Богдан Николов
От Искър до Огоста (65)

65. Ка̀мено по̀ле

Население: 1860 г. — 150 семейства, 1926 г. — 2267 жители, 1934 г. — 2392, 1946 г. — 2488, 1956 г. — 2215, 1965 г. — 1876, 1975 г. — 1539, 1992 г. — 1060.

Намира се на 30 км южно от Бяла Слатина и е разположено върху камениста тераса по десния бряг на р. Ръчене, която е ляв приток на р. Искър. Землището му има площ от 55 724 дка и граничи на североизток — с Брестѐ, на изток с Ку̀нино, на юг — с Горна и Долна Бешовица, на запад — с Цаконица, и на север — с Драшан.

По терасите на живописната каньоновидна скалиста долина на р. Ръчене са открити следи от късния палеолит. Те са главно кремъчни остриета и стъргалки, с които кроманьонеца ловец си е служил в ежедневния бит. В землището на Камено поле са известни три селища от новокаменната епоха. Техните останки са в местностите Челковица, Осен и Селище. Тук са живели човешки общества с произвеждаща икономика. Те били земеделци и скотовъди. Сред останките на тези три селища се различават хромели (ръчни мелници), оръдия на труда от кремък и камък и типичната за неолитната епоха керамика (Николов, Б., Шишков, Ц., Камено поле. — Враца, 1979, 48 с.). В местността Голям Целгов има укрепено праисторическо селище, което е обитавано през втория период на медно — каменната епоха или в четвъртото хилядолетие пр.Р.Хр.

Районът на Камено поле е обитаван от траките. Останки от тракийски селища са разкрити на няколко места. Най-близко до днешното Камено поле е тракийското селище над извора Краловец и Кралова поляна. Намерени са останки от жилища, битови предмети и желязно въоръжение, които определят селището от желязната епоха или първото хилядолетие пр.Хр. Югозападно от това тракийско селище се издигат четири надгробни могили, които не са проучени. На 5 км източно от Камено поле, в местността Могилките има останки от друго тракийско селище и обширен могилен некропол. Тук са намерени бронзови украси за оглавника на ездитен кон и една бронзова двупримчеста фабула. Тези находки датират от VI в.пр.Хр. Местността Осен, в която има останки от неолитно селище, е обитавана продължително време и от траките. На една обширна площ около извора Осенска стубла, от двете страни на Осенски дол и на юг до Ръженик се намират останки от голямо тракийско селище. Намерените предмети сочат, че е било обитавано през първото хилядолетие пр.Хр. и през римската епоха. В разорана тракийска могила до това селище са намерени една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка, която е украсена с пластично изработени глави на животни. Тези находки датират погребението в могилата от шести век пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, XXVIII, 1965, с. 170 и 189). В същата местност е намерено друго тракийско погребение с част от железен меч и желязна юзда на лостове с двуделен зъбалец. Вместо осморки за окачване ремъците на оглавника на юздата са изработени железни куки. Близо до това тракийско селище е намерена колективна находка от сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от първия и втория век пр.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, XXVIII, 1965, с. 248). Тракийското селище в местността Осен е продължило да съществува и през римската епоха. Потвърждават го многобройните находки и монети от I до IV в. Намерени са и плочи с латински надписи (Шкорпил, К., МСб., IV, 1891, с. 153, 19; Добруски, В., МСб, XVIII, 1901, с. 704 и Дякович, Б., МСб, XX, 1904, с. 6). Върху една каменна надгробна плоча с латински надпис от III в. се чете името на римския войник Муциан и името на тракиеца Дуразис (Димитров, Д. П., Надгробните плочи от римско време… С., 1942, с. 35, обр. 85). Източно от Камено поле на височината Камарата са развалините на римска крепост, която не е проучена от специалисти.

Събраните археологически материали сочат определено, че днешното село Камено поле е основано още по времето на Първата българска държава. Селото се е намирало при средновековната (Пустата) църква. На това място и сега се разкриват останки от жилища, битов инвентар и керамика, характерни за периода от осми до единадесети век. Наблизо са разровени гробове, в които са намерени обеци, пръстени и един бронзов кръст енколпион. След падане под византийско робство селището е било разграбено и опожарено. Като доказателство може да се смята една находка от византийски корубести медни монети, сечени при императорите Исак II Ангел (1185–1195 г.) и Алексей III Комнен (1195–1203 г.). Тези монети са били заровени в земята поради някакво събитие (Герасимов, Т., ИАИ, АИ, XXVI, 1963, с. 263).

Камено поле е възобновено на старото си място и по време на Второто българско царство (1186–1393 г.). В развалините на средновековните жилища около Пустата църква се намира покъщнина от този период. Бележит паметник на българското средновековие е запазената до днес „Пустата черкова“. В първите години след османското робство е имала стенописи, но днес те са изчезнали поради слабата ни култура. Даже до 1932 г. Миятев е заварил частично запазени стенописи. Той датира тях и изграждането на църквата определено към средата на XIV в. (Миятев, К., Църквата в Камено поле. — ГНМ, VI, 1936, с. 267–273).

С падането на България под османско иго Камено поле преживява втора голяма катастрофа. Богатото село е било плячкосано. Изглежда тогава е било изградено Калето до селото. В османски документ от XV в. са записани две села: Горно Камено поле и Долно Камено поле. Те са имали общо 66 домакинства, описани като ленни дялове на няколко владетели (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 263, 287, 289 и 311). По всичко изглежда, че в първите векове на робството част от жителите на средновековното Камено поле са останали при старата църква, а други са основали ново село с името Горно Камено поле. Неговите останки са в местността Селището — южно от неолитното селище. Долно Камено поле е съществувало до края на XVIII в., когато е ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Средновековната църква също е плячкосана, но от нейния иконостас са запазени днес две икони. Те са „Христос благославя“ и „Богородица с Младенеца“ (Савова-Касабова, Р., Икони от Врачанския край. — С., 1977, 12–15). Горно Камено поле постепенно е напуснато от жителите му, които в началото на XIX в. се заселили на мястото, където е днес селото. В местността Селището бе намерена колективна находка от сребърни монети. Едните са сечени в Рагуза в 1753 г., а другите турски от 1774 г. (Герасимов, Т., ИАИ, XXVI, 1963, с. 263). Заравянето на тези монети показва, че и с. Горно Камено поле е било нападнато от кърджалийте.

От Камено поле има запазен един сребърен кръст от Етрополския манастир, върху който са гравирани имената на дарители (Мутафчиев, П., Избрани, т. II, С., 1973, с. 322). От една приписка върху ръкопис от 1609 г. научаваме, че дяк Драгул от Камено поле е писал книги в манастира „Св. Тройца“ близо до гр. Враца (Цонев, Б., 1910, с. 114). Част от жителите на Камено поле са били войнагани. В регистър за войнуци от 1548 г. са записани имената на двама войнагани от Камено поле. Имена на войнуци се срещат и в регистри от втората половина на XVI в. В същия регистър за войнуците от с. Громшин е каменополецът Велко, син на Рашо, а в списъка на с. Петревене е Сумарин, син на Янчул от с. Камено поле (ИБИ, т. XX, 1974, с. 51, 59, 174, 178, 182, 184, 295 и 296). Имена на войнагани от Камено поле се срещат и в списъците на Радовене и Търнава. Вероятно това е най-ранното разселване на жителите на Камено поле. От документи в архива на Хаджитошеви от края на XVIII в. срещаме записано: „Бегале от Камено поле на Струпен Иван Душков и Йото Пейчов, Кръскян Кирков на Махалата, Плевенско на Искаро, Цено Печов на Сохаче… Камено поле раста Нистор Милов бегал на Струпен, Цено Ганов на Рупци у Плевенско, Дино Неков на Дисевица у Плевенско…“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984).

При заселване на Камено поле на сегашното му място от селото при Пустата църква са дошли родовете: Гръ̀блювци, Казла̀рете, Каса̀пете, Меду̀ньовци, Мишка̀рете, Нѝновци и Па̀нчовци. От местността Селището, където е било Горно Камено поле идват родовете: Гора̀нчовци (Мѝловци и Джа̀джовци) и Стоя̀нчовци (Кирковите, Тоткинци и Шишковци). Още с образуването на новото село е била построена малка църква плетарка, която е била съборена и на нейното осветено място в 1837 г. е изградена сегашната църква Св. Параскева.

Пришелци в Камено поле са: Бал̀товци (Ду̀шковци), Гѐшковци, Илѝйчовци, Мана̀вете, Мо̀новци, Дѐйкьовци, На̀човци и Уша̀товци от с. До̀лна Бешовѝца, Връба̀нчовци, Ку̀зовци, То̀новци и То̀шовци от с. Го̀рна Бешовѝца, Ла̀ловци от с. Бо̀денец, а Кра̀ловци, Пу̀рчовци и Та̀новци от с. Калу̀герово, Ботевградско. През 1835 г. в Камено поле е открито за първи път училище. Бедният поминък принуждава каменополци да се изселват в равнината, където имало повече работна земя. Така в 1850 г. наведнъж се изселили повече от десет семейства в с. Остров, в 1856 г. десет семейства — в с. Бутан, а след тях се изселват в Бяла Слатина (Казларците), в Кнежа (Лесичковци), в с. Търнава (Додовци), в Долни Луковит, в Брегаре и в Малорът. В 1865 г. турската администрация заселила в Камено поле 20 семейства черкези и татари. Каменополчени им построили жилища в местността Черкѐзкото, но за отплата те вършели пладнешки обири, убили учителя Мило Димитров и нападнали Кузо Келчев в дома му, който при отбрана съсякъл двама черкези. След Освобождението тези неканени гости се изселили завинаги. Камено поле е дало при Освобождението на България 1877/78 г. трима опълченци: БАНКО МОНОВ ЛАЛОВСКИ, ИВАН ЙОТОВ ЕФТОВ и ТОМО СПАСОВ ИВАНЧОВ.

С указ № 317 от 26 юни 1880 г. Камено поле става околийски център на една от петдесетте и осем околии на България. Каменополска околия е била съставена от 35 села с 13 общини, в които живеели 29 371 жители. Но с указ № 573 от 28 юли 1882 г. става ново административно деление на княжеството и Камено поле престава да бъде околийски център.