Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

13. Бру̀сен

Население: 1910 г. — 482 жители, 1926 г. — 546, 1934 г. — 593, 1946 г. — 599, 1965 г. — 576, 1975 г. — 558, 1985 г. — 480, 1992 г. — 531.

Едно от малките села на Врачанско, което се намира на 20 км източно от Враца и е разположено върху равна лъка покрай левия бряг на р. Искър. Землището му също е малко и има площ от 6408 дка и граничи на изток със землището на Царевец, на юг — с Лик и Типченица, на запад — с Дърманци и Мездра, и на север — с Долна Кремена. Западно от селото р. Искър се стеснява и коритото ѝ преминава в тесен пролом от грамада скали — брусници (юрски червени мергели), дали името на селото от брус, брусник — брус и -_ен_, както от рогоз и -ен — Рогозен, вода и -ен — Воден, ветър и -ен — Ветрен и др.

На изток от селото са запазени основите на средновековна църква, наричана от населението Латинската черкова или Манастира. Тук има стар оброк, наричан Кръста, който е почитан на празника Св. Илия.

Южно от Брусен са разкрити зидани с тухли и камъни гробници, които датират от късната античност. Иманяри са разкопали две от четирите могили до селото. Откритите човешки скелети са разхвърляни, а златните и сребърни накити от погребалните дарове са укрити от намервачите.

Селото се споменава в османските регистри от 1430 г. със седем домакинства като тимар с името Брусене (РСт, 1, 377). Това означава, че е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име и няма съмнение, че е било основано много време преди османското нашествие. Според местното предание по време на робството се е местило три пъти: в м. Го̀рна ла̀ка, в Кошу̀ште по̀лье и в Селището. Причините са били от чумни епидемии и нападения на разбойници. В местността Селището се изравя късно средновековна керамика и други предмети на бита и все още личат чертите на дворовете и траповете от землянките на едно старо селище.

Археологическите материали и градежът на средновековната църква, наречена Латинската черкова, ни показват, че около нея е имало българско селище през времето на Второто българско царство (1187–1396 г.). Днешните жители на селото са потомци на стари местни родове: Бану̀шовци, Бѐковци (Андрѐевци), Връ̀тковци, Влъка̀новци, Дѝковци, Йо̀ловци, Пала̀шете, Пръ̀шовци (Ио̀товци, Синѝгерете и Ца̀нови), Сира̀ците (Петлѝте), Тодора̀ковци, То̀шовци (Джу̀рковци), Трънѝчковци (Кръ̀скювци) и Чѐргарете (Баниците). Малко преселници отвън са дошли тук през първата половина на XIX в. Това са Мѝтинци от с. Бо̀денец, Я̀зовци (Карашлѝйте) от с. Кара̀ш, Моско̀вците от с. Лик и По̀нгерете от с. Врачеш, Ботевградско. В средата на XIX в. от Брусен в с. Курново се изселва родът Кюромѝжете. По време на робството селото е било владение на турски големец, който е живял във Враца и имотът му се управлявал от негови пълномощници. Той притежавал и две воденици на р. Искър, отдавна разрушени.

В землището на селото са почитани до 1944 г. няколко интересни оброка. Те са: Оброка в Лозята, почитан на Костадинов ден, Стариа оброк в м. По̀тока, почитан на Св. Тройца, Оброка в м. Орнича̀ка, почитан на Спасовден, и Два̀та обро̀ци в м. Ста̀рата ва̀да, почитани единият — на Гергьовден, а другият — на Пѐтрови за̀говенки. Брусен e спадало в зоната на „а“ говорите, днес това е запазено само в имената на местностите.