Богдан Николов
От Искър до Огоста (37)

37. Голѐмо Ба̀бино

Население: 1910 г. — 557 жители, 1926 г. — 665, 1934 г. — 803, 1946 г. — 884, 1965 г. — 798, 1975 г. — 676, 1985 г. — 656 и 1992 г. — 412.

Намира се на 20 км северозападно от Враца и е разположено в равна лъка по левия бряг на р. Ботуня. Малкото му землище заема площ от 11310 дка и граничи на изток със землището на с. Власатица, на юг — със с. Пудриа, на запад — със с. Урвене, и на север — със землището на Криводолска махала (бившо с. Мотишов чифлик, а от 1955 г. слято с гр. Криводол). Селото Бабино се споменава в османски документ от средата на XV в.: „Село Бабино, домакинства 15…“ (ИБИ, т. XIII, с. 255). В един друг османски документ с дата 1606 г. то е записано като село Долно Бабино, заедно със селото Пали лула (НБ КМ, Ориент, отдел, ОАК 128/2, л. 82-а-III). Това ни дава основание да твърдим, че още в началото на XVII в. са съществували и двете села Горно Бабино и Долно Бабино, които по-сетне са известни с имената Мало Бабино (от 1942 г. слято със селото Българска Бела и образувано ново село под името Бели извор) и Големо Бабино. И все пак е трудно да се определи и установи кое от двете села с име Бабино е по-старо. В района на с. Големо Бабино не са открити и не са известни засега исторически паметници, освен развалините на една малка средновековна църква в местността Черковище. В този същия район са открити 23 броя медни скифата (вид византийски монети) от времето на Мануил I Комнен, Андроник I Комнен и Исак II Ангел (1185–1195 г.). Заравянето на тези монети показва не само, че тук през XII в. е имало живот, но и някакво събитие, което е принудило собственика да зарови в земята скифатите (Юрукова, Й., Археология, 1981, кн. 1–2, с. 129). През вековете на робството селото се е местило в местностите Селищата и Селището, поради чумни епидемии и липса на обществена сигурност.

Стари родове в с. Големо Бабино са: А̀нтовци, Ва̀ковци, Васѝловци, Влъ̀човци (Са̀вовци), Кнѐзовци, Ма̀ковци, Ма̀цовци, Пашѐвете (Акъллѝйте), Сто̀йковци, Та̀новци, Ту̀цовци, Шѝяците и Цѐнковци. Към средата на XIX в. от разни места придошли следните семейства: Баралѐевци, Дру̀мчовци и Мара̀зете от с. Липен, Белорѐченете от с. Горна Бела Речка, Върлѝнковци и от Хаджийска махала (днес с. Пърличево), Гя̀волците от с. Крета, Първа̀новци от с. Мездрея, Реза̀чете (те са народни лечители, рязали на хора, болни от жълтеница и на добитък от бяс), Тошковци, които заедно с Резачете са дошли от с. Сумер. Раловци идват от с. Горно Озирово, а Чука̀чете (те са чукали — скопявали добитък) са дошли от село Груша̀нци. Селото Големо Бабино е последното на северозапад в зоната на „а“ говорите. Старите хора тук още произнасят заб, вместо зъб, каща, вм. къща и пр. Те членуват съществителните от мъжки род, трето лице, единствено число на „о“ — ко̀ньо, доло̀, па̀то и пр. Старата носия на жителите на с. Големо Бабино е била бялодрешковска.