Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

75. Крѝва ба̀ра

Население: 1900 г. — 539 жители, 1910 г. — 723, 1926 г. — 1009, 1934 г. — 1130, 1946 г. — 1218, 1965 г. — 1080, 1975 г. — 920, 1992 г. — 663.

Намира се на 22 км югозападно от Орехово и е разположено на равна слънчева тераса близо до левия бряг на р. Огоста. Землището му заема малко площ. Състои се от 13 654 дка. Граничи на изток със Софрониево (бив. Сърбеница), на юг — с Ередин, на запад — с Якимово (образувано 1950 г. от сливането на селата Прогорелец, Войници и Котеновци), и на север — с Бутан.

В района на Циглената фабрика, южно от Крива бара, при копане на глина за изработване на цигли са разкрити останките на селище от края на бронзовата епоха, което е съществувало и през желязната епоха — края на второто и началото на първото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 63 и 64, обр. 11). В местността Манавска падина е разкрито тракийско погребение с трупоизгаряне. Освен глинена погребална урна тук е намерено и желязно тракийско въоръжение, което се състои от меч с дължина 1 м., връх от копие, закривен нож, част от умбо за щит и юзда на лостове с двуделен зъбалец. В този гроб е погребан тракийски воин през II в.пр.Хр. (Велков, И., ИАИ, т. XIV, 1943, с. 275).

Днешното село Крива бара е основано след Освобождението върху част от землището на обезлюденото средновековно българско село Проданковец. То се е намирало на около 4 км югозападно от днешното село Софрониево — в местността Крѐшка. Село Проданковец е запустяло вероятно през XVII в. В един османски регистър от средата на XV в. пише следното: „Зиамет Рахово. Негов заим е Емирне бей… Село Проданковец, лично владение на заима: домакинства — 10, вдовци — 1, приход без испенча — 678…“ (ИБИ, т. XIII, с. 243 и РСт, 2, с. 81). Локализирането на село Проданковец в местността Крешка се основава, както със споменаването му в един и същи документ със съседните села Галиче и Крушовица, така и с факта, че в местността Крешка стоят още каменни надгробни кръстове от неговото гробище. Тези паметници показват образци от XVI и XVII в. До 1910 г. тук е имало и запустяла еднокорабна църква, зидана изцяло от камък, покривът на църквата е бил паднал, но по стените още е личела църковна живопис. Зидовете на тази църква са били разрушени до основи и камъните са използвани от една софрониевска фамилия за строеж на жилище и ограда на двора (Николов, Б., Софрониево. — Враца, 1971, с. 30 и 37, на обр. 18 са част от надгробните каменни кръстове на гробището на с. Проданковец в местността Крешка, които са снимани от автора). Землището на с. Проданковец е било дълги години пустеещо. Едва през 1865 г. турската власт заселва татарски и черкезки колонисти от Крим и Кавказ. Основани били две села от колонистите. Едното е било на 3 км източно от развалините на Проданковец. То било наречено Бръзенскѝ черкѐзи, а след Освобождението тук е образувано българското село Ботево. Другото селище от колонисти било наречено Крива бара татарлар, тъй като е било основано в местността Кривоба̀рски соват. През есента на 1877 г. неканените гости от Крим и Кавказ бързо се отправили към Анадола и не се върнали вече. От пролетта на 1879 г. започва заселването на днешното село Крива бара с българи от старопланинските села. Първи дошли Краводерците. Това са три семейства от краводерските родове Каменовци, Николовци и Цветковци. През пролетта на 1880 г. Цветко Куздов и Цветко Василски от с. Драганица, Берковско, организирали преселването на най-малко 30 семейства от различни села, които ще посочим по-долу. Най-напред новооснованото българско село Крива бара се е числяло административно към община Ередин, сетне — към община Бутан, а от 1910 г. става самостоятелна община, понеже дошли още семейства и селото нараснало на 65 къщи. Още при образуването на село Крива бара алчни хора от Бутан и Ередин заграбили незаконно земя от Кривобарския соват. Така в територията на Совата Крива бара останали само 4000 дка. През 1893 г. тази земя е била разпределена по 30 дка на семейство и отделно по 6 дка на мъжка рожба. Останали неразпределени 1600 дка, които населението на Крива бара откупува на търг от държавата. За заграбената от бутанчени и ерединчени работна земя кривобарчени са водили съдебни дела. Върнатата им чрез съд земя и днес се нарича Спорното. След това кривобарчени закупили земя от вълчедръмчени и от бутанчени. Една местност и днес се нарича Яковото, щото е закупена от Яко Гинин от Вълчедръм, а друга пък носи името Тончовите места, тъй като е закупена от Тончо Връбин от с. Бутан.

От всички заселници на Крива бара е бил грамотен само 19 годишният Харалампи Кралев от с. Долна Бела Речка. Той се е учил във Вършец. През 1882 г. този младеж открива училище в Крива бара, което се е посещавало от 20 момчета. За училище е използвана наземната къща на Митар Тасков (ОИМ, Враца, Сигн. I, 1346, 1927 г., архив на Ив. Н. Илчев).

Първите родове, които са заселили село Крива бара са: А̀вровци (от тях са Ко̀лчовци), Багжѝйте (За̀рковци са от същото коляно), Васѝлевци, Коприва̀рците, Дивенѝсовци, Ку̀здовци, Кю̀лците, Кьо̀совци, Лѐнковци и Цвѐтковци са от село Драганица, Берковско. От с. Горна Бела Речка са Гера̀симовци, а от с. Долна Бела Речка са дошли Бѝжовци, Грънча̀рете, Кра̀лювци (от тях са произлезли Алѐксовци, Ко̀новци, Ста̀тковци, Узу̀нците и Я̀кимовци), Мѐровци, Мусалѝнците, Пръва̀новци (от тях са Гайда̀рете), Турома̀нците и още други. От с. Горно Озирово пък се преселили Мѝтровци и Комѝтете (те са наследници на опълченеца, носител на сребърен Георгиевски кръст за храброст Иван Филипов Комитата). От село Долно Озирово са дошли Сла̀вковци, а от с. Ду̀пни връх (дн. Дружево) са Исидо̀ровци. От с. Заножене, Берковско, са Мия̀ловци, а от с. Осиково тук се заселили Но̀вковци и На̀чковци, които са от големия осиковски род Мечкарчови, а пък баба им е от рода Чукалейте. От село Черказки (до 1934 г. това село се е наричало Хаджийска махала) са дошли Петровци и др.

Имената на местностите в землището на с. Крива бара са нови. Имената Горно и Долно Катарче са донесени от преселниците от старопланинските села.