Богдан Николов
От Искър до Огоста (102)

102. Мра̀морен

Население: 1910 г. — 1199 жители, 1926 г. — 1571, 1934 г. — 1838, 1946 г. — 1876, 1956 г. — 1775, 1965 г. — 1472, 1975 г. — 1599, 1985 г. — 1535, 1992 г. — 1491.

Намира се на 15 км североизточно от Враца и е разположено върху нагънат терен по двата бряга на рекичката Мраморчица, която е ляв приток на р. Скът. Землището му заема площ от 19 249 дка. Граничи на изток с Голямо и Горно Пещене, на юг — със село Веслец, на запад — с Чирен, и на север — с Баница. На запад от днешното село, над извора Езерото, са останките на тракийско селище и некропол от желязната епоха — първото хилядолетие пр.Хр. Открити са погребения чрез трупополагане и едно съкровище от сребърни тетрадрахми, сечени в Първа Македонска област през втората половина на II в.пр.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XXVII, 1964, с. 239 — съобщава за осем броя, но те са били много повече и са пръснати между намервачите). В западния край на Мраморен се изравят погребения и домашен инвентар от селище, съществувало през същата епоха. В местността Рупите има следи от кариера за добиване на кремъци през праисторическите епохи (Шкорпил, К., и X., Могили. — Пловдив, 1898, с. 86).

Мраморен се споменава в два османски документа. Първият е от 1620 г. и в превод гласи: „Каза Враца, село Мраморен с 12 домакинства, нови едно…“. Вторият документ е от 1632 г. и неговият превод е следният: „Каза Враца, село Мраморен, домакинства 23“. (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265 и 347). В края на XVIII в. кърджалийски банди ограбили и опожарили селото и жителите му временно се укривали в горите на местността Салаша. В първите десетилетия на XIX в. те се връшат на старите си пепелища. Старите родове, които са се завърнали от Салаша, са Атанасовци, Бакровци, Банковци, Везирците, Велковци, Гаджовци, Геновци, Дейкьовци, Динковци (Мечкарете), Златановци, Гуевци, Доновци, Йончовци, Каменчовци, Коловци, Конярците, Крълиците, Митковци (Миткарете), Плътничковци, Радкинци и Танинци, които са едно със Статкови. Към средата на XIX в. тук придошли от разни места следните родове: Дачовци, Пиянците, Пощовци и Танчовци от с. Веслец, Шотинци от с. Бистрец, Фушкарете от с. Рашково, Ботевградско, Герчовци от с. Долна Кремена, Гульовци, Еванкинци, Йоловите, Турлаците и Чорбанете идват наведнъж от с. Старо село, а Дунчови — от с. Влашко село (дн. Царевец). Подир тях дошли Шопете от с. Очѝн дол, Ерединкинци — от с. Лик, Тупанкьовци — от с. Косталево, Бешовиченете — от с. Долна Бешовица, Боденченете — от с. Боденец, а мраморенската фамилия Пандурете се завърнала от Влашко. Те избягали там от кърджалиите в края на XVIII в. През 1920 г. в Мраморен се заселили пет семейства от Босилеградско, а се изселили Диловци в с. Малорът. От незапомнени времена в Мраморен живеят власи-копанари. До 1950 г. те прекарвали зимата тук в собствени домове, а през останалите сезони на годината скитали с катуните си по селищата на равнината и произвеждали копани, дървени лъжици и вретена, които продавали — било срещу пари или в натурална размяна и с това се препитавали (Дойнов, Н., Изработване на дървени прибори за тъкане, предене и ядене. — Известия на Етнографския институт и музей, т. X, 1967, с. 143 и сл.). Стари влашки родове в Мраморен са: Арбекяролуй, Баятуло Кутой, Бордулята, Канин, Мирчовци, Мусията, Радуловци, Станковите и Ченгариката. Около средата на XIX в. в Мраморен се заселили още влашки семейства, които дошли от разни места: Гайдарете и Йонията от с. Върбешница, Гладнята от гр. Койнаре, Геновите от с. Тишевица, Дидията и Чикерделата от с. Арчар, Ломско и Рънтата и Торопанчията от с. Върбица. Днес власите в Мраморен водят уседнал живот и вече не пътуват с катуни. Те работят земеделие в държавните стопанства или в индустриалните предприятия на Враца. Говорът им е сходен с този на власите в с. Лиляче, гр. Койнаре и с. Арчар. Слабо се различава от източновлашките говори. Българският говор в Мраморен се различава пък от говора на с. Чирен по членната форма за мъжки род и се доближава до говора на Баница и Оходен, т.е. към Бялослатинския говор.

Когато на 18 май 1876 г. Ботевата чета води неравен бой с турските башибозуци на връх Милин камък, едно ратайче от с. Паволче, което било цанено в Мраморен да пасе козите, е носило вода на прежъднелите четници. Накрая било заловено от турците и убито. На 27.Х.1877 г. през Мраморен е минала руска войска да освободи Враца. Руски боец, тежко ранен в престрелката при с. Тишевица, умира от раните си. Погребан е до Старата мраморенска църква. Тук вероятно са били погребани и убитите в сражението на Милин камък Ботеви четници. Старата мраморенска църква се е намирала на мястото, където днес са дворове и парцелите на Цеко Христов Кънев. До 1927 г. тук ежегодно е правен молебен и панихида на руския войник, козарчето Цветан и загиналите Ботеви четници.

Няма точна година кога е открито първото училище в Мрамор. Знае се само, че първият учител е бил свещеникът Никола Петров, който е учителствал тук две години и сетне се е запопил в селото. След него учителства даскал Петко от с. Камено поле. От 1873 до 1875 г. в мраморенското училище е учител Панайот Михайлов от Пловдив, който се заселва в с. Тишевица, а през 1876 г. учителства Веко Иванов. В 1930 г. учител в Мраморен е академик Иван Дуйчев, който току-що е бил завършил семинарията. Дуйчев публикува събраните от него диалектни думи от Мраморен в списание „Родна реч“, год. IV 1930/31 кн. 3, с. 153–156.