Богдан Николов
От Искър до Огоста (30)

30. Га̀баре (Га̀бъре)

Население: 1871 г. — 135 къщи (според Феликс Каниц), 1910 г. — 2182 жители, 1926 г. — 2641, 1934 г. — 2712, 1946 г. — 2781, 1965 г. — 2588, 1975 г. — 2428, 1985 г. — 1729, 1992 г. — 1604.

Отстои на 20 км южно от Бяла Слатина и е разположено в малка котловина, която е оградена от височините Божу̀рище, Бо̀ньов връх, Дрено̀вица и Чичера̀. Селото е събран тип, но се състои от шест махали с отделни имена: Ба̀новска, Ба̀тулска, Брѝша, Ку̀теля, Новото село и Средната махала. Между махалите текат рекичките Брѝша, Ва̀дата изтича от извора Ѐзерото/ и Марла. Те се съединяват една в друга под селото и образуват Габърска бара, която се влива при с. Чомаковци като ляв приток на р. Искър.

От южната част на с. Габаре на една естествено укрепена камениста височина е градището Марлѐнско кале. От западната му страна тече р. Марла. Първоначално това градище е било укрепено праисторическо селище от втория период на медно — камената епоха. През късната античност римляните го укрепили с ров и двойна стена от юг и вероятно е имало стражеви функции. Намерените в селото каменни оръдия на труда свидетелстват за още по-старо селище, останките на което се намират под днешното село (Миков, В., 1933, с. 28). На около 5 км северно от Габаре, гдето се събират землищата на Враняк, Габаре и Сохаче се намира Язовира. Това е една изключително красива местност с много извори. Тук са останките на праисторически селища от новокаменната и първия период на медно — каменната епохи. Тези селища чакат своя изследовател. На север от Габъре се издига Долното кале. Това е една естествено защитена височина, която откъм източната страна е била укрепена с окоп и вал и е обитавана през втория период на медно — каменната епоха. През римската епоха на Балканите през района на Габаре е минавал римският път от Мелта (дн. Ловеч) през градището на Чомаковци за Монтана. До съседното с. Тлачене е намерена римска милиарна колона, която бележи съществуването на този път (Шкорпил, К. и X., СбНУ, IV, 1891, с. 155). В селото Габаре е открита и една оброчна плоча с латински надпис, който всъщност е посвещение на богинята Диана. В този надпис тя е наречена „Диана Скоптиция“. По всичко изглежда, че това е прозвище на богинята, което произлиза от името на някое близко късноантично селище (Добруски, В., МСб, XII, С., 1895, с. 318). По различни поводи и изкопни работи в с. Габаре са намерени две мраморни римски статуи (Дякович, Б., МСб, XX, С., 1904, с. 8), римска бронзова фибула (Велков, И., ИАИ, II, 1923/24, с. 226) и римски монети от II и III в. (Мушмов, Н., ИАИ. I, св. II, 1921/22, с. 241).

На около 4 км западно от Габаре на десния бряг на рекичката Бриша са развалините на градището Брѝша. Сред скалите на брега се вижда една почти четириъгълна крепост, зидана от необработени камъни без спойка с варов разтвор. Тази крепост не е привлякла вниманието на изследвачите, но си заслужава. Изглежда това градище е било временна крепост или гарнизон на Островския старобългарски окоп, който личи много добре в района на с. Враняк и се губи до тази крепост.

Днешното с. Габаре е много старо село, но името Габаре изглежда е жителско име на жители, които произлизат от селище с име Габар, Габер или Габър. Такива села има много у нас. В един османски документ от XV в. е записано: „…село Габаре — домакинства 188, вдовици — 13, добив испенч 16 536, зиамет на Марко Мустафа бей, който владее села в Никополско и Софийско“ (ИБИ, т. XIII, с. 253). Този документ показва, че селището Габаре с жителско име е било заварено от османските завоеватели в края на XIV в. Село Габаре е засвидетелствано и в редица още турски документи. Така в един регистър от 1479 г. е записано село Габаре (ТИБИ, т. С., 1966, с. 133). В един друг списък от 1620 г. е записано: „…каза Пилевне, село Кабар — 21 домакинства, нови — 2; заповядано е да се намалят с 4 домакинства. 8 сафер 1034 г. по егира или по Христа 20 ноември 1624 г.“ И пак там: „Каза Пилевне, село Кабар — 20 домакинства“ (ТИБИ, т. VII, С. 1986, с. 267).

В един османски регистър за войнуци от първата половина на XVIII в. към списъка на с. Глава е записан Стойко, син на Драган, от с. Кабар, а в списъка на с. Беленци фигурира името на Дашо, син на Батун, от с. Кабар (ИБИ, т. XX, С, 1974, с. 320). На страница 321 от същия списък се изреждат имена на войнагани и ямаци от с. Кабар, между които е Сърбо, син на поп Влайко. И така село Габаре си съществува от панти веки. Любопитно ще бъде да цитираме една приписка, която намерихме в едно Евангелие на габърската църква — издание в Смирна в 1850 г. Приписката гласи: „Да са знае и дадох това евангелие ас Христо от Тетевене на попа Кръскю от Габаре хариза ги. Помени Господи. Да са знае коги са запопих на месеца фервариа сене 1856 попа Кръсто от Габаре“. Този поп Кръстю е бил учител в с. Габаре преди да се запопи. Следователно училището в Габаре е съществувало още преди 1856 г.

Стари родове от с. Габаре са: Ва̀новци (те са около 30 къщи в селото и от този род са Бу̀лежете, Ѝтинци, Мѝлчовци, Нинаковци, Петка̀нинци и др.), Валѐзовци, Вратня̀ците, Ва̀човци, Ѝлкинци, Бешля̀ковци, Гайдарете, Гълъба̀рете, Гѐнинци, До̀йнинци, Дънгора̀ците, Ма̀нинци, Мешлѝнкьовци, Леща̀рете, На̀йденчовци, Пръ̀ловци и Щута̀ковци.

Към средата на XIX в. в с. Габаре се заселили от с. Батулци родовете: Бу̀кьовци, Ву̀льовци, Дѝковци, Пѐевци, Сто̀йчовци и Чукарете, от с. Видраре — Ба̀нчовци, Йо̀ловци, Ла̀йовци и Николовци, от с. Ябланица — Вежда̀новци и Навуща̀нете, от село Горник — Горнича̀нете, от с. Радовене — Кирковци и Събинци, от с. Реселец — То̀шовци, от с. Радотина — Ѝгньовци, а Гръ̀ковци и Цинцарете — от Македония.

В землището на с. Габаре има доста стари имена на местности, които показват, че тук животът не е прекъсвал за дълго време. На 20 октомври 1877 г. един отряд от около сто души руски войници дошли в Габаре откъм Чомаковци и освободили селото от турско иго. За пръв кмет селяните си избрали Петър Гергов. Гласуването е ставало със зърна боб — бели и шарени. В Сръбско-българската война 1885 г. от селото са загинали двама души. През Балканската война 1912/13 г. са убити 36 габрешане, а през Първата световна война 1916–1918 г. са загинали по фронтовете 34 мъже от с. Габаре.

През 1907 г. в Габаре вече има фелдшер, а през 1921 г. — и лекар. В 1906 г. е поставен телеграф и в 1922 г. — телефон. През 1916 г. един младеж от Габаре пръв е завършил средно образование, а през 1923 г. друг габрешанин е завършил висше образование.