Богдан Николов
От Искър до Огоста (5)

5. Бѝстрец

Население: 1910 г. — 800 жители, 1926 г. — 1015, 1934 г. — 1165, 1946 г. — 1248.

С указ № 757, обнародван на 8.05.1971 г. Бистрец е слято административно с Враца и е негов квартал. Намира се западно на 5 км от центъра на града и е разположено в подножието на Врачанската планина около голям карстов извор. Землището му граничи на изток с Враца, на юг — със Згориград, на запад — с Българска Бела и Горно Озирово, и на север — с Кулата и Нефела. В района на Бистрец са намерени случайно сребърни тетрадрахми от времето на цар Александър III Велики (Герасимов, Т., 1950, с. 319). На север от селото по левия бряг на р. Лева се издигат двадесетина тракийски надгробни могили, но те не са проучени. Някои от могилите се разорават с машини и на повърхността се показват камъни от гробница. В местността Мало Радовене се намират железни антични и средновековни оръдия. Около големия карстов извор в селото се намират следи от средновековно селище и некропол. Според едно местно предание тук е имало манастир, който се наричал Св. Георги. При нашествието си турците го разрушили и днес от него е останал само един напрестолен камък с кръст. Макар че твърде вероятно би било да е останал от разрушена средновековна църква. В друго местно предание се казва, че името Бѝстрец е било името на карстовия извор, около който се заселило селото и с времето станало име и на селото.

Село Бистрец е заварено от турските завоеватели с днешното си име. Среща се за първи път в османски документ от 1430 г., където е записано Бистридж (РСт, 1, с. 373), а също от средата на XV в. като ленно владение с 11 домакинства. Заедно с Бистрец в този документ се изреждат и селата Върбѐшница, Дърводѐлци, Крапѐц, Късѝнец, Патлѐйна, Ра̀довене и Сла̀тина (ИБИ, XIII, 257). След XV в. селата Дърводѐлци, Късѝнец, Патлѐйна и Сла̀тина са обезлюдени и престават да съществуват. Останали само Бистрец и Върбешница. В друг документ от 1606 г. пише, че село Бистрец, спадащо към Враца, е в зиамета на Махмут чауш от високия двор, за което му е дадено свещено решение да владее селото заедно с Комаровец, Косталево, Оходен, Радовен кючук и Ребърково (НБ КМ Ор.от. ОАК, 128/2, л. 52 и 57 а и б-II). В един доста интересен документ с дата 8 юли 1673 г. се казва, че за същата година от Бистрец са мобилизирани като черехори (гребци, бурлаци) за турския Дунавски флот следните лица: Димитър, син на Кръскю, с поръчители Тодор и Доброслав от същото село; Атанас, син на Найден, с поръчител Тодор и Димитър, син на Иван, с поръчител Тодор (НБ КМ, Ф. 29, арх.ед. № 164). А в документа от 1715 г. в село Бистрец са обложени с данък 3 бащинници и 3 войнугани (НБ КМ, Вц, Ф. 29, арх.ед. 167).

Село Бистрец е родното място на Гаврил Петров — Бистричанин, който е роден тук през втората половина на XVIII в. Бил е игумен на манастира „Св. Иван“. Емигрирал е във Влашко и е живял в Букурещ. Съмишленик е бил на Св. Софрони Врачански, на Иван Замбин и на Атанас Некович. Подпомагал е Димитраки Хаджитошев, който го е готвел за Врачански владика на мястото на гърка Методий (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, с. 325 и 656 и документ № 357 от 1826 г.).

Поради чумна епидемия по време на робството селото се е местило временно в местностите Мироновото и Мало Радовене. Училището е открито през 1878 г., а дотогава децата са се учили в килийното училище при манастира „Св. Иван Късинец“, наричан още Св. Иван Пусти, където е имало и прочута щампарница. Този манастир просъществува до 1944 г. и не пречеше никому. В пещерата над него, която изглежда е била скит на някой светец, имаше доскоро фресков надпис с дата 1540 г. и се четеше името „Димитър, син Дубов“. Сега надписът е олющен и не личи (Михайлов, Ст., 1952, 390). Манастирът е жестоко опустошен и разграбен. От манастирските постройки стърчат само голи стени без покрив. Манастирската църква е безмилостно разсипана.

Стари родове в Бѝстрец са: Авра̀мовци, Ву̀товци, Гера̀сковци, Гръ̀горовци, Гутура̀нците, Гьо̀новци, Ко̀ловци, Кръ̀ньовци, Ку̀линци, Лѝловци, Лѝшковци, Миро̀новци, На̀нчовци, Недѐлкинци, Па̀нчовци, Пѐнковци, Ста̀меновци, То̀новци и Чоба̀нете. В началото на XIX в., върху землището на обезлюденото средновековно село Късинец дошли преселници от планинските села и образували Су/х/одолска махала. В края на XIX в. жителите на тази махала се преселили в селото Бистрец. Това са родовете: Су/х/одо̀лците, Ту̀даровци, По̀дмолете, Саку̀лчовци, Тантѝловци, Кукувѝците, Уру̀ковци и Шареня̀ците. През втората половина на XIX в. в Бистрец дошли десетина семейства от разни места: Бо̀нинци — от Зимѐвица, Пинта̀рците — от Очѝн дол, Гладнѝците — от колибите Врача̀нски Веслѐц, Клю̀нчовци — от Осиково, Елисѐйците — от с. Елисѐйна, Мора̀вчето — от с. Мора̀вица, Бабѝнковци и Саботѝновци — от с. Бов, Крѐменците — от Горна Кремена, Капиня̀рете — от Лака̀тник, и Илиѐвци — от Оплѐтня. Село Бистрец е дало малко изселници. Към средата на XIX в. в с. Липница, Ореховско, се преселва бистрешкият род Гъсаците.

Възрастното население на Бистрец все още изговаря ка̀ща, заб, пат и др. и членува съществителните от м.р., ед.ч. на о: -_доло̀, врао̀_ и пр. Произнасят полѐна вм. поляна. Тук се срещат интересни лични имена като Макрѝна, Ра̀нчо, Ру̀ла. В района му има доста старинни имена на местности като: Ко̀тля, Пла̀зей, Прѝгио плат, Студѝл, Стага̀та и др.