Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

73. Крапѐц

Население: 1910 г. — 523 жители, 1926 г. — 524, 1934 г. — 592, 1946 г. — 645, 1965 г. — 618, 1975 г. — 514, 1985 г. — 512, 1992 г. — 458.

Намира се на 12 км източно от Враца и е разположено върху югозападния склон на голям каменлив дол. Землището му е малко и заема площ от 8462 дка. Граничи на изток с Върбѐшница и Бо̀денец, на юг — с Руска Бела, на запад — със землището на обезлюденото в края на XVIII в. село Дърводѐлци, и на север — с Косталево. В неговите околности не са разкрити забележителни исторически паметници и древни селища.

Село Крапец се споменава в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 11 домакинства, заедно със селата Бѝстрец, Върбѐшница, Дърводѐлци, Касѝнец, Патлѐйна, Радовене, Слатина (изчезнало село североизточно от Върбешница) и др., спадащи към Враца (ИБИ, т. XIII, с. 257 и РСт., 1, с. 422, който е привел документ за с. Крапец от 1430 г.). Според едно местно предание през време на турското иго село Крапец е било в местността Старото селище. Поради чумна епидемия селото се е преместило гдето е сега. В старото селище доскоро са личели зидовете на средновековна църква (ОДА Враца, Ф. 1-к, опис 1, арх.ед. № 597, л. 5). През 1876 г. в селото е създаден местен таен революционен комитет (ОДА Враца, Ф, 64, 1, 136). Училище в Крапец е имало още преди освобождението от турско робство и тук е учителствал даскал Кръстьо Николов от с. Руска Бела. Според едно друго предание част от жителите на село Крапец се изселили и основали село Крапчене. Това предание е може би правдоподобно, тъй като името Кра̀пчене е жителско име и произхожда от селищно име, подобно на Крапец. Стари родове в село Крапец са: Балѝнците (те лекували от бяс и са били потомствени лечители — балин, означава лечител), Вла̀сите (през време на турското робство са бягали във Влашко), Гайда̀рете, Га̀рванете (Мѝнинци), Гизда̀ците, Да̀рчовци (Йо̀товци), Кадѝйте, Костуря̀нете, Лѝшовци (Коминя̀рете), Маджа̀рете, Мѝновци, Мишо̀новци, Мутафчийте (Ту̀рците), Па̀новци, Па̀шовци, Пръ̀нчовци, Симео̀новци (Червѐнковци), Сиреня̀рете, То̀мовци, Фръ̀цулете, Чульовци и др. В село Крапец има малко преселници отвън. Около средата на XIX в. от с. Литако̀во идват Ор/x/анѝйте, от с. Зли дол са дошли Ко̀ловци (Мрънда̀ците) и от с. Веслец — Па̀лешковци. След Освобождението от с. Секулово, Битолско, са придошли Македонците, а през 1920 г. от Босилеградско тук се заселва едно семейство, което нарекли Съ̀рбите. Около 1900 г. отделни семейства от рода Бутовци се преселили в с. Чирен, от рода Чулковци — в с. Мраморен, и от рода Миновци — в с. Баурене и Криводол, където са известни с жителското име Крапѐшченете. Село Крапец спада в зоната на „а“ говорите. Името на селото Крапец е старо и произхожда от старобългарската дума КРАПЪ, която означава „къс, не дълъг, кръп“ с преминаване на старобългарската носовка в а, според говора, и наставката -_ец_, която е заместила изчезнала дума. Не е учудващо, че и до днес в Крапец и в околните села, казват крап, крапа, крапо, на неща, които са къси. В землището на село Крапец има много стари имена на местности като Ра̀кошник, Ра̀змерец, Шѐрбовец и др.