Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

68. Козлоду̀й

Население: 1900 г. — 3930 жители, 1910 г. — 4724, 1934 г. — 7561, 1926 г. — 6739, 1946 г. — 7422, 1965 г. — 7575, 1975 г. — 8237, 1992 г. — 13 632.

Козлодуй е признат от село за село от градски тип с указ № 545, обнародван на 15.IX.1964 г., обявен е за град с указ № 828, обнародван на 29.VIII.1969 г. Намира се на 24 км западно от Орехово и е разположен по дължина край десния бряг на р. Дунав срещу дунавския остров Гири. Козлодуй е пристанище на Дунава. Източно от града през есента на 1974 г. започна да работи първата в България атомна електроцентрала. Землището на Козлодуй заема площ от 106 294 дка. Граничи на изток с Хърлец и Гложене, на юг — с Бутан, на запад — с Калугер махле, Куле махле и с. Долни Цибър, а на север през р. Дунав — с Румъния. Районът на Козлодуй е много богат на древни селища и исторически паметници. На брега на Дунава има следи от праисторическо селище (Чилингиров, Ан., ИАД, 1911, с. 167; Миков, В., 1933, с. 41), което не е изследвано и точно датирано. Останки от други праисторически селища, обитавани през ранната бронзова епоха са засвидетелствани чрез находки в местностите Калифѐра, (Врачанска фунѝа), Бу̀шкови дара̀ци, Каза̀на, Килѐра, Черкезки стан и Чуката. За съжаление тези селища не са проучени чрез археологически разкопки, за да се установи тяхната периодизация и стратиграфия (Николов, Б., Пулпудева, 3, 1982, с. 197). Погребения чрез трупоизгаряне бяха разкрити на 8 км западно от Козлодуй при изкопи за полагане на тръби за напорния тръбопровод на напоителната станция „Аспарухов вал“. Находките от тези погребения датират от късната бронзова епоха (Николов, Б., Археология, 1964, кн. 2, с. 73, обр. 6). В този район намерени и имитирани от траките сребърни тетрадрахми на македонския Филип II (Николов, Б., Враца. Старо изкуство. — С., 1968, №78). Траките са оставили незаличими следи в землището на Козлодуй. Самият днешен град е върху останките на тракийско селище от желязната епоха. На изток, на юг и югозапад от Козлодуй се издигат повече от 15 тракийски надгробни могили, но нито една от тях не е проучена. На югоизток е Големата могила, на която е отбелязана надморска височина 89 м, в една редица са Ко̀пана могѝла, Бу̀йкова могѝла, Двѐте могѝли, Бута̀нските могили, Я̀нкова могила, на изток са Могѝлата, Манастѝрска могила. На юг са двете Ма̀кови могили и Попо̀ва могила, а на югозапад са Коко̀шова и Ма̀нева могила. Една могила е в двора на Маладжѝкови в града и още други без име, които се разорават с машини и насипът им е смъкнат.

През римската епоха на Балканите някои от тези тракийски селища продължили да съществуват. Такъв е случаят с тракийското селище в центъра на днешното Козлодуй. При изкопи за строежа на културния дом в центъра на Козлодуй беше открит и некрополът на това трако-римско селище. Намерени бяха римски зидани гробници — зидани с тухли с печати. През римската епоха в района на Козлодуй е имало две крепости, които са изпълнявали и ролята на пътни станции в крайдунавския римски път. Развалините на едната се намират на 8 км западно от Козлодуй. Тя е наречена с влашкото име Четате. Цялата северна половина на крепостта се е откъртила и пропаднала в Дунав. В профила личат основи на крепостни стени, останки от жилища и дебел културен пласт от керамика и разни находки. Около крепостта се разкриват зидани римски гробници с интересен погребален инвентар (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 224). Тази римска крепост е била и пътна станция на крайдунавския римски път и вероятно се е наричала Камиструм? Развалините на втората римска крепост и пътна станция са източно от Козлодуй в местността Мъгура тятра (или Мъгура пятра — камена могила). Няма съмнение, че тя се е наричала Региана. Намерена бе една пътна колона с латински надпис, от който става ясно, че от Региана до Улпиа Ескус са 40 римски мили (пътната колона не е още публикувана). Тук са намерени интересни находки, сред които е и една бронзова позлатена фибула с гравирани върху нея образи на тримата синове на император Константин I, а именно Константин II, Констанций II и Констанс (Иванов, Т., Археология, 1972, кн. 4, с. 16). Намерени са също и златни римски монети (Герасимов, Т., ИАИ, ХIV, 1943, с. 283).

В първите десетилетия след 681 г. западно от Козлодуй е било изкопано едно правоъгълно землено укрепление и от него на юг се простират Окопа и неговият вал. Това грандиозно землено отбранително съоръжение, което е служило на младата българска държава против аварите от запад, е описано от Шкорпил преди сто години, когато е било добре запазено и неразорано (Шкорпил, К., ИРАИК, т. X, 1905, с. 531). Вероятно във връзка с Окопа са възникнали и раннобългарското селище с неговия некропол, които се разкриват в западната част на днешния град. Останки от едно друго раннобългарско селище се намират и при язовира Верич — на 9 км югозападно от Козлодуй. Тези две раннобългарски селища първоначално са били военни гарнизони на отбранителното землено съоръжение, наречено Окопа.

Козлодуй е заварено от турските поробители с днешното си име. Записано е в османски документ от 1620 г. така: „Каза Рахово, село Козлодуй — 23 домакинства…“ и в документ от 1632 г.: „Каза Рапово, село Козлодуй — 20 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265 и 348). В османски регистър за набиране на гребци за турския дунавски флот през 1673 г. от Козлодуй е мобилизиран Лало, син на Ноно (РСт, 1, с. 418). За произхода на името Козлодуй има различни мнения и предположения и всички те са противоречиви. Ние смятаме, че името Козлодуй е от изчезнало от употреба старинно име на човек или прякор КОЗЛО и суфикс -_/д/-уй_, както Братуй, Добруй, Драгуй, Ерменлуй, Карагуй, Радуй и пр. (вж. у Заимов, Й., Български именник. — С., 1988, с. 90, 187 и др.).

Стари родове в Козлодуй са: Балѝеви, Бѐлчеви, Бого̀еви, Бу̀кови, Гога̀нови (Лу̀пчеви), Горѝнови, Гра̀нови, Гу̀нови, До̀бреви (Ѐпореви и Я̀кови), Каза̀кови, Коко̀шеви, Кола̀рови, Матѐеви (изчезнал род), Мѝтреви, Опрѝцове, Патро̀еви, Петко̀ви, Пѝздорови (Чѝпеви), Спа̀сови, Ста̀йкови, Та̀кеви, То̀рбови, Фа̀нови, Фѝлипови, (заедно с тях са Липова̀нете и Стъ̀блеви), Цепенѝжови и др.

През времето на кърджалийските разбойничества и грабежи в края на XVIII в. и особено след Руско-турската война от 1828/29 г. стотици български семейства от селата и градовете по десния бряг на Дунава потърсили убежище във Влашко. От Козлодуй са минали Дунава 101 семейства. Те се заселили в румънските села Слобозия Съпатъ, Мъчежу Сърбеску, Джигера и Поду Завалулу (Романски, Ст., 1930, с. 99 и сл.). След 1830 г. някои от тези семейства се завърнали в Козлодуй, като увлекли със себе си и зависими от чокоите румънски селяни и порумънчени от по-рано българи. Засега е невъзможно да се установи кои от завърналите се в Козлодуй са от български етнос и кои са от влашки произход. Знае се само, че от Румъния са дошли: Гъ̀нтови и Дѝнови (вж. Центр. военен архив, Ф. 1960, оп. II, а-е, 126, 1900 г. за Флоро Н. Динов, роден в с. Гънтово), Овча̀рови от с. Пояна Маре, а Прѝнови и Братокѝрови са от Крайовските села. От Влашко също са дошли Маладжѝкови и Мандрѝлови, но наследниците им не знаят от кои села са техните деди.

Към средата на XIX в. дошли на няколко вълни в Козлодуй преселници от вътрешността на България. Те са следните: от с. Балювица, Берковско отведнъж дошли повече от десет семейства, които образували отделен квартал в Козлодуй, наречен Ра̀гьовица (вж. Михайлова, Д., Местните имена в Берковско. — С., 1986, с. 7). Подир тях идват Нѐйкови, Нѐкелови и Цо̀лови от с. Галиче, Петлѐшкови от с. Черни връх, Ломско, Гѐлгови от с. Ковачица, Липненѐте от с. Липен (те са от липненския род Къжаля̀нете), Плешка̀рови (О̀нчеви) и Радолѝкови от с. Заножене, Берковско, Вълкосла̀тинците от с. Вълкова Слатина, Ца̀неви от гр. Пирдоп, Ма̀ркови от с. Долни Цибър, Джуркови и Зайцеви от с. Клисура, Берковско, Бра̀нкови от с. Пудрия, Вълкови (Руйнови) от гр. Тетевен (те са едно със Санду̀лови от с. Хърлец), Брата̀нови от с. Гложене, Тетевенско, Кара̀петрови и Ча̀мови от гр. Панагюрище, Велчеви от гр. Етрополе (те са от етрополския род Малѐчкови), Бошна̀ците откъм Босна и др. Последната вълна от преселници в Козлодуй е през 1920 г. От различни села на Босилеградско идват следните семейства: от с. Божица — Дойчѝнови и Мила̀нови, от с. Радичевци — Стоименови, от с. Левчевци — Радойкови и Стойкови, а от с. Буцалево, Кюстендилско, се преселват Милѐнови (вж. Центр.воен. архив, Ф. 1960, оп. I, а — е, 126, 1900 г. за Владимир Стоименов Миленов, роден в с. Буцалево, живущ в Козлодуй).

През 1865 г. турската власт заселва край Козлодуй черкезки колонисти. Те са живели в местността Черкезки стан до есента на 1877 г., когато се изселили в Анадола завинаги. Училището в Козлодуй е открито в 1865 г. (Илчев, И., 1926, с. 13 и 14). До 1870 г. тук е учителствал Петко Цалков от с. Долна Гноеница. Подир него учителят Димитър Буюклиев е обучавал 40 момчета в три отделения. През същата 1872 г. в църквата „Света Тройца“ в Козлодуй са служили свещениците Димитър Начов и Радул Генов, а селото е имало 320 къщи и 401 венчила (Летоструй, Виена, 1873, с. 59 и 61). През 1876 г. в козлодуйското училище е учителствал Младен Павлов Калинов от гр. Видин, известен в историята като Козлодуйското Даскалче. На 17 май (стар стил) 1876 г. учителят Младен Павлов стъпква феса си в прахоляка, посреща Ботевата чета и се присъединява към нея. Четата на Христо Ботев същия този ден е слязла на Козлодуйски бряг от парахода „Радецки“. С това събитие името на Козлодуй и Козлодуйски бряг стават известни на поколения българи.

В землището на Козлодуй има много старинни имена на местности като Бѐрич, Вѝдина, Гръ̀лище, Ка̀лна, Котлѝк, На̀клата, Сла̀на и др. Имената от влашки произход са малко: Гло̀да, Гроа̀па, Кѐтриш, Ковѐя, Костта̀, Ота̀ра и Чета̀те.