Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

116. Ра̀довене

Население: 1910 г. — 1019 жители, 1926 г. — 1160, 1934 г. — 1220, 1946 г. — 1231, 1965 г. — 821, 1975 г. — 653, 1992 г. — 447.

Намира се на 20 км източно от Враца и е разположена на 2 км източно от десния бряг на р. Искър сред голям дол по течението на р. Беленска бара, която е десен приток на р. Искър. Землището на Радовене заема площ от 19 822 дка. Граничи на изток с Мушат, на юг — с Роман, на запад — с Долна Бешовица, и на север — с Кунино. Върху крайречната тераса Камика има следи от селище, обитавано през новокаменната епоха. При Блъснати камик се виждат врязани в скалата наскални рисунки и графити. На югоизток от днешното село в местността Пладнището при Двете могили са останките от тракийско селище и неговия некропол (Шкорпил, X. и К., Могили, 1898, с. 106). В същата местност са развалините на една римска вила рустика и пещи за изпичане на битова и строителна керамика, които са пълни с материал. Изглежда, че собственикът на римската ергастерия е изненадан от неприятели и не е могъл да извади от пещите изпечената керамика. Този обект очаква своя сериозен археолог-изследовател. В района на селото са намерени случайно в едно гърне римски монети, сечени през времето на императора Констанций Хлор, (305–306 г.) (Герасимов, Т., ИАИ, т. XX, 1955, с. 607). На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341).

Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица — бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.

Стари родове в Радовене са: Баковци, Барбовци, Венчовци (Муняците), Банковци, Барешниците, от който род са Цанкинци, Беновци (от тях са Вушинци и Къдрийте), Брѐзите (те са едно с Пешуновци), Бръкьовци, Вайкинци, Врачовци, Вутовци, Влъчковци, Вътинци (Лизгарете), Гаджовци (Чернювци), Газдовци, Гайдарете, Геновци, Герганете, Глоговци, Господарете, Дановци, Жилковци, Заеците, Иновци, Йотовци, Кирковци (Събинци), Куртинци, Лиловци, Медарете, Миловци, Нановци, Нецинци, Пантовци, Паралонете, Патаринете, Пуеците, Райкинци, Самарете, Стайковци, Танчовци, Тошовци, Узунете, Усовци, Челебийците, Ценовци и Шокерете. Към средата на XIX в. в Радовене се заселили: Брусовци от с. Старо село, Бутанете от с. Беленци, Велювци и Камберете от с. Видраре, Вътковци (Кьосаците) от с. Върбешница и Тоновци от с. Хубавене.

В края на XIX в. десетки семейства от Радовене се изселват поради липса на достатъчно поминък и обработваема земя. Те се заселили главно в селата Враняк, Габаре, Долни Дъбник, Еница и Буковец. В началото на XX в. няколко семейства от Радовене се установили в с. Памукчий, Шуменско. В Освободителната Руско-турска война от Радовене вземат участие като опълченци Павел Дичов от Трета опълченска дружина, който след войната се заселва в с. Комарево, и Филип Йолов от пета опълченска дружина, който след Освобождението се е заселил в гр. Разград. За говора на село Радовене е публикувано специално изследване (Конов, Христо. Речник на говора в с. Радовене, Врачанско. — Българска диалектология, кн. IX., 1979, с. 223–242).

Първото училище в Радовене е отворено през 1841 г. и първият учител е бил Иван Ралчов от с. Видраре, който се е учил в гр. Тетевен. През 1844 г. по негова инициатива се прави и първата Даскалница, паянтова къщичка, където е живял учителят и е учил децата. В 1865 г. тук идва за учител Куто Диков, който се е учил в гр. Плевен при учителя П. В. Оджаков. По инициатива на Куто Диков радовенчене на обществени начала построяват първото училище от кирипичени тухли в 1865 г. Преподавал е по взаимната метода и е учителствал в Радовене до 1871 г. (Орловски, Ст. История на учебното дело във Врачанско. — Сп. Училищен преглед, 1904, кн. 7, с. 11–12).

От землището на с. Радовене сме събрали 262 имена на местности сред които има много стари по произход и образуване: Бангювец, Батовец, Бранювец, Кутровец и др. Те показват, че тук животът не е прекъсвал за дълги периоди от време.