Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

33. Га̀лово

Население: 1900 г. — 820 жители, 1910 г. — 1018, 1926 г. — 1417, 1934 г. — 1597, 1946 г. — 1643, 1965 г. — 1307, 1975 г. — 968, 1990 г. — 607, 1992 г. — 535.

Намира се на 15 км източно от Орехово и е разположено в голям дол. Малкото му землище има площ от 25 582 дка. Граничи на изток със землищата на Остров, Ставерци и Долни Луковит, на юг — с това на Кнежа, и на запад и север — със землището на Селановци. Из дворовете на селото се изравят постоянно антични предмети от трако-римско селище. От тук са предадени в Софийския археологически музей едно оригинално глинено конче — играчка (Филов, Б., ИАД, 1911, св. II, с. 275), една великолепна бронзова статуйка на богинята Венера и бронзова фибула (Филов, Б., ИАД, IV, 1914, с. 286 и ИАД, III, 1913, с. 333). Намерени са и сребърни съкровища от римски монети, сечени през II и III в. (Мушмов, Н., ИАИ, 1924, св. II, с. 240). Тези и още други непубликувани находки показват, че сегашното село лежи върху античен културен пласт на селище, което изглежда да е било канаба на късноримската Вариана.

На километър и половина източно от Галово са останките от едно голямо за времето си земно отбранително съоръжение на Първото българско царство срещу аварите. Днес то се нарича Островски окоп и вал. На това място при оран е намерен отлично запазен двуостър железен меч с бронзово кръстовище (Николов, Б., Археология, 1962, IV, с. 36). Подобни мечове са намерени и в старата българска столица Плиска и те датират от VIII — IX в. По всичко изглежда, че през ранното българско средновековие на място на Галово е имало военен гарнизон във връзка с Островския окоп и вал. Някои находки сочат, че на мястото на Галово преди края на XIV в. е имало българско средновековно селище. Може да се предполага, че то също се е наричало Галово още преди края на XIV в. С името Галово това селище се споменава в османските регистри за войнуци. В един такъв регистър с дата 1548 г. е записано: „…ямак Райко, син на Йедро от село Галово…“ (ИБИ, XX, 1974, с. 85 и 97). Но изглежда, че през XVII или XVIII в. селото е обезлюдено по неизвестни засега причини. Това е било често явление в този Ореховски край през време на робството и затова арабският пътешественик Хаджи Калфа като минал оттук през първата половина на XVII в. пише, че Ореховската околност прилича на същинска пустиня (Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа. Румелия и Босна. Сп. Архив за поселищни проучвания, С., 1938, кн. 2, с. 92). Мястото на обезлюденото село Галово останало да се нарича Совата Галово. От 1865 г. до 1877 г. турската власт заселила на Совата Галово татарски колонисти от Крим, които били около 40 къщи. Това село се наричало Галово татарлар. Но татарите избягали завинаги от тук през есента на 1877 г., когато чули, че руснаците обсаждат гр. Плевен.

Към 1880 г. на освободения от татарите Соват Галово се заселили няколко български семейства от с. Остров, които били отишли там още от по-рано от припланинските селища. И в същата тази година наново основаното село Галово е вече броено административно към община Остров (Коледаров, П. и Мичев, Н., 1973). Много скоро след това от Врачанските и Бялослатинските села дошли още преселници и Галово бързо нараснало. Ето защо с Царски указ в 1881 г. се разрешава заселването на село Галово, като му се отпускат 2000 дка държавна земя, която и до ден днешен се нарича Указа. До 1924 г. село Галово е имало спор за земя от своето землище, заграбена от стопаните на Кнежа, Остров и Селановци.

През 1881 г. в село Галово се открива първото училище и още същата година се построява на обществени начала училищна сграда. Тази сграда е служила за училище чак до 1926 г. Първият учител в Галово е Ставри Атанасов от Македония, а след него е Дено Ив. Пановски, който се е учил в с. Остров при учителя Никола Паница. Преди това учителят Дано е учителствал в с. Лесковец, но пак се връща в Галово и учителства тук до 1894 г., после става кмет на Галово (Архив на Ив. Н. Илчев, Ист. музей Враца, сигн. I, 1346).

Жителите на днешното обновено село Галово са пришелци от различни села: 1. От с. Камено поле са Котовци (те са от каменополския род Оджовци), Игнатови, Такови и Пановци. 2. От с. Долна Кремена са Диновци и Тошо и Въто Кременски (те са от долнокременския род Йоловци). 3. От с. Селановци са Бѐтови, които са от рода Ду̀шманови. 4. От с. Вировско идват Дисовци, от вировския род Дѝсовци, но по-старото им име е Бошняците, което са възприели и преселените в Галово. От същото с. Вировско в Галово се установява по едно семейство от родовете Ба̀нковци, Карамѐлците, Кошовци и Неделковци. 5. От с. Чирен, от рода Цо̀новци идва едно семейство, чиито наследници се наричат Чиренченете. 6. От с. Горно Пещене идва Лило Пещенскѝ и Марин Хр. Комитата, който е от рода Струга̀рете. 7. От с. Цаконица тук се заселват Дано и Кръскьо Ца̀конски, които са от ца̀конските родове Преселкьовци и Щирковци. 8. От с. Върбица са дошли братята Велчо и Мило Върбишки. 9. От с. Враняк идва Нино Враняшки. 10. От с. Со/х/аче — Нино Генов Соашки; 11. От с. Руска Бела — Беленченете; 12. От с. Краводер — Комѝтете, които са наследници на загиналия на Шипка опълченец Петко Андров Бонов, но им казват още и Бошня̀ците, щото имат жилка от Дисовци, които се наричали някога Бошняците; 13. От Кнежа са дошли Бачийте от едноименния кнежки род; 14. От с. Тишевица се преселват Тишѐвченете; 15. От Койнаре са дошли Ку̀тови, Ку̀товци и Койна̀рченете; 16. От с. Бутан — Бутанченете; 17. От Леринско в Македония тук се установили Пандови, Сидерови и Тренчеви, а от гр. Охрид в Галово се преселва опълченецът Климент Петрушев. 18. През 1919 г. от Дзивина махала на с. Божица, Босилеградско, се заселва в с. Галово семейство Трайкови и др.