Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

143. Фу̀рен

Население: 1860 г. — 30 къщи; 1872 г. — 46 къщи и 70 венчила; 1900 г. — 95 къщи и 540 жители; 1910 г. — 686 жители, 1926 г. — 1076, 1934 г. — 1191, 1946 г. — 1304, 1965 г. — 1174, 1975 г. — 814, 1985 г. — 778, 1992 г. — 579.

Намира се на 40 км южно от Орехово и е разположено по двата склона на дълбок дол с извори, недалеч от десния бряг на р. Рибиньъ̀. Землището му има площ от 19 155 дка. Граничи на изток с Малорът и Рогозен, на юг — с Лесуръ, на запад — с Левчево, и на север — с Бели брод. Районът на Фурен е богат на праисторически и антични селища, които все още не са изследвани археологически. Следи от селище, обитавано през медно — каменната епоха, се виждат в местността Свинарска дръмка. Тук са намерени пробити бойни каменни чукове. Укрепено селище от втория период на медно — каменната епоха е имапо на височината Чукара. То е обитавано през четвъртото хилядолетие пр.Хр. Селища, обитавани през бронзовата и желязната епоха, са известни в местностите Дренова дръмка, Слатината и Хайдушко кладенче. В местността Школското бе намерен комбиниран калъп от слюдест талкошист, в който са били отливани два различни по форма и предназначение предмета. Калъпът е оригинален и датира от края на бронзовата епоха — средата на второто хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1974, кн. 1, с. 47–49, обр. 9–11). В местността Глодниа камик са открити случайно медни съдове, железни върхове за копия и един бронзов симполум (черпак). Тези предмети датират от римската епоха на Балканите и вероятно са зарити при някаква голяма опасност. Западно от Фурен на левия бряг на р. Рибиньъ̀ върху естествено защитена скалиста тераса са развалините на градището Костадин. Долният му културен пласт е от укрепено селище през края на медно — каменната епоха, над него са строени укрепления и крепости през късната античност и ранното средновековие. Вероятно тази крепост е дала през късната античност името на днешното село Фурен. Това име е произлязло от гръцката дума фруриен, която означава укрепление, градище, твърдина. Тракийски общества са обитавали землището на днешното село Фурен и са оставили следи от селища и няколко земни надгробни могили.

Фурен е старобългарско селище. То е съществувало през Първото и Второто българско царство на сегашното си място. Фурен е заварено от турските поробители в края на XIV в. с днешното си име, макар че се среща засега много късно в османските архиви, от които е преведена една малка част. В един османски регистър с дата 1620 е записано: „Казата хасове в Никопол, вилает Джибрилер: село Фурен — 15 домакинства…“ И в същия регистър по-нататък е записано, че село Фурен има 13 домакинства в 1632 г. (ТИБИ, т. VII, с. 265 и 348).

В селото има едно значително ядро от стари родове, които не помнят прадедите им да са преселници от другаде. Те са следните: Банчовци, Божиновци, Вълковци (от тях са Гутуранците), Герчовци, Кановци (те са едно коляно с Крачуновци), Кордовци, Лукановци, Коновци, Карамелете, Къчовци (от тях са Цоловци), Миризляковци, Пинтаците и Свинарете.

В края на XVIII в. в село Фурен се заселил хайдутинът Пейо Пейдака от село Добревци, Ловешко. От него днес във Фурен са родовете Видинци, Калугерете и Пеевци. Историята на Пейо е много интересна и поучителна. Неговият род Товарковци са живели в колибите Ведол на село Добревци. Дядото на Пейо е хайдутинът — знаменосец Нано Войвода, който дълги години е водил хайдушка дружина. Внукът му Пейо също става хайдутин. Това е изразено образно в една народна песен, която се пееше доскоро в с. Добревци:

„…Та расна Пейо, порасна,

Стана хайдутин войвода.

Турци затриха дядо му:

Байрактар Нано Войвода.

Пет аги Пейо погуби

И двама бея кръвници…“

На стари години Пейо напуска Добревци с цялата си челяд и се заселва в с. Фурен. Това затънтено място той си го е бил избрал, още когато е водил хайдушката си дружина в този край. Тогава районът на Фурен е бил обрасъл с непроходими вековни гори и бранища. Но не се минало много време и турците открили Пейо и го убили от засада. Мястото, гдето е паднал се нарича Пейов гроб и е близо до Пейов кладенец.

В архивите на врачанските търговци Хаджитошеви през 1811 г. е записано, че от село Фурен са наети 5 коли за прекарване на сол от Лом за Враца (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, 432). Още през първата половина на XIX в. в с. Фурен се заселили от разни места родовете: Дановци от с. Левчево, Ненковци от с. Добруша, Костовци и Рашковци от с. Рашково, Ботевградско, Пунчовци (Коприварете) от с. Мъдан, а Николчовци избягнали от с. Попица, щото помаците им заграбили имотите. След 1880 г. се заселили Гребнярете и Турлаците от с. Игнатица, Янинци от с. Галатин, Кременченете от с. Г. Кремена и Бежанците от Босилеградско. Изселили се от Фурен са Коиловци, които са стар местен род, но избягали във Влашко и на връщане се установили в с. Букьовци (дн. гр. Мизия), където ги наричат и Цековци, по името на заселника Цеко Коилицата. Изселници от Фурен има и в с. Рогозен, наричани Фуренченете. Старата носия на Фурен е била белодрешковска. Първото училище е открито през 1868 г. от даскал Мито Клепаринеца от Враца. Подир него е учителствал Николчо Сланьов от с. Малорът и през 1872 г. учител е Найден Горанов, който е обучавал 20 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873, с. 59). След него се редят учителите Тодораки от Враца, Цветко от гр. Копривщица, който през 1880 г. взема инициативата за построяването на първата училищна сграда — двора на сегашното училище.