Богдан Николов
От Искър до Огоста (88)

88. Лѝпен

Население: 1880 г. — 860 жители, 1900 г. — 968, 1910 г. — 1016, 1926 г. — 1326, 1934 г. — 1623, 1946 г. — 1801, 1956 г. — 1611, 1975 г. — 1002, 1992 г. — 672.

До 1959 г. село Липен беше административно към Врачанска околия. Отстои на 30 км западно от Враца и е разположено в източните поли на живописната предпланина Пъстрина. Селото е разделено от три дола, през които текат потоци, вливащи се един в други и образуващи рекичката Барата, която е ляв приток на р. Ботуня, близо до с. Пали лула. Тези потоци изтичат от изворите Бо̀евец, Бъ̀кавец, Нѐнова обръшина и Чешмата. Землището на с. Липен граничи на изток с Урвене, на юг — със Стубел, на запад — с Крапчене, и на север — с Ракьово село. На височината Скърчица е имало селище от втория период на медно — каменната епоха — четвъртото хилядолетие пр.Хр. При вадене на камъни за строителни нужди от тази местност са откривани подове на жилища и пещи и са намирани глинени съдове от същата епоха. В сбирките на Врачанския исторически музей са запазени два бойни каменни чука и един идол от кост, който представя стилизирана човешка фигура. Тези находки са предадени от каменарите през 1946 г. и са заведени в инвентарната книга на музея под 271, 334 и 335. Височината Скърчица се използва и сега за каменна кариера и от културния пласт на праисторическото селище не е останало почти нищо. Следи от тракийско селище, обитавано през бронзовата и желязната епоха, се намират след оран в местността Широки раст. Останки от друго тракийско селище, съществувало през римската епоха (I — IV в.), има и в местността Селището — на 4 км северно от днешното село. През същата епоха на съседния на Селището Остри връх е имало светилище, посветено на тракийския Херос — бога конник. Тук е намерена една оброчна плоча с релефно изображение на Хероса, която се пази в сбирките на музея в Монтана.

Село Липен е основано много време преди края на ХIV в. с днешното си име. Името на село Липен е прилагателно от дървото липа и наставката -_ен_, както при други имена на местности и селища като: Бистрен, Блоден, Брожден, Брусен, Ветрен, Кален, Коритен, Рогозен и др. Най-старият документ, в който се споменава село Липен, е от 1430 г. (РСт., 1, с. 426). В османски документ от средата на XV в. е записано: „Зиамет Враца, заими Ердоглу бей и Махмуд бей: Голямо Влашко, Моравица, Бабино, Власатица и дял от селото Липен 2 домакинства с добив испендже 356 акчета“ (ИБИ, т. XIII, с. 255). Останалият дял от село Липен е също във вилает Враца и в зиамета Враца, но принадлежи на заимина Мустафа, който владее в село Липен 16 домакинства с приход испендже 1351 акчета (ИБИ, т. XIII, с. 257). В един друг османски документ с дата 1576 г. се споменават селата Горно Липен и Долно Липен (РСт., 1960, с. 445). От този документ се вижда, че през XVI в. село Липен административно е принадлежало към каза Берковица и от старото село Липен е образувано Горно Липен, което всъщност е днешното село. Че споменаваното в този документ село Долно Липен е старото, образувано преди края на XIV в., се доказва от археологически материали и от развалините на една стара средновековна църква, която днес е на мястото на Долно Липен. Църквата е имала дължина почти 11 м и полуцилиндричен свод. Тя е зидана от обработени камъни, на един от които се чете думата „цар…“ (Василев А., IV 1950, с. 87). Преди Асен Василев тук са личали още букви от надписа, но не са запазени /ОДА, Враца, 64 (к, № 149х). Тази средновековна църква се е наричала „Св. 40 мъченици“, а мястото „Манастира“. Изселването на село Долно Липен е станало постепенно и животът тук не е бил прекъсван. Това се доказва от старинните имена на местностите, запазени и до днес, и от старите родове на селото, които са от старото село Долно Липен. Те са следните:

1. Баралеевци, от тях в 1900 г. се изселва Коцо в с. Голямо Бабино, наричани там Липненете.

2. Башаковци, които към 1890 г. се изселват в с. Ередин.

3. Белкинци — изчезнал в турско род.

4. Буляците, от тях в XIX в. се изселили в с. Урвене, където се наричат също Буляците.

5. Велковци — от тях през XIX в. се изселват в с. Долна Гноеница, където се наричат също Велковци.

6. Войниците (от този род са произлезли Аврамовци, Видоловци, Кожуарците, Паланковци и Стойнинци). В турско този род е давал войнагани, които са ходили в Цариград да гледат султански коне. От тях има изселени в с. Три кладенци, наричани там Василовци.

7. Главчовци — изчезнал род, в техния двор живеят Герчовци.

8. Гмурцѝте.

9. Гу̀рдзовци, от тях има изселени в с. Мотишов чуфлик.

10. Даяновци — този род се е довършил още в турско.

11. Диманчовци, от този род е взет храненик в Гмурците.

12. Замфировци.

13. Къжеля̀нците, от тях има изселени в Козлодуй — Липнѐнете.

14. Ка̀шовци (от този род са произлезли Неновци и Пановци), старият род се е довършил и на двора му днес живеят Кирлийте, преселници от с. Стубел.

15. Кендовци са изчезнал род, но Илия Пецов Кендов се изселил преди това във Враца. Днес на двора им живеят Реджовци от с. Осиково.

16. Коритарците, от тях Тушо Коритарски се изселва в с. Мотишов чуфлик.

17. Калчовци (от тях са произлезли Трънковци).

18. Лечковци /наричани по-рано Уруците, щото според преданието потеклото им е от каракачаните.

19. Лиданците (от тях са Ценовци), в средата на XIX в. от рода Лиданците се изселили в гр. Враца, където се наричат също Лиданците, а от тях зъболекарят Петър Лидански се е изселил в Богота, Колумбия — Южна Америка.

20. Маринковци.

21. Маздраковци (от тях са произлезли сетне Писарете).

22. Мендильовци (от този род са Кузовци).

23. Мецанкинци, който род се е довършил и на двора им днес живеят част от Паланковци.

24. Миковци са изчезнал род и на двора им днес са Къжалянците.

25. Ниновци.

26. Папашулковци.

27. Пекьовци.

28. Петканинци (от тях са Банчовци).

29. Пешуновци (от тях са Рундзинци), през турско част от тях се изселили в с. Орид.

30. Пльосчовци.

31. Пръповци, от тях се изселили в Три кладенци, наричани там също Пръповци.

32. Семьоновци.

33. Торбовци — този род се изселва след Освобождението в гр. Орехово.

34. Трольовци — те също се изселват след Освобождението в гр. Орехово.

35. Чипите.

36. Чорбановци — този род се е довършил и на двора му днес живеят Рагьовци, преселници от едноимен род в Осиково.

37. Шаовци (от тях са били Предовци) — изчезнал род, а на двора му днес живеят Лакатченете, преселени след Освобождението от с. Лъкатник, от рода Гьоновци.

38. Читиенците са също изчезнал род и на техния двор днес живеят семейства от рода Буляците.

Вичовци (Горчовци и Стамболийте) са преселници от Тракия през турско. Друмчовци са дошли в Липен от с. Ракьово село, като е взет храненик Никола в рода Папашулкьовци, който дава начало на рода Друмчовци. Това е станало много отдавна в турско време. Мечковци Мечкарете/ са преселници от с. Галатин в турско време. От тях се изселват и в с. Пали лула, наричани също Мечковци. Поповци са от с. Стубел. Те са наследници на учителя Николчо Маноилов, който е дошел в Липен към 1870 г. и се запопва тук. От с. Липен има изселени в Девене, наричани там Липненците, и в с. Долна Гноеница, освен Велковци, има още родове от с. Липен. Това са Алковци, Гьоргьовци (Липненете), Йоцавци (Орозете), Котовци и Тулумете, но те не помнят от кои липненски родове произхождат.

Училището в с. Липен е открито в 1847 г. Първите учители са били Христо Кьопавия и Петко Кръстев Дачов от с. Стубел. След тях са Кръстю Конов от Стубел, Яким и Филип Николов от с. Урвене и от 1870 г. учител е Николчо Мануилов от с. Стубел. Той преди това е учителствал в с. Пудрия и с. Три кладенци. В 1872 г. Николчо Маноилов се запопва в с. Липен и свещенодейства до 1912 г.

В турско време жителите на с. Липен са ходили на пазар в Берковица. Пред Димитровден на 1877 г. тук дошли откъм Ракьово село 80 души руски войници. Старейшина на селото е бил Марин Друмчов. В Сръбско-българската война през 1885 г. от с. Липен са участвали 28 войници, от които един е загинал. В Балканската и Междусъюзническата война 1912/13 г. са взели участие 200 човека, от които 15 са убити, а в Първата световна война — 250 човека, от които 14 са убити. В 1928 г. в Липен е имало само начално училище с 65 момчета и 78 момичета. Прогимназия са посещавали в с. Стубел. До 1908 г. с. Липен е било административно към Стубленската община, но след това става самостоятелна община. През 1921 г. се създава спомагателна кооперация, а 1927 г. се основава читалище. През 1928 г. селото се сдобива с фелдшер.

Информатори за родовете и топонимията на село Липен са:

1. Аврам Спиридонов Аврамов от рода Войниците, роден в 1896 г., образование IV отделение, земеделец по работа и по партия.

2. Марин Луканов Маринов Друмчов, роден на 3 март 1895 г. в сряда след пладне. Учил до IV отделение. Професия земеделец. Участвал в Септемврийското въстание 1923 г. като земеделец. През 1952 г. е осъден от ОФ власт като опозиционер и е лежал 5 години из затворите на Враца и Стара Загора.