Богдан Николов
От Искър до Огоста (46)

46. Дѐвене

Население 1910 г. — 1520 жители, 1926 г. — 2374, 1934 г. — 2769, 1946 г. — 2952, 1965 г. — 2549, 1975 г. — 2270, 1985 г. — 1960, 1992 г. — 1527.

Намира се на 26 км северно от Враца и е разположено върху карстов терен в поречието на р. Рибиньъ̀. Землището му се простира на площ от 42 067 дка. Граничи на изток с Борован, Оходен и Баница, на юг — с Чирен и Осен, на запад с Галатин и Три кладенци, и на север на с Малорът. В местността Копровица са останките на голямо праисторическо селище от средния неолит (Николов, Б., ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 18, обр. 13). В случайно разкопана тракийска могила в същата местност е намерено погребение на тракийски воин и неговият железен меч от типа акинакес (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 171, обр. 11). Едно тракийско селище е имало в местността Долно езеро. Наблизо е изровена колективна находка от римски императорски сребърни монети, сечени през втория век. (Герасимов, Т., ИАИ, XXVII, 1964, с. 238). Изследвани са останките на две средновековни селища. Едното е в местността Селището над извора Белчовец, а другото е около местността Трите езера. Намерените материали датират тези две селища от времето на Първото и Второто българско царства (Николов, Б., Девене в миналото. Враца, 1962, с. 7–11). При Долното езеро са разкрити раннохристиянски погребения и амфоровидни стомни, които са характерни за периода от IX до XI в. (Дончева, Л., Археология, 1970, кн. 1, с. 16).

Името Девене се споменава за първи път в османски документ от средата на XV в.: „Село Павлидже, домакинства 39, някои от раята му живеят на мястото Девяни…“ (ИБИ, т. XIII, с. 267) и от първата половина на XV в. (РСт, 1, с. 397). В края на XVIII в. село Девене е разорено от кърджалийски банди и жителите му се разбягали. Едни се спасили в укрепения гр. Враца и след това се хванали за кумци и кръстници с врачанските родове, които ги приютили. Други се укривали в гъстите гори на местността Букура, а трети забягнали във Влашко. На връщане от Влашко някои девенски родове се заселили на други места. Така родът Да̀човци останали в с. Сърбеница (дн. Софрониево, вж. Николов, Б. Софрониево. Враца, 1971, с. 54), а Бѐцовци, Ермѐнковци, Митрѐвци и Петрѐновци се установили в с. Долна Гноеница. Родовете Мисля̀ковци, Ева̀новци и Стѐфановци останали в с. Малорът. От рода Въ̀ловци една част се заселили в Алтимер, други — в с. Борован, а от Минковци отишли в Громшин.

Селата Девене, Врачанско и Девенци, Луковитско, са заварени от османските поробители с днешните си имена в края на XIV в. И двете села имат жителски имена и може да са възникнали даже от един селищен център, но това е станало преди XIV в.

В началото на XIX в. забегналите жители на Девене се завърнали и възстановили селото около днешната църква, която е построена през 1840 г. (ДБИ, т. I, с. 153). Според един местен летопис в село Девене имало училище още през 1810 г. Стари родове са: Алища̀нци, Ангаро̀вци, Ба̀решниците, Белмуста̀ковци, Бету̀евци, Въ̀ловци, Въ̀лчовци, Връ̀бинци, Въ̀чковци, Гръ̀бльовци (Пѐловци и То̀човци), Да̀ндаловци, Да̀рковци, Да̀шинци, Дѝлкинци, Ду̀пчовци, За̀ковци, Замбалѝйте, За̀нкинци, Кету̀ците, Кола̀рците, Коня̀рците, Кру̀совци (Чу̀ковци), Кѝрковци, Куца̀ците, Кюпрѝйте, Ла̀товци, Лесѝгерете, Лука̀нчовци, Ма/х/а̀лковци, Минджа̀ците, Мѝнковци, Мо̀новци (Старшовци), Му̀джовци, Мѝцовци (Ра̀динци), Мѝлковци, Мъ̀нинките, На̀човци, Но̀нинци, Пѐковци, Пѐнчовци, Пѐтльовци, Пѐшовци, Пъда̀рците, Рушѐмовци, телеша̀нете (Диндѝйте и Коса̀ците), Тагарѝнците и /Х/а̀рбовци. Заедно със завърналите се стари жители на с. Дѐвене тук се заселили и Кръкѝжете, които дошли от Свищовско. Към средата на XIX в. в с. Девене придошли от разни места: Вѝделовци (Белогъ̀зовци), Кьо̀совци и Са̀вовци от с. Заножене, Берковско, Лѝловци от Тетевенско, Сѐмковци от с. Руска Бела, Бебѐчете от с. Галатин, Цеку̀ровци от Сохаче, Джамба̀зете и Ру̀ньовци от с. Лик, Кръ̀скьовци от с. Горно Пещене и още други, които са възприели селищните си имена като родови: Белорѐчки, Бобошѐвски, Липнѐнски, Мора̀вски, Криводо̀лски, Пирдо̀пски, Радомѝрски, Типченскѝ, Тишѐвишки и Чело̀пешки.