Богдан Николов
От Искър до Огоста (135)

135. Струпѐц

Население: 1860 г. — 110 български семейства; 1910 г. — 988 жители, 1926 г. — 1125, 1934 г. — 1198, 1946 г. — 1200, 1965 г. — 830, 1975 г. — 782, 1992 г. — 580.

Намира се на 25 км източно от Враца и е разположено в падина в подножието на предпланински връх на 3 км от десния бряг на р. Искър. Землището му се простира на площ от 17 283 дка. Граничи на изток с Хубавене и Роман, на юг — с Караш, на запад — с Курново и Синьо бърдо, и на север — с Долна Бешовица и Старо село. Върху скалистата висока тераса Градище са развалините на голяма средновековна крепост, която още не е проучена. В местността Селището са останките от средновековно българско селище. Западно от селото е манастирът „Св. Илия“, но населението го нарича Тържишкия манастир. В двора му е запазена малка еднокорабна и едноабсидна църква със стенописи от XV или от XIV в. Манастирските сгради са строени в 1851 г. (Гоше, И., ГСУБФ, т. 1933/34, с. 7–45). Килийното училище в селото е открито още в началото на XIX в. от поп Йоло, който е оставил приписка: „…за дето учих Нистора гр/оша/ 13. Устаха от момчето дето го учих гр/оша/ 8“. Първият учител мирянин е Некул Николов от с. Старо село. Той също оставил бележка в една стара книга: „Сане 1838 месец октовриа 15 д/ен/. Да са знае какво са упазари даскал Некул Николов от Старо село у наше село Даскал пу 12 гроша на глава и по три гроша за кащата от Сти Димитриа до Сти Георги. Кой са намери за права Бога да знае“ (Орловски, Ст. Сп. Училищен преглед, 1904, кн. VII, с. 5).

Стари родове в с. Струпец са: Билярете, Вешовци (от тях са Белчиновци, Герговци, Мигльовци, Съловци и Цаковци), Влаовци, Грънчарете, Данинци, Джукелете, Доновци, Лаковци, Нисторовци, Пандурете, Пенчовци, Пеовци, /Х/анджарете и Цоцовци. В края на XVIII в. в Струпец се заселили Рендаците (Дочовци), които избягали от с. Рогозен поради нашествията на кърджалийски банди, а заедно тях и родовете Генеовци и Кътовци (Кирковци и Пеловци) от с. Малорът и Славковци от с. Мърчево, които избягали от родните си села по същите причини. След тези родове до средата на XIX в. в село Струпец се заселили: Велчовци, Тодоровци и Уновци от с. Видраре, Въловци и Катърете от с. Дърманци, Диковци (Манджолете) от с. Камено поле, Ламбовци от с. Караш, Лачовци и Матеовци от с. Калугерово (колиби Чекотина), Кръстанкинци от с. Моравица, Панчовци от с. Боженица, Ценковци от с. Синьо бърдо, Унелете от с. Старо село и Шопете от с. Чурек, Софийско. След освобождението от турско робство вълна от изселници напуска Струпец. Така струпчане се разселват както следва: в с. Брегаре от Пандурете и от Пеовци, в с. Бърдарски геран от Белчиновци, в с. Главъ̀ от Грънчарете и от Пеовци, в с. Долни Дъбник от Уновци и Цоцовци и др. След 1900 г. десетина семейства от Струпец се изселили при новопостроената гара Струпец и образували нов квартал на селото при железницата. Говорът на Струпец е като този на Радовене, Роман и Кунино. Името на Струпец е мого старо и произлиза от старобългарската дума стропъ с изменение на -_о_ в -_у_ и става струп — стръмно място, и суфикса -_ец_ както е село Струпец, Сливенско и село Струпец, Белослатинско. Това са три села в България, запазили средновековните си имена.