Богдан Николов
От Искър до Огоста (134)

134. Стру̀пен

Население: 1872 г. — 80 къщи и 158 венчила, 1910 г. — 1337 жители, 1926 г. — 1814, 1934 г. — 2060, 1946 г. — 2124, 1965 г. — 1553, 1975 г. — 1290, 1992 г. — 824.

Намира се на 14 км източно от Бяла Слатина и е разположено от двете страни на дълбок дол, през който тече Струпненска бара — малък поток, и се влива като ляв приток на р. Искър. Този дол пресича землището на с. Бреница, където се нарича Струпен. Изглежда, че името си село Струпен е придобило още през средновековието по името на дола Струпен. То е от старобългарската дума стропъ и означава стръмен дол, стръмнина. Чрез промяна на „о“ в „у“ е станало струп и като се прибави суфиксът -_ен_, както Брус-ен, Рогоз-ен и пр. става Струпен. Тези старобългарски имена са голяма рядкост. Струпен е единствено, а от струп и -ец има само две селищни имена в България: село Струпѐц, Врачанско и село Струпец, Сливенско. Те отразяват географските особености на местността и са запазили историческата география на страната ни. Необяснимо и учудващо е тогава, че единственото старинно име в българските земи Стру̀пен бе заменено с името Лазарово (с Указ № 45, обнародван на 8 февруари 1950 г.). Освен селищното име Струпен и името на дола Струпен, в района на селото има и други старобългарски имена на местности като О̀кната и др.

Землището на село Струпен обхваща 22 844 дка. Граничи на изток с Бреница, на юг — с Еница, на запад — с Търнъ̀к, и на север — с Кнежъ̀. В района на Струпен има няколко интересни стари селища. Техните останки са около големите извори над селото, наричани Горното езеро и Рачово езеро, и при Друма. При Рачово езеро има следи от голямо тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.Хр. Некрополът на това селище бе открит при изкопи за свинарник на ТКЗС. Погребенията тук са извършени чрез изгаряне на трупа и обгорените кости са събрани от кладата, поставени са в глинена урна и са заровени в плитък гроб. Заедно с погребалната урна са поставени глинени съдове и чаши с храна и питие. През римската епоха на Балканите около Горното езеро е имало трако-римско селище, а до самия извор — и светилище, от което са намерени оброчни плочи с изображения на почитаните божества. Некрополът на това трако-римско селище бе открит в южната част на стопанския двор на ТКЗС при изкопи за складове и за кантар. Тук са открити зидани с тухли римски гробници, но погребалния инвентар е разпръснат между намервачите, които ни показаха глинени еднофитилни лампи и римски бронзови и медни монети от II — IV в.в. В същия този район около двата извора е било и средновековното село Струпен. От изворите пък започва и долът Струпен. Средновековни гробове са открити североизточно от средновековното Струпен и южно от днешното Струпен в местността Гръстелниците. Погребенията, намерени досега, са от времето на Първото и Второто българско царство.

В един османски документ с дата 1618 г. е записано като ленно владение село Струпен с 11 домакинства (НБ КМ, Ор.отд. Ф. 114, арх.ед. 399, 1-1-Б, 1618 г.). Кога и по какви причини село Струпен се е преместило в стръмния дол на сегашното си място не ни е известно. След освобождението от турско робство селяните настоявали селото пак да си отиде на старото място при изворите но кметът на рода Жаровци не разрешавал. Ето защо няколко смелчаци го причакали една нощ и го убили. До регулацията през 1907–1909 г.г. село Струпен е било без улици, дворовете са били оградени с окопи, къщите са били землянки, водата е била лоша за пиене…

В два документа, запазени в архивите на Хаджитошеви от Враца и датирани от края на XVIII в., пише така: „Бегале от Кален Стоян Димитров на Струпен… Ганчо Стоянов на Струпен… Бегале от Камено поле на Струпен Иван Душков и Йото Пейчов… Раета Нисто Милов бегал на Струпен…“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984). По всичко изглежда, че село Струпен в края на XVIII в. е било доста обезлюдено и поради затънтеното си място е било обект за бегълци от селата Кален и Камено поле.

Засега не е известно откога е започнало просветното движение в с. Струпен и кога е открито първото училище. Има само сведение, че в 1872 г. учител там е бил Цветко Симеонов, който е обучавал 48 момчета в три отделения. Църквата „Свети Архангел“ е стара и в нея е свещенодействал през 1872 г. поп Никола Венков (Летоструй, Виена, 1873, с. 69).