Богдан Николов
От Искър до Огоста (149)

149. Чѝрен

Население: 1860 г. — 130 семейства, 1910 г. — 1884 жители, 1926 г. — 2522, 1934 г. — 2805, 1946 г. — 2845, 1965 г. — 2643, 1975 г. — 1936, 1985 г. — 1566, 1992 г. — 1262.

Намира се на 18 км северно от Враца и е разположено по склоновете на голям дол около карстовия извор Чубренка в югозападните склонове на бърдо Милин камък. Землището му се простира на площ от 50 779 дка. Граничи на изток с Баница и Мраморен, на юг — с Враца, на запад — с Лиляче и Осен, и на север — с Девене. Чирен е основано върху развалините на голямо тракийско селище и неговия некропол. В западната част на селото постоянно се изравят тракийски погребения от първото хилядолетие пр.Хр. Намерен е и един тракийски меч и части от плетена тракийска ризница на боец. Мечът се съхранява в сбирката на музея във Враца. На североизток от днешното село са развалините на късноантичната крепост Чиренското Градище, която е възстановявана и използвана през времето на ранна Византия и през българското средновековие. От южната укрепителна система на Градището са запазени основите на два успоредни един на друг крепостни зидове, правени с ломен камък и варов разтвор. Такава укрепителна система се среща твърде рядко. Сред развалините са намерени римски монети и едно мраморно торсо от късноантична човешка фигура (Цветков, А., ИАИ, 1930/31, т. VI, с. 261). В същата крепост са намерени и глинени съдове, характерни за Първото българско царство. Вероятно тази крепост е носела старобългарското име ЧИРЕН — укрепена височина и от нея е и днешното име на селото. Чирен е образувано от старобългарската дума чир и окончанието -_ен_, както Брус-ен, Ветр-ен, Лип-ен и др. Чир е запазена като име на местност в с. Главаци (Долнио чир) и във Веслешките села Горна и Долна Бешовица и Горна и Долна Кремена, означава оградени имоти на височини: Гечов чир, Горниа и Долниа чир, Груевски чир, Дишков чир, Инадолски чир, Падпазански чир и Танчилски чир. Чирен пазар е старото име на с. Гложене, Тетевенско, което се е намирало на 1 км северно от днешното село (Делирадев, П. и Велков, И. Из България. — С., 1946, с. 113). В допълнението на речника на Найден Геров от Т. Панчев (т. VI, с. 326) е отбелязана думата чиричник, която се е употребявала в с. Мияци, Дебърско, за означаване на изпъкналата адамова ябълка на човешкия гръклян. От незапомнени времена селото Чирен е било на сегашното си място около църквата „Св. Възнесение“, която е строена през 1859 г. (ДБИ, т. I, архив Н. Геров, 1931, с. 153). На мястото на днешното училище до църквата е имало старо средновековно гробище. Разкриват се погребения и накити от XIV до XVIII в. Но в края на XVIII в. избухнала епидемия и оцелелите чиренци се установили временно в местността Селището, която е по южния склон на пещерата Понора, близо до местността Кремениш. От чумата са оцелели следните чиренски родове, които се завръщат от местността Селището на старото си място: Божиновци, Деновци (от тях са Вълковци, Джандарете и Моновци), Джиковци, Динковци, Дрильовци, Конджовци, Кулинци, Мусаците, Рендаците, Скокналовци, Панковци, Тодорановци, Туновци, Чорбанете, Юговци (Терзийте) и Черняците, от които са произлезли Йотковци и Цековци. Западната част на село Чирен е заселена в началото на XIX в. с пришелци от село Осен. Това са родовете Братоевци, Гириданете (правили са керемиди), Каластирете, Крачуновци, Лазаровци, Масларете. В един документ от архивите на врачанските търговци Хаджитошеви е записано: „Да са знае що зимаме меуре сене 1811 от Чирен от Цено Валков ока 4 (за) 500 гроша“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984, с. 456). Към средата на XIX в. от разни места в Чирен се заселват следните родове: Атанасовци от Годеч, Табаците от Горна Бела Речка, Гушанците от с. Гушан, Белореченете от Долна Бела Речка, Цондовци и Мурговци (от същото коляно са Градинярете и Моновци) дошли от Липен, Павловци — от Цаконица, а Варджийте — от с. Хортиати, Солунско. После идват Заковци (от тях са Муговци и Бешлийте) от с. Градешница, Младжовци от с. Сумер, Гешковци от с. Върбешница, Дуновци от Горна Кремена, а от Долна Кремена са Поповци, които са от долнокременския род Кясовци и те довеждат в Чирен поп Игнат. От Чирен се изселили няколко семейства: от Куляците в Борован, където се наричат Белинците, Белниколовци и Врачовци, от Деновци — в Малорът, където са известни като Вълковци и Цановци и от същия род — в с. Остров, а от Цоновци — в с. Галово, където са известни като Чиренци.

Учебното дело в Чирен е започнало около средата на XIX в., но точна година не е установена. Знае се, че първият учител е бил даскал Петко Танов — известен възрожденец и иконописец. След него учителства Тошо от Долна Кремена, който сетне приема свещенически сан и после се редят Георги Ив. Вретенарски от Чирен (ученик на даскал Петко Танов), Атанас Павлов Осиковски от Враца, Иван Динкин от Враца, който е учителствал до 1875 г. През цялата 1876 г. училището в с. Чирен е било затворено поради събитията с Ботевата чета на Милин камък. В една приписка върху Дамаскин от XVIII в., намерена в Долна Кремена, пише: „Да са знае коги писах аз Тошо даскал от Чирен на тая книга.“ Но приписката няма дата и ние смятаме, че това е същият Тошо от Д. Кремена, който е учителствал тук след даскал Петко Танов. (Йоцов, Д. История на гр. Враца, т. I, с. 278). Чирен е родно място на опълченеца от Втора дружина, Втора рота Цено Петров Статков — от рода Скокналовци. Този скромен герой се е сражавал на Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението работи по шосето Враца — Орехово до 1904 г. Починал е през 1908 г. в крайна мизерия и е погребан от общината. Понеже нямал близки, гробът му няма знак и е забравен. Единственият му син Статко е убит в Лом от разбойници без да остави поколение.

Въпреки, че досега не са открити стари записи и не са преведени османски документи за село Чирен, ние смятаме, че селото е старо и е образувано с това си име още в ранното българско средновековие. Намерените археологически материали и накитите от гробището при църквата, показват същото това време.