Богдан Николов
От Искър до Огоста (12)

12. Бреница

Население: 1860 г. — 200 двора, 1872 г. — 349 къщи и 530 семейства, 1880 г. — 2658 жители, 1910 г. — 4627, 1926 г. — 5542, 1934 г. — 5901, 1946 г. — 6022, 1965 г. — 4621, 1975 г. — 3965, 1992 г. — 2758.

Бреница е едно от големите села в района от Искър до Тимок. Намира се на 18 км източно от Бяла Слатина и е разположено от двете страни на голям дол с извори и на 6 км от левия бряг на р. Искър. Селото е събран тип, но условно се дели на три махали — Долната, Средната и Горната махала. Гара е на теснолинейката Червен бряг — Орехово. Асфалтирани пътища го свързват с близки и далечни градове и села. Землището му заема площ от 82 941 дка и опира на изток в землищата на Глава и Койнаре, на юг са Чомаковци и Еница, на запад — Струпен и Кнежа, и на север — Долни Луковит. В неговото обширно и плодородно землище има много стари и неизследвани селища и паметници от различни исторически епохи. Районът на Бреница е осеян с повече от двадесет тракийски надгробни могили и нито една от тях не е разкопана от археолози. Най-старото селище в землището на Бреница датира от новокаменната епоха или от преди осем хиляди години. Останките му са разкрити на 8 км североизточно от днешното село в местността Садините. Тази местност е незаливна крайречна тераса до левия бряг на р. Искър. Сега е залесена с акация. При нашия археологически сондаж бе открита опожарена глинена мазилка от жилища, изградени от дърво и плет, оръдия на труда от кремък и камък и много керамика, върху която са рисувани геометрични орнаменти. Другото праисторическо селище е в Кременитата могила, издигаща се на не повече от два метра над околната повърхност. Културните напластявания са останали тук от шест праисторически селища, съществували последователно на едно и също място. Някога р. Искър е текла близо до Кременица и е ограждала с водите си селището от север, изток и юг. И сега тези посоки извън селището са заблатени. Достъпът е бил само откъм запад. Но праисторическите обитатели са прокопали тук канал, по който е текла вода от Искъра. Освен с канал селището е било обезопасено с дървена палисада, следи от която бяха намерени при нашите проучвания. От 1974 до 1979 г.г. включително ние направихме в южния му край археологически разкопки на площ от 1400 кв.м. Установи се, че по-късно траките са издигнали в северния му край една надгробна могила, която с времето е била смъкната. Но понеже тя е издигната от културния пласт на селището, наситен с много кремъци, населението я нарекло Кременѝтата могила.

С нашите археологически изследвания установихме, че културният пласт на това праисторическо селище има височина до 2,20 м и се състои от шест строителни хоризонта, разположени един върху друг. Първите два, броени отдолу нагоре, са от две селища и датират от последната фаза на късния неолит, която фаза вече се нарича в науката „Фаза Бреница“ (Николов, Б. Селище от късния неолит при с. Бреница, Врачански окръг. — Археология, 1986, кн. 4, с. 5–17; Същия, Периодизация на неолитните култури в Северна България от Янтра до Тимок. — Изв. музеите в Северозап. България, т. 18, 1992, с. 19–21). Двете селища от късния неолит са били разрушени от водите на р. Искър. След време на същото това място се заселили пак хора, но те били вече в началото на медно — камената епоха — ранния халколит. Четири пъти тяхното селище е било опожарявано от неприятели и четири пъти те отново го изграждали върху старите пепелища (Nikolov, В. Developpement du Chalcolithique en Bulgarie de l’Ouest et du Nord-Ouest. — Studia Praehistorica, 1978, 1–2, p. 123). В тези шест последователно заселвани селища от късния неолит и ранния халколит бяха намерени голям брой оръдия на труда от кремък, камък, кост и рога на различни животни, а също така много глинени съдове и предмети на религиозния култ. Върху някои от керамичните съдове са врязани символични знаци и пиктограми, които представляват наченките на най-древната писменост в Европа (Николов, Б. Новооткрити праисторически писмени знаци. — Сп. Векове, 1976, № 5, 16–19; Nikolov, В. Signes surdes ouvrages en argile de 1’epoque prehistoriquc en Bulgarie occidentale. — Studia Praehistorica, n 8, 1986, p. 166–177).

Тракийските надгробни могили, издигани тук през цялата бронзова и желязна епоха показват, че в землището на Бреница в древността е имало земевладелски имения на знатни тракийски родове, които след смъртта си са били погребвани в могили близо до своите владения.

В местността Крайна Бреница, където има няколко извора, има останки от голямо трако-римско селище, датиращо от късната античност. В местността Струпен пък е изкопано гърне със 120 сребърни римски денари от II в. (Герасимов, Т., 1964, 247).

Днешното село Бреница е основано на сегашното си място още през времето на Първото българско царство (681–1018 г.). На височината източно от селото, където имаше машинен двор на ТКЗС, е некрополът на това селище. Тук се изкопават християнски погребения с предмети и накити от VIII — XI векове. За старинността на селото говори и неговото име, което е от старобългарската дума БРЕНЫ и означава тиня, кал, каквато всъщност е и днес плодородната бренишка почва при дъждове. Като селищно име Бреница се среща още през XII в., но то не се отнася за нашето Бреница, а за друго. Нашето Бреница е заварено от османските поробители с днешното си име в края на XIV в. Най-старият османски документ, в който е записано село Бреница е от 1479 г. Тук селото е записано като войнаганско и дял от тимар (ленно владение) с 23 домакинства (ТИБИ, т. II, 1966, 161 и 333). В един регистър за войнагани и ямаци от 1548 г. от село Бреница са записани 44 българи. Сред тях са много старинни лични имена като: Видо, Войо, Драле, Борян, Драгошин, Ставер и др., които вече съвсем не се срещат из селото. Двама от войнаганите в този списък са отбелязани като избягали от селото, а други двама са се разорили материално и са били освободени от службата в помощните войски на турската империя, тъй като те са служили на собствени разноски и в замяна на това държавата ги е освобождавала от повечето данъци (ИБИ, т. XX, 1974, с. 58, 86, 108 и 110).

В друг османски документ от 1620 г. с. Бреница е записано като дял от тимар (ленно владение): „Каза Рахово, село Браниче — 10 домакинства“, а през 1632 г. е „Каза Рахово, село Браниче — 9 домакинства“ (ТИБИ, т. VII, 1986, 266 и 349). Село Бреница се споменава и в кондиката на Етрополския манастир „Св. Тройца“ в 1648 г., заедно с изчезналото по-късно с. Ново село, което се е намирало на левия бряг на Искър — източно от Бреница (Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири, бележки и материали. — Сб. БАН, кн. 27, 1931, 60). Тази местност и сега се нарича Ново село и едно от преданията за неговото обезлюдяване е, че селото е пометено от голямо наводнение на Искъра, а другото, че Ново село е плячкосано и опожарено от кърджалиите и жителите му се разбягали кой накъде види. Бреница също е пострадало от кърджалийските банди и част от жителите му намерили спасение във Влашко, а други се криели из горите, докато минала опасността. През 1871 г. в църквата „Св. Възнесение“ на с. Бреница е свещенодействал поп Никола Вътов и в същата година даскал Христо Пенчовче е обучавал в три отделения 70 момчета (Летоструй, 1873, с. 58 и 60). Бреница е родно място на родителите на Екзарх Йосиф и на родителите на професора по икономика Александър Цолов Цанков (1879–1959 г.г.). Тук се е родил и художникът демократ професор Иван Ангелов Стоянов (Л. Марински, Иван Ангелов (1864–1924 г.г.). Живот и творчество. — С., 1959).

Стари родове в Бреница са: А̀нгелчовци (Нина̀ковци и Стѐфановци), Андрѐовци, Байракта̀рете (Гайда̀рете и Ка̀лчовци), Бабу̀ровци (Мѝшовци), Ба̀новци (На̀товци и Разпо̀повци — поп Коцо Банов Бановски се разпопил и се главил учител в Кнежа), Ба̀човци (Ела̀ковци и Мо̀новци), Бенду̀рете, Бѐновци (Панду̀рете), Бѐтовци (Гѐновци), Бѐшовци (Илѝевци, Ма̀тинци и Ра̀гювци), Бѝковци, Биту̀нете (Чатъ̀ковци), Бойджѝевци (това е родът на проф. Иван Ангелов Стоянов — художник-демократ), Бръ̀нчовци (Бра̀нчовци), Векѝлете, Влъ̀чковци, Га̀новци, Гечѐковци (Ко̀стовци), Гергу̀шовци (Цицирѝговци), Гръ̀ковци, Да̀новци (Кузманчовци), Да̀нчовци, Дѝмчовци (Кърто̀ковци, Лѝловци и Са̀вовци), Дѝнинци, Дѝшовци, Дрѐновци (До̀йкинци), Ду̀ловци (Мо̀човци), Ду̀шмановци, Йо̀сифовци, Йо̀товци (Йо̀нкинци), Йо̀шовци, Конча̀ровци, Келѐжете, Крату̀нците, Ку̀новци, Лъ̀жовци, Мѝрковци, Навуща̀нете (Бръда̀рете и Шока̀йците), О̀блаковци, Парладѝйте, Па̀ртовци (Гъ̀ньовци и Нѝковци), Паша̀новци (Ма̀новци и Фазлѝйте), Пѐтровци, Печа̀ковци, Пѐшовци, Пинда̀ците (Вълда̀ковци — от тях има изселени в Кнежъ и там се наричат Влъ̀чковци), Попо̀вци (Марин Поповски е доведен от с. Търнък в Попо̀вци), Рѐшовци, Ру̀счовци, Ръта̀рете (Ърта̀рете, Коня̀рете и Ра̀човци), Са̀вкинци (До̀тковци), Сеча̀нете (Братя Сечѐнски), Стоя̀нчовци (Ду̀дковци и Калму̀ковци), Та̀нковци (Въ̀тковци и Тана̀совци), Та̀новци (Йо̀ловци, Ко̀цовци и Па̀цовци), Ту̀рговци, /Х/аджѝйте, Цветка̀шете, Цо̀ловци (До̀човци), Цура̀ковци и Янку̀ловци.

В Бреница има малко родове, придошли отвън. Това са: Буковченете от с. Буковец, но част от тях от Бреница отишли в с. Тръстеник, Габреша̀нете от с. Габаре, Гу̀рдзовци от с. Тлачене, Дъбнѝченете от с. Д. Дъбник, Йо̀тковци от с. Осиковица, Ботевградско, Мана̀фците от с. Цаконица, Мѝшковци от с. Долно Камарци, Пирдопско, и Ко̀нецовци от с. Долна Гноеница — тук се е заселил в началото на XIX век техният родоначалник Цено Ко̀неца.

Изселените родове от Бреница са: Гу̀новци и То̀ковци (Маринчовци) в с. Лесковец, Ореховско, където се установили навръщане от Влашко в началото на XIX в. Други са Брениченете в с. Алтимер и Цанкови в гр. Орехово.

Село Бреница, въпреки робството и превратностите на историята, не е прекъсвало живота си за дълго време. Това се вижда от имената на местностите в неговото обширно землище, сред които има доста стари.

Също на връщане от Влашко четири бренишки родове останали в с. Букьовци (дн. гр. Мизия). Те са: Гръ̀блювци, Злата̀новци, Пѝровченете и Шко̀дровци, които днес съставляват цяла махала, наречена Бренѝшката.