Богдан Николов
От Искър до Огоста (104)

104. Нефѐла

Население: 1860 г. — 20 домакинства чисти българи, 1910 г. — 335 жители, 1926 г. — 462, 1934 г. — 548, 1946 г. — 501, 1965 г. — 489, 1985 г. — 472, 1992 г. — 530.

Намира се на 5 км северозападно от Враца и е разположено на малък полегат склон до голям извор, който до заселването на днешното село се е наричал Нефѐла. Името е от гръцката дума нехелос, със заместване на интервокалното х с ф и означава нехубаво, лошо, а тук — в смисъл, че изворът има лоша за пиене вода и хората боледуват от бъбречни болести. Това е напълно вярно. Хората в селото боледуват и умират от нефрит. След водоснабдяването на селото с вода от други места болестта изчезва. Землището на село Нефела има площ от 8200 дка. Граничи на изток с Враца и с. Кулата, на юг — с Бистрец, на запад — с Мало Бабино и Власатица, и на север — с Лиляче. В землището му има голям тракийски некропол с огромни тракийски надгробни могили, но те не са все още проучени. В местността Гарванско полье или по-точно Гарванград има останки от голямо тракийско селище и тюрзис дворец на знатен тракийски земевладелски род, който е владеел целия район дълги години, а мъжете на този род са заслужили като конници офицери във войската на трибалския цар. Загиналите на война знатни от това селище са погребвани в гробници-могили, които са издигнати в редица от запад към изток край стария тракийски път през Врачанското поле. Те наброяваха повече от тридесет и пет. Само в землището на Нефела са 15. В района на днешния град Враца бяха повече от тридесет, но вече са разрушени. В една от тези могили — наричана Могиланска, през 1965 г. бяха разкрити три каменни гробници на тракийски аристократи, загинали през пети век пр.Хр. В тях бе намерено прочутото Врачанско тракийско съкровище, което се състои от великолепен златен венец, изкусно изработени златни обеци, златна кана и сребърни съдове, скелетът на ездитен кон, целият обсипан със сребърни украшения, колесница на четири колела с два коня, убити както са запрегнати, много бронзови съдове и тракийско въоръжение. Няма нищо чудно в това, че днешният осемдесетхиляден град Враца в древността е бил тракийско гробище. Траките са били умни и находчиви хора и са преценили, че Гарванското полье е било по-хубаво и по-здравословно за живот, отколкото мястото на север от прохода Вратцата.

Днешното село Нефела е основано върху западния дял на землището на българското средновековно село Сениче. След обезлюдяването на Сениче в началото на XIX в. преселници от селата Осиково и Горно и Долно Озирово основали върху неговото землище друго селище, което нарекли Ново село. То се е намирало източно от днешното Нефела в местността Новоселска стубла. Но не минало много време и жителите му се разбягали. Едни от тях се установили във Враца, други — в Българска Бела и Мало Бабино, а трети — около кулата на турски чифликчия и основали днешното село Кулата. Четвърти от новоселчените пък се заселили около извора, наречен Нефела, близо до Алибеговата бахча. Те основали село, което нарекли с името на извора Нефела. Родовете-основатели са следните: Гининци, Гуновци, Кацовци (дотук всички са от Горно Озирово) и долноозировските родове Геновци, Кръжлеовци и Ланджовци. От с. Осиково са родовете Босаците, Гьоргьовци, Марковци, Цековци и Янювци. Скоро от с. Мало Бабино се завърнали Диковци, а от с. Българска Бела — Кацамунците и Якимовци. Сетне от обезлюденото с. Патлейна тук се преселили Катърете и Копанярете. През 1860 г. новозаселеното село Нефела наброява 20 домакинства чисти българи (ДБИ, т. I, с. 153). След Освобождението от с. Еленов дол дошли Тотовци, а от с. Осиково — Богдановци. Поради икономически причини още в средата на XIX в. се изселили няколко семейства. Едни отишли в с. Бокиловци, Берковско, а други — в селата Пудрия и Сираково. В с. Бокиловци те се наричат Генчовци и днес наброяват около 30 къщи (Д. Михайлова, Местните имена в Берковско. — С., 1986, с. 11).

Първото училище в с. Нефела е открито през 1874 г. и пръв учител е бил поп Дамян от Враца. През 1900 г. в нефелското училище е учителствал Иван Ценов от Враца, по-късно световно известен математик, професор и академик. Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1935 г.