Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

26. Враня̀к

Население: 1872 г. — 119 къщи и 167 венчила (семейства), 1910 г. — 1515 жители, 1926 г. — 1870, 1934 г. — 1984, 1946 г. — 1921, 1965 г. — 1318, 1975 г. — 1139, 1985 г. — 841, 1992 г. — 660 или за сто години населението на Враняк е намаляло повече от два пъти.

Намира се на 12 км южно от Бяла Слатина и е разположено върху слънчевия склон на голям дол. Землището му е средно по големина за равнинния район и се простира на площ от 31 588 дка. Граничи на изток със Сохаче, на юг — с Габаре, на запад — с Тлачене и Комарево, и на север — с Бъркачево. Днешното село е основано върху останките на тракийско антично селище. На юг от селото се издигат няколко тракийски надгробни могили, които иманярът Бадуй Циганина е разкопал и намерил в тях сребърни украшения, но не ги дава на музея. Развалини от антично и ранносредновековно селище се изравят на юг от днешното село в местността Малкѝ Враня̀к, а още по-на юг в местността Дъбница е имало черкезко селище от 1865 до 1877 г. На запад от село Враняк много добре личи Островския окоп — едно раннобългарско укрепително земно съоръжение, строено в края на VII и началото на VIII в. за защита на младата ни държава от аварите. Може би през това време е възникнало и село Враняк с днешното си име като гарнизон на Островския отбранителен окоп и вал. Самото име на селото Враня̀к има доста старинен суфикс -як. Още по-интересно е, че думата врана вм. гарван не се употребява вече в говора на този район, но името на селото показва, че се е употребявала някога. Враняк е събирателно име и означава място със врани (гарвани), както: Връ̀бляк, Градиня̀к, Ду̀пляк, Злиня̀к, Кобѝляк, Курешѝняк, Червѝляк и др.

Селото е заварено от турските поробители с днешното си име, но до този момент няма преведени за него османски документи. В един архив от 1822 г. пише така: „… На габарскио спахия дадов 165 гроша, на Аслан бега дадов 144 гроша, па язе му дадов за Вранак 256 гроша, па му дадов 6 мамуди за Вранако 150 гроша…“ (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, С., 1984, с. 509). Оттук следва и невярното твърдение на преселниците от Правец, че те първи са заселили селото в 1837 г.??? Средновековното българско село Враняк е било изпепелено от кърджалийски банди и жителите му се разбягали. В началото на XIX в. някои от тях се завърнали и от 1837 г. тук дошли преселници от Ботевградско, Врачанско и Тетевенско. От с. Видраре дошли Новите Поповци с поп Драган, от Абланица — Сеча̀рците и Цо̀чковци, от с. Джурово — Вълко Цолов и Джуровѐнците, от с. Правец идват: Дюлгерците, Ма̀нчовци (Стаменовци и Топча̀рете), Петко Цолов — прадядото на писателя Орлин Василев, Ренда̀ците и Правчанете (Цено Петков и др.), от с. Шумнене тук се заселили Цолетовци, от с. Джурово — Джуровѐнците, от с. Калугерово — Жита̀рците, от с. Осиковица — Старите Поповци и Петковци, от с. Курново — Свинарците и Коловци, Бундовци, наричани чуфлигарете, от Мунков чуфлик до село Мушат (дн. Стояновци). Да извиняват правчани, които твърдят, че са заселили село Враняк, но всички стари хора в селото твърдят, че първият от пришелците е бил дядо Йото Брадата, който заварил тук 20 къщи от местни жители.

Училището от с. Враняк е открито за първи път в 1838 г. с пръв учител Даскал Камен от Враца. При него се учели и момчета от Вировско, Габаре, Соколаре и Търнак. Даскал Камен винаги е държал при себе си сноп от дрянови пръчки за поддържане на дисциплината. Неговите ученици били длъжни да поздравляват всеки срещнат, а на по-възрастните вкъщи да целуват ръка. Пишели са на паникида от изгладена крушова дъсчица. Прилагана е килийната метода на обучение. Първата книга е била Наустницата. Учели също и ръкама (смятане), а подир наустницата изучавали Псалтира и накрая Требника. Сетне може да стане даскал или свещеник. Даскал Камен напуска Враняк и става поп в Литаково. В 1847 г. неговият ученик Драган Лалов, който се усъвършенствал в Черепишкия манастир, го замества. След свършване на учебните занимания учениците казвали молитвата „Свети Боже“ на гръцки език. Учителят Драган Лалов направил къща с две стаи — едната за училище, другата за кръчма. На третата година той става поп, но продължава да е даскал и кръчмар. Седял повече в кръчмата и обслугвал клиентите, но от време на време минавал в съседната стая, за да види учениците си, които сричали и четели само на глас. Но когато бил в селото по свещеническа служба, училището ставало тясно за учениците. Така даскал Драган учителства до 1851 г. и след него е брат му Марин. В 1857 г. идва даскал Кръстьо Лулов от с. Драшан, а сетне се изреждат Кръстьо Кънов от с. Вировско, Иван Тодоров от Враняк, който бил голям пияница, терзията Христо Петров от Тетевен, а през 1872 г. отново е Кръстьо Кънев, който е обучавал 30 момчета (Летоструй, Виена, 1873, с. 60 и 61). След Даскал Мано от Цаконица в 1873 г. учител става Никола Джамджиев от гр. Велико Търново, който е учил в Русия. Той бил с голяма за времето си подготовка. Премахнал килийния метод и въвел светското обучение. Направил чинове и черна дъска, разделил учебния ден на часове с междучасия, разделил учениците на 4 отделения, според подготовката им досега, въвел буквара и читанката, преподавал смятане, Свещена и Българска история, рисуване, краснопис и гимнастика. (ОДА, Враца, Фонд 1 — к, опис 1, архивна единица 596). През 1875 г. за няколко месеца идва за учител Спас Соколов, който на следващата 1876 г. е взводен командир в Ботевата чета (Делирадев, П., 1955, с. 37). В 1876 г. пак за няколко месеца тук е учител Георги от Тулча. През 1878 г. и 1879 г. учител става Цоло Попов от Враняк, който бил слабограмотен и връща килийния метод в обучението. Учили само Наустницата цяла година.