селищни имена. Заемали от днешното централно село следното положение: Врача̀нски Веслѐц — югозападно на 2 км, Върбѐшки Веслѐц — източно на 3 км, Мраморѐнски Веслец — северно на 2 км, колиби Девенцѝте — североизточно на 1,5 км, колиби Мѝловци — североизточно на 3 км, колиби Гра̀мчовци — северно на 3 км, и колиби Шоповци — североизточно на 3 км. През 1945 г. жителите на изброените махали и колиби образуваха на ново място днешното село, което е от събран тип и е до река Речка. Село Веслец е признато за селище с Министерска заповед № 593, обнародвана на 3 юни 1945 г.

На 3 км южно от днешното село Веслец в полите на бърдо Веслец е местността Манастира. Тук стоят стените на една голяма еднокорабна църква, строена през късното българско средновековие. Наоколо тези развалини са останките на средновековно българско селище, което заедно с църквата е разрушено и обезлюдено след края на XIV в. Село Веслец се среща в османските регистри за войнуци от началото на XVIII в. (РСт, 1, 382). Вероятно средновековното село Веслец при Манастира е обезлюдено към средата или края на XVIII в. и жителите му се пръснали в махали и колиби.

Стари родове в махалите и колибите до 1945 г. са: Гра̀мчовци, Джу̀нови, До̀кеви, Кабатлѝйте, Коза̀рете, Маздра̀ците и Чу̀чкови. Тези седем родове след Освобождението се преселват в град Враца, а родът Пиянците — в с. Мраморен. Останалите стари веслешки родове, които днес живеят в събраното ново село са: Барзѝлците, Бръбо̀рете, Ву̀товци, Гѐновци, Газиба̀рете, Гладнѝците, Дрънда̀рете, Ерѝнците, Есѝрете. Ету̀говци, Калцу̀нете, Крѐковци, Маджа̀рете, Мехлѐмете, Мѝловци, Мѝнковци, Пѐнчовци, Пѐшковци, Семьо̀новци, Суджѝйте, Цѐновци, Хума̀рете, Чола̀ците и Шаламанете. Изчезнали стари родове, които все още се помнят са Балѝнете и Еврѝйте.

За някои от родовете се знае, че са дошли тук по време на робството от други села. Така Девенцѝте са преселени тук от село Дѐвене, Ко̀ловци и Мѝловци идват от село О̀сенов лаг, До̀линци — от село Звѐрино, Дрънда̀рете — от село Фу̀рен, Маздра̀ците — от село Ребърково, и Бойчиновци — от град Елена.

Днешното ново и събрано село е разположено по Слънчевия склон на малката височина Кьосов връх край левия бряг на р. Скът, която местните жители наричат Рѐчка. По-голямата част от работоспособното население на село Веслец пътува сутрин с автобуси за Враца, където намира поминък в различни индустриални предприятия. Вечер се връща да прекара нощта у дома си. Останалите жители на селото се препитават с малко земеделие и скотовъдство.