Богдан Николов
От Искър до Огоста (9)

9. Босѝлеград (Димитро̀во)

(Произв.: димитро̀вченин, димитро̀вчене, димитро̀вченка, димитро̀вско или най-често бежанцѝте.)

Население: 1926 г. — 320 жители, 1934 г. — 364, 1946 г. — 394, 1975 г. — 308.

Намира се на 34 км югозападно от Орехово и е разположено върху равна лъка покрай шосето за Монтана. Наблизо е левият бряг на р. Огоста. Малкото му землище заема площ от 2860 дка и граничи на изток и юг с Манастѝреще, на запад — с Долна Гноеница, и на север — с Ередин. В западния край на селото и по-точно в дворовете на Борис Т. Миленов и Васил Митов се изравят останки от тракийско селище, съществувало през старожелязната и новожелязната епохи. Това показва, че мястото е било годно за обитаване и през античността.

Селото е основано през 1921 г. от бежанци, които дошли от Босилеградско след Първата световна война. Повечето от тях са живели по година-две в Галово, Козлодуй и в с. Лабец, Ломско, но през 1921 г. проучили и се наговорили да си образуват самостоятелно село. Това станало така. Бежанците се установили напред във Вълкова падина — на 2 км северно от сегашното село. Но мястото тук се оказало безводно и без излаз на каквито и да е пътища — забутано и забравено от Бога. Поумували заселниците и скоро се преместили от едната страна на шосето Орехово — Монтана, където е и сега селото.

В заседанието си на 27.XII.1922 г. Деветнадесетото народно събрание приема закон за образуване на самостоятелно заселище с бежанци. За тази цел то определило държавните имоти Бъзовешки соват и Манастирски соват, които и без това пустеели. В закона е казано, че новото село ще се нарича Димитрово, по името на убития министър на вътрешните работи от правителството на Александър Стамболийски. Министърът Александър Димитров е бил убит на 22.Х.1921 г. от дейци на ВМРО. Държавните имоти и площта, гдето е трябвало да бъде заселено село Димитрово, се отчуждава в полза на същото село. Всичко това е обнародвано с указ № 81 на 26.II.1923 г.

Заселници на село Димитрово са следните семейства:

1. От с. Божѝца, махала Валячѐвци са Дойчѝнови, от махала Мальо̀кови са Бѐлмустакови, от Ба̀йнова махала са Ба̀йновци, от Кюркчийската махала са Момчѝлови, Ра̀нгелови, Пѐтрови, Дядо Спа̀сините, от Илѝнкичовата махала е Стоян Мило̀йков, от Мар̀чова махала е Йордан Величков, от махала Гага̀нчинци са Боян и Кирил Божилови, а от махала Дзѝвини са Гьо̀шови и Петкови.

2. От с. Брестнѝца са Асен Ботев и Анани Захариев.

3. От с. Буцалѐво е Гено Димитров.

4. От с. Горна Люба̀та е Христо Димитров.

5. От с. Драго̀йчинци, от Давѝдовата махала са Во̀йнови.

6. От с. Радичѐвци са Баба Катините и Петър Йорданов.

7. От с. Ресен, махалата Шейнови идват Шейновите.

8. От с. Цръно̀щица са дошли Владо Марков и Тодор Миленков.

9. А от село Ву̀чи дел, Трънско, идват семейството на Кръстю Тръ̀нски.

Училището в село Димитрово е открито през декември 1933 г. Дотогава децата са ходили за наука в с. Долна Гноеница. С министерска заповед № 2820, обнародвана на 14.VIII.1934 г., село Димитрово е преименувано на село Босилеград, а с указ № 431, обнародван на 22.XI.1960 г., село Босилеград е слято със село Долна Гноеница.