Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

111. Охо̀ден

Население: 1910 г. — 1061 жители, 1926 г. — 1011, 1934 г. — 864, 1946 г. — 663, 1965 г. — 770, 1975 г. — 560, 1992 г. — 394.

Намира се на 24 км североизточно от Враца и е разположено в полите на възвишението Борованска могила до левия бряг на р. Скът. Селото заема два скалисти склона, разделени от Камен дол. Землището му има площ от 18 648 дка. Граничи на изток с Джурѝлово и Мало Пещене, на юг — с Баница, на запад — с Девене, и на север Борован. На север от селото в местността Пропустите са останките на селище от ранната фаза на ранния неолит — новокаменна епоха, шестото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Изв. музеите в С. 3. България, т. 18, 1992, с. 13, обр. 3). Върху естествено защитената тераса Градището са развалините на Однянско кале. Най-напред тук е имало укрепено селище от медно — каменната епоха. Чрез археологически разкопки през 1965 г. бяха разкрити опожарени подове на жилища-плетарки, основи на пещи и отлично запазени глинени съдове с оригинални форми (Николов, Б., Археология, 1968, кн. 1, с. 65–75, обр. 1–11). Градището е обитавано от траките през желязната епоха в първото хилядолетие пр.Хр. В източния край на селото бе намерено случайно едно съкровище от голям брой сребърни римски републикански денари, които са отсечени през периода 187–31 г. пр.Хр. Тези монети и тасоските тетрадрахми са били в древността най-сигурната валута не само за траките (Герасимов, Т., ИАИ, т. XV, 1946, с. 242). Събитието, заставило собственика на това монетно съкровище да го укрие в земята, най-вероятно ще да е бил походът на римския пълководец Марк Лициний Крас срещу племето бастарни, които преминали Дунава и прекосили земите на траките трибали в 28 г. пр.Хр. (Димитрова-Чудилова, С., Съкровище от римски републикански монети от с. Оходен, Врачанско. — Археология, 1972, кн. 2, с. 23–31).

Оходен е старо селище и датира от българското средновековие. Първоначално селото е било в местността Селището над Манастира. Местността Селището е южен леко полегат склон, върху който и сега се вижда старо землено отбранително съоръжение от окоп и вал. Този вал е направен от изкопаната земя от окопа, изхвърляна и трамбована от вътрешната страна на отбранителното землено укрепление. Вероятно от това землено съоръжение с получило своето име О̀/б/ходен, щото е било „обходено“ с окоп и вал и допълнително защитено с дървена палисада или плет. В съседство със Селището са развалините на голяма средновековна църква, която селяните наричат Манастира. Запазените стени от църквата и нейната абсида и архитектурните фрагменти сочат, че е построена преди края на XIV в. и е била разрушена от турските нашественици и поробители. Тогава е запустяло и селото О/б/ходен в местността Селището. Оцелелите му жители слизат долу край десния бряг на р. Скът, а след кърджалийските размирици се установява на сегашното си място.

Село Оходен се среща с днешното си име в османски документи от 1430 г. (РСт, I, с. 442) и в други османски документи от началото на XVII до края на XVIII в. (ИБИ, т. XIII, с. 223 и т. XX, с. 331). Стари родове в Оходен са: Бойруците, Босаците, Буляците, Ганчовци, Дилчовци, Димановци (Поповци), Дунинци, Заеците, Иванчовци, Илчовци, Калицинци, Калновци, Катърете, Коновци, Косилете, Криваците, Маджарете, Младеновци, Недковци, Романчовци, Сиренярете, Сръндаците, Цоновци (Житарете) и др. Около средата на XIX в. идват следните родове от други села: Викньовци от Троянско, Грънчаррте и Липчовци от махала Врачански Веслец, Дончовци и Славовци от чифлика на Рушид бей край с. Баница, Миховци от с. Батулци, Комитете от с. Скравена и Пантовци от с. Долна Кремена. През втората половина на XIX в. огнянските родове Данчовци и Масларете се изселват в с. Малорът, а част от Босаците — в Борован и от Ганчовци — в с. Лесура. Първото училище в Оходен е открито през 1860 г. В освободителната руско-турска война от 1877–1878 г.г. са взели участие като доброволци-опълченци от с. Оходен Иван Илиев и Илия Иванов.

В землището на с. Оходен има много старинни имена на местности като Кавадевица, Мираш, Стругарка и др. За живеещи власи пастири в този район говори румънското име Барбатин.