Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

101. Мора̀вица

Население: 1910 г. — 947 жители, 1926 г. — 1050, 1934 г. — 1137, 1946 г. — 1119, 1965 г. — 1225, 1975 г. — 1194, 1985 г. — 1077, 1992 г. — 985.

Намира се на 10 км югоизточно от Враца и е разположено върху равна камениста тераса по десния бряг на рекичката Морава, която е ляв приток на р. Искър. Моравица има железопътна спирка по линията Мездра — Видин. Землището му се простира на площ от 14 440 дка. Граничи на изток с Мездра, на юг — с Челопек, на запад — с Паволче, и на север — с Руска Бела. Южно и западно от селото се издигат десетина тракийски надгробни могили, които не са проучени. В една от тях е намерено погребение с украси от ранножелязната епоха (Миков, В., Предисторически… 1933, с. 125 и ИАИ, т. VI, 1930). В центъра на селото се разкриват зидове от антична постройка, която е била римска вила рустика. Намерена е и една колективна находка от римски сребърни републикански монети, пръснати между намервачите. Няколко екземпляра от тези монети са заприходени в нумизматичните сбирки на историческия музей във Враца. В края на XIX в. в селото е разрушена средновековна църква, по стените на която е имало запазени стари стенописи (ОДА Враца, Ф. 1 к, опис 1, 597, лист 52).

Моравица е старо селище и неговото име е от морава и окончанието -_ица_, признак за старинност. Селото е заварено от османските поробители с днешното си име. Среща се в османски документ от средата на XV в., в който е записано следното: „Село Муравиче — 80 домакинства… и мезрата Дърманиче — празна, намира се близо до Моравиче…“ (ИБИ, т. XIII, с. 253). В регистри за войнуци от 1548 г. и първата половина на XVIII в. са записани жители на село Моравица (ИБИ, т. XX, с. 51 и 296). В друг документ от 1605 г. Моравица е записано като тимар, смесено с войнагани (РСт, 1, с. 434).

Стари родове в Моравица са: Бекирците (от тях са произлезли Кундовци и Пенковци), Влъковите, Ганинци, Гергушовци, Гетовци, Гръджовци, Гушованците, Гъсаците, Давидовци, Даневите, Джоповци, Дуплинци, Еленковци, Жилковци, Заеците, Качовци, Кутоловци, Манчовци, Матовци, Кракоринците, Лалинци, Леваците, Миовци, Пеловци, Пеняците, Помаците, Спасовци, Стойовци, Сумелете, Шиндарете, Шировци (те са едно със Стефановци и Сульовци), Царевете, Циковци и Щръбаците. (Петров, Ангел, „Моравица, географско-исторически очерк“ — 1993 г.).

Още през първата половина на XIX в. в Моравица се заселват родовете: Балинчовци (Катърете) и Йотовци, които са дошли от с. Тишевица, а Гановци — от с. Лакатник, Поповци — от с. Оселна, Широка̀нците (от този род са произлезли Божа̀нкинци, Жѝлковци и Сту̀бльовци), които идват от с. Желява, Софийско, Рашковци — от с. Рашково, Ботевградско, Цанкинци от с. О̀сенов лаг, Герговци — от с. Крета, Мѐчките (от тях са Тумангѐлете и Цаковци), Гурга̀чете (Фафлига̀рете) — от с. Звѐрино, Доновци от с. Ребърково, Скръшените — от с. Зли дол, Манчовци и Нановци — от Оселна, Гущерете — от с. Очѝн дол, и Турлаците — от с. Еленов дол. През 1909 г. няколко семейства от Моравица се преселват в с. Бърдоква, Разградско. Тези семейства са от Вълковите, Гъсаците и Пенковци. Няколко години след това от Гръджовци едно семейство се преселва в с. Девене и там се наричат Петко Моравски. От Жилковци и Цанкинци пък се изселват в Мездра, а от Гушованците — в Горна Оряховица. Запазен е османски регистър от 1875 г. с опис на непокритите имоти и техните имена в землището на Моравица и списък на мъжкото население, където фигурират 55 семейства (НБ КМ, Ор.отд., Вд, Фонд 29, арх.ед. 956-д 431).

Училището в Моравица е открито в 1835 г. от поп Никола Нанов от с. Оселна, който дава началото на рода Нановци. Подир него тук учителстват Моно Николов и Иван Цанов от с. Люти брод. През пролетта на 1876 г. местният таен революционен комитет подготвил въоръжена въстаническа група, но се намерил предател и войводата Иван Цоков бил затворен в гр. Видин. Съзаклятникът Кръстю Тончев като научил, че Русия е обявила война на Турция през 1877 г., тръгнал със сина си Цветко и се записали в опълчението. Сиромах бил Кръстю Тончев и нямал с какво да подпомогне освобождението на Отечеството си. Ето защо принесъл в жертва на своето Отечество самия себе си и своя единствен син. Мито Анков в своите спомени с вълнение описва как баща и син марширували заедно в гр. Плоещ при обучението и подготовката от руските командири на опълченските дружини. Баща и син от Моравица воювали до края на Освободителната война в опълченските дружини. Те са неповторим пример на родолюбие и саможертва.