Богдан Николов
От Искър до Огоста (140)

140. Търна̀ва

Население: 1872 г. — 134 къщи и 238 венчила; 1877 г. — 164 къщи българи християни и 154 къщи помаци; 1926 г. — 2210 жители, 1934 г. — 3703, 1946 г. — 3996, 1956 г. — 3682, 1965 г. — 3608, 1975 г. — 3617, 1992 г. — 3184.

Търнава е едно от големите села на Дунавската равнина. Разположено е по дължина на левия бряг на р. Скът на 6 км западно от Бяла Слатина. Землището му има площ от 46 465 дка. Граничи на изток с Бърдарски геран и Бяла Слатина, на юг — със Соколаре, на запад — с Алтимир, и на север — с Галиче. Районът му е богат на праисторически, тракийски и антични селища. Върху землището му се издигат повече от 50 тракийски надгробни могили, които датират от края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. до падане на траките под римска власт в 46 г. сл.Хр. Тези могили свидетелстват за големи земевладелски имения в този район и в тях са погребвани членовете на аристократически тракийски родове от бронзовата до края на желязната епоха. В поречието на рекичката Грезница, която е ляв приток на р. Скът, се намират останките на селища от медно — каменната, бронзовата и желязната епохи (Миков, В. Предисторически… 1933, с. 47–161). На север от Търнава, където има повече от 35 тракийски надгробни могили, бяха разкопани от археолог Главчовска могила и още две по-малки в местностите Лозята и Оградището. В Главчовска могила бяха открити десет праисторически погребения. Те са първите до днес погребения в могила и може да се каже, че през бронзовата епоха започва насипването на могили върху погребения на знатни. Две от погребенията в Главчовска могила са извършени чрез изгаряне на трупа. Останалите осем са хокери, на които ръцете и краката са свити в посока към главата. Седем от хокерите са положени по гръб, а осмият е положен на дясната си страна. Всички погребения от Главчовска могила са от едно и също време — началото на бронзовата епоха, което означава краят на четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б. Могилни погребения от раннобронзовата епоха при Търнава и Кнежа, Врачански окръг. — Археология, 1976, кн. с. 38–51, обр. 1–17). В Главчовска могила са засвидетелствани точно три праисторически погребални обичаи, които се срещат в българските земи през неолита и халколита, а в степите на Украина са хокерите, положени по гръб, които тук преобладават. Погребенията в една могила показват, че тук са погребани членовете на един владетелски род. Но трите погребални ритуала — чрез изгаряне на трупа, което се среща през халколита, а хокерът на дясната страна — през неолита, показват, че старото население не е изчезнало и е запазило своите погребални обичаи, които са нещо много консервативно. Хокерите, положени по гръб, са от ритуала на едно друго индоевропейско население, което е дошло от степите. Тези погребения ясно показват, че през ранната бронзова епоха тук не е имало още етническа консолидация (Николов, Б., — Эпоха ранней бронзы в Северозападной Болгарий и некрополь у села Тырнава. — Трациа преисторика, Суплементум Пулпудева, 3, С., 1982, с. 192–200). В още няколко могили при тяхното разораване са намерени тракийски бронзови украси за конски оглавник от ранножелязната епоха (Миков, В. ИАИ, т. XXI, 1957, с. 296), а също така и железни мечове от II в.пр.Хр. (Миков, В., БИБ, 1932/33, V, кн. 1, с. 186). При разораването на две малки могили с тракторен плуг в местността Митков връх са разкрити погребални клади. От погребалния инвентар е запазена само една сребърна фибула, която прилича на тези от накита на Букьовското съкровище и датира от V в.пр.Хр. Запазени са също и части от железни мечове, върхове за копия и една тракийска махайра, които датират от II в.пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 178–180, обр. 19 и 20).

На различни места в землището на Търнава са намерени монетни съкровища. Едното от тях се състои от 195 броя тетрадрахми, сечени на остров Тасос и Първа Македонска област през II в.пр.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, т. ХХII, 1959, с. 359). Другото монетно съкровище е от сребърни денари, сечени от римски императори от II-III в.в. (Мушмов, Н. ИАД, IV, 1914, с. 273).

Днешното село Търнава е основано с това си име още през българското средновековие. Заварено е от турските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Търнава е било войнаганско селище, смесено с тимар. В един османски регистър за войнуци с дата 12.I.1548 г. са записани войнаганите от село Търнава: Доброслав, син на Брадино, Радул, син на Руско, и Драган, син на Тано. А в регистър от първата половина на XVIII в. се изреждат и други войнагани от с. Търнава (ИБИ, т. XX, 1974, с. 58, 93, 95 и 296). Като тимар село Търнава се споменава в друг османски документ, който е с дата 1620 г. В него е записано: „Каза Рахово: село Търнава — 11 домакинства“ и в документ от 1632 г.: „Каза Рахово: село Търнава — 9 домакинства“ (ТИБИ т. VII, 1986, с. 265 и 348). През XVIII в. Търнава е обект на помашка колонизация. Тук се настанили повече от 30 помашки семейства от Ловчанско. С идването си те завладели насила най-плодородните земи и водениците по р. Скът. Отсега нататък те носят вече мюсюлмански имена: Абдиевата, Мехмедовата, Фератовата. Но един османски документ от 1673 г. показва, че и през XVII в. в Търнава е имало помаци. В посочената година от Търнава е мобилизиран като гребец за турския дунавски флот Сиявуд, син на Абдула. Името Абдула се е давало на българи, приели исляма (РСт., I, 470). Поради насилията, които вършели помаците над християнското население, 6 стари търнавски родове напуснали родното си село и потърсили спасение във Влашко. Вероятно и други са ги последвали и не са се завърнали. Но за тези 6 родове имаме сведения, щото навръщане от Влашко се заселили в с. Букьовци (дн. гр. Мизия). Те са следните: Гечовци, Горановци, Господарете, Джинерете, Досовци, Кучковци. Другите стари родове, които са останали в Търнава са следните: Антовци, Дандуровци, Даскаловци, Деретлийте, Илиевци, Йончовци (Кутовци), Найденовци, Пожараците, Съловци (от Съловия род са произлезли Аговци, Петрешковци и Тоньовци), Темните, Филчовци, Фунийците и Цончовци.

През целия XIX в. Търнава е обект на заселници, пришелци от разни места. Те са следните: от с. Горун махала (дн. Пелово) идват Бръмбаците (от този повой са произлезли сетне Йоловци, Пандурете и Петринчовци), Бановци — от с. Синьо бърдо, Влашкоселците — от с. Влашко село (дн. Царевец), Дръгньовци, Коминкьовци и Лесугерете — от с. Цаконица, Драшанченете — от с. Драшан, Каленченете — от с. Кален, Кременченете — от с. Д. Кремена, Раловци — от с. Буковец, Ташовци — от с. Рашково, и Уруците — от с. Гурково, Ботевградско.

Учебното дело в Търнава е започнало в 1837 г. с пръв учител поп Иван, който е обучавал момчетата у дома си. Подир него е даскалувал Иван Нешов (осиновен от поп Иван), а след него — П. Еровски, който е обучавал учениците в една землянка, служеща и за църква. В тази килия-землянка са били учители и Иван Борованченина, Д. П. Спасов, а Вълко Йотов Даскаловски е обучавал децата вече в наети частни къщи. В 1872 г. учител става Петър Ив. Крачунов от рода Драшанченете. Той е обучавал 45 момчета в три отделения (по Летоструй, Виена, 1873, с. 61). По негова иницатива от доходите на една обща земя търнавчени си направили първата училищна сграда и я обзавели с чинове и черна дъска, маса и стол за учителя. През 1876 г. по инициатива на учителя Петър Крачунов бил поканен Филип Симидов, който учредява местен таен революционен комитет в Търнава. Есента на 1877 г. помаци, татари и черкези масово се изселили на юг. Те реквизирали коли, добитък, храни и всякакъв домашен инвентар на християнското население. Учителят Петър Иванов Крачунов с членовете на местния революционен комитет организирал въоръжена конна чета и с нея преследвал отстъпващите на юг помаци, татари и черкези. За тази въоръжена конница от 30 души българи научаваме от една телеграма на ореховския каймакам Саиб до мютесарифа във Видин, която има дата 27.Х.1877 г. (НБ КМ, Ор.отд.сиг. ОАК, 263/16, 1877).

Пролетта на 1877 г., като научили за обявяването на Руско-турската война, четирима от членовете на местния революционен комитет в Търнава минали Дунава и пешком през Румъния се озовали в гр. Плоещ, където се записали в българското опълчение. Тези герои са следните: 1. Иван Трифонов Заешки от десета дружина, която била в състава на Имитлийския отряд на ген. Скобелев; 2. Петър Стоянов Йолов от IV дружина, 4 рота; 3. Русин Станкулов от Първа дружина в отряда на ген. Гурко, награден с орден за храброст, проявена в битките на Шипка; 4. Христо Цеков Кутовски от II дружина, 2 рота.

В с. Търнава през учебната 1903/904 г.г. е учителствувала Елена Дебелянова, сестра на рано загиналия в бой през Първата световна война поет Димчо Дебелянов. Елена е родена на 7.XII.1884 г. в гр. Копривщица. Образованието си е получила в Софийската държавна девическа гимназия. Учителствала е предната година в родния си град. Семейството на Елена се е състояло от шест членове: четири сестри, един брат и майка. Била е госпожица. Димчо Дебелянов ѝ е идвал на гости през пролетта на 1904 г.

През 1840 г. в Търнава се построява параклис за християнските обреди, а днешната църква „Св. Лука“ е изградена през 1882 г.