Богдан Николов
От Искър до Огоста (14)

14. Бу̀ковец

Население: 1880 г. — 649 жители, от които 146 помаци и 12 цигани, селото се числи административно към околия Камено поле, 1887 г. — 769 жит., от които 154 помаци и 4 цигани, селото е административно към околия Бяла Слатина, 1892 г. — 741 жит., от които 151 помаци, 4 евреи и 7 цигани, 1900 г. — 766 жит., от които 56 помаци и 12 цигани, 1905 г. — 856 жит., от които 28 помаци и 50 цигани, 1910 г. — 961 жит., от които 37 помаци и 28 цигани, 1926 г. — 1263 жители чисти българи, помаците и циганите са се изселили, 1934 г. — 1392, 1946 г. — 1407, 1956 г. — 1287, 1987 г. — 621 и 1992 г. — 493.

Намира се на 18 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено върху силно пресечена от долове местност в северното подножие на бърдо Веслец недалеч от десния бряг на р. Скът. Землището му заема площ от 20 165 дка и опира на изток в землището на с. Тлачени, на юг — във Вировско, на запад — в Джурилово, и на север — в Комарево. От тази площ около 5000 дка е обработваема земя, останалото са гори, шубраци, пасища, ливади и пустееща земя (Голопръ̀ц).

Районът на село Буковец е богат на неизследвани археологически паметници и селища. В Калето при Заногата са останките на укрепено праисторическо селище, което е населявано през втория период на медно — каменната епоха и принадлежи на халколитната култура „Криводол-Сакуца-Бубани“, развивала се по тези земи в четвъртото хилядолетие пр.Р.Хр. На повърхността на това селище личат следи от антично укрепление. Сега Калето е терасирано и залесено.

В местността Селището — на север от Буковец, има останки от антично и средновековно селище. Тук е намерен тракийски железен меч (Миков, В., 1933, 155). В една тракийска надгробна могила в местността /Х/умата иманяри са разкрили погребение чрез трупоизгаряне в глинена урна в сивопепеляв цвят. Тракийска надгробна е също Мота̀нова могила на югозапад от селото. Западно от днешното село до Язовира и в двора на Васил Тончов се изравят глинени водопроводни тръби и скелети от християнски погребения, датирани с намерените при тях накити от XII — XV в.в. На Лозения връх западно от селото личат зидове от старо укрепление, а върху терасата до него се вижда средновековно землено укрепление. В м. Черковата има стар оброк, който не се помни кога е честван. Стар оброк се намира и в м. Манастирчето при Стария кладенец.

По всичко изглежда, че село Буковец е заварено от османските завоеватели с днешното си име и на сегашното си място. Трябва да сме убедени, че в следващите преводи на османските документи ще се явят сведения и за с. Буковец. Нашето предположение се основава не само на селищното име Буковец, което безспорно е старинно име. Бук -ов -ец е съставено от прилагателното буков, т.е. кладенец с гърло от буково дърво, клада, и от съществителното извор, езеро или кладенец, което с времето е отпаднало и е било заменено със старинния суфикс -_ец_. Освен това в землището на селото има много стари имена на местности със старинни суфикси -_ица_ и -_ец_, като: Дрено̀вица, Странѝца, Бра̀йовец, Въ̀тковец, Домусла̀вец, Ку̀чковец, Мѝшовец, Нѝчовец, Оса̀йдовец, Плешѝвец, Сѝньовец, Голопръ̀ц (голо като пръст, пръс/т/цен голо), Горгос, Чуй петел и др. Тези имена не са отскоро и те говорят не само за своята старинност, но и за древността на село Буковец.

За село Буковец досега има преведени само два османски документа и те са от XIX в. Единият е с дата 1849 г. и в него Буковец е записано като тимар на Мехмед Юсуф от Враца (НБ КМ, Ор.отд. Ф. 29, 281). Другият документ се отнася за производители на тютюн — 17 българи и 5 бежанци-черкези от село Буковец, от които е събран данък десятък за 1876 г. (НБ КМ, Ор.отд. Вц, Ф. 29, арх.ед. 105).

Поради липса на повече работна земя и поминък и поради откъснатостта на селото още през първата половина на XVIII в. няколко родове от с. Буковец се изселили върху землището на обезлюденото през 1711 г. село Голяма лъка.

На мястото на изселените жители на с. Буковец турската администрация преселва българо-мохамедани от Ловчанско и Тетевенско, които се отличавали със своя -_ятов_ говор. Първите помашки родове в Буковец са Амза Ибрахимови, Молла Османови и Уса Мехмедови. Те дошли тук още в средата на XVIII в. След тях дошли още помаци, щото през 1860 г. в с. Буковец има 30 български и 10 помашки родове (ДБИ, т. I, с. 153–154).

В началото на XIX в. българските родове в с. Буковец са били следните: Бѐшковци, Въ̀ловци, Говеда̀рците, Нѐшовци, Зла̀тковци (Бу̀ловци) и Ра̀ловци. Но много скоро Ра̀ловци се изселили — част от рода в Алтимир, и другата част — в с. Търнава. Въ̀ловци пък отишли в Рогозен, Нѐшовци — в с. Еница, и Златковци (Буловци) — в с. Алтимер, където им казват Буковченете. На тяхното място от с. Осиковица, Ботевградско, дошли в Буковец родовете: Йо̀товци, Кавалѐрете, Кова̀чете, Кьо̀нинци, Палковци, Папирете, Трендафилете и Тужите. От колибите Горен и Долен Мунков чифлик при село Мушат дошла цяла колония пришелци: Вѐшковци, Въ̀тковци, Гръ̀горете, Гуджа̀лете, До̀ковци, Ко̀стовци, Коча̀нете, Мечка̀рете, На̀йденовци, Рога̀чете, /Х/ашла̀ците и Чифлиджа̀нете. От с. Радовене се изселват в Буковец родовете Бирда̀нете, Връба̀новци, Гѐновци, Демя̀новци, Зелѐните, Ита̀ковци, Лапа̀рете, Ла̀чковци, Нѝчовци, Пѐйовци, Пѐтковци, Тига̀нете, То̀мовци и /Х/ѝтовци. Родът Пѐцовци дошли от с. Комарево, а Èповци, Ло̀кманете. Стамболѝйте и Щръ̀бовци — от с. Добревци. От с. Бресте дошли по-късно Брестенете, от Цаконица — Цаконченете, а след 1919 г. от Босилеградско тук се настанили семействата на Гено Тасков, Стойно Тасев и Тончо Златков.

Историята на учебното дело в с. Буковец е твърде любопитна и интересна и затова ще я предадем накратко. Осем години след чумавата 1835 г. в с. Буковец е открито училище с пръв учител Марко Хинков от с. Тлачене. Той започва първия учебен ден на Димитровден в 1843 г. и учителства тук до Гергьовден на 1844 г. След това цели 16 години в с Буковец няма нито даскал, нито училище. Едва през есента на 1859 г. даскал Цеко Недков Кьопавия от с. Джурилово открива отново учебното дело. В 1863 г. тук учителства Неделко Йотов от с. Ослен Криводол. След него е даскал Кото Цанов от с. Буковец, а подире е Васил Цанов от с. Враняк, който учителства до 1882 г. (из летописната книга на училището в с. Буковец и ОДА, Враца, Ф. 1-к, оп. 1, арх.ед. 604, л. 13 и 14).

Накрая ще бъде любопитно да отбележим имотното състояние на жителите от с. Буковец през 1911 г., за което имаме сигурни статистически сведения. През споменатата 1911 г. в с. Буковец са били на лице 154 частни стопанства. И от тях както следва:

до 10 дка са имали 8 стопани,

до 20 дка 17 стопани,

до 40 дка 30 стопани,

до 60 дка 29 стопани,

до 100 дка 31 стопани,

до 150 дка 26 стопани,

до 200 дка 9 стопани,

до 300 дка 2 стопани (Вълчо Петков — с 289 дка, Лало Даков — с 250 дка),

до 500 дка е имал 1 стопанин (Трифон Петков — с 328 дка)

и над 500 дка също 1 стопанин (стопанството на Стойко и Недко Ценкови с 801 дка).

Става съвсем очевидно, че повече от 61 на сто принадлежат към средното селско съсловие земеделски стопани. Те бяха гръбнакът на българската държава — производители на блага и данъкоплатци. Това средно селско съсловие на добри производители и съвестни данъкоплатци беше безмилостно унищожено от 1944 г. до 1989 г. Беше унищожено физически и морално и от него няма вече и следа…