Богдан Николов
От Искър до Огоста (79)

79. Кру̀шовица

Население: 1860 г. — 90 къщи, 1872 г. — 143 къщи и 235 венчила, 1900 г. — 250 къщи и 1920 жители, 1910 г. — 2216 жители, 1926 г. — 3191, 1934 г. — 4008, 1946 г. — 4378, 1965 г. — 3832, 1992 г. — 2633.

Намира се на 20 км южно от Орехово и е разположено на двата бряга на р. Скът. Състои се от Старото село и Новото село, което е образувано от жители на Старото село в началото на XX в. Землището му заема площ от 50 595 дка. Граничи на изток със землищата на Галиче, на юг — с Липница, на запад — със Софрониево (бившо Сърбеница), и на север — с Войводово и Букьовци (днес град Мизия).

На запад от селото в местността Чу̀ката (наричана още Бурванска могила) има развалини от укрепено височинно селище, което датира от втория период на медно — каменната епоха или четвъртото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1962, кн. 4, с. 71, обр. 13). Селище от началото на бронзовата епоха е разкрито в местността Над Ушѝте — югоизточно от Крушовица. Към края на бронзовата епоха траките са основали свое селище на мястото, където днес е Новото село Крушовица. Некрополът му е на мястото на новия читалищен дом. При изкопи за този дом бяха разкрити повече от двадесет тракийски гроба. Заедно с тях са намерени и интересни по форма цели глинени съдове (Николов, Б., Археология, 1964, кн. 2, с. 76, обр. 10–13). Около чешмата и училището се разкриват погребения от желязната епоха. Намерени са глинени съдове и накити от бронз (Миков., 1933, с. 124). При изкопи в дворовете на Новото село Крушовица се изравят останки от селище, което е съществувало в предримската епоха или по-точно в III — I в.пр.Хр. Намерени са глинени погребални урни и бронзови накити (Николов, Б., ИАИ, 1965, т. XXVIII, с. 193, обр. 39 и 40). Траките са оставили в землището на Крушовица повече от двадесет земни могили. Някои от тях имат имена: Ба̀това могѝла, Ва̀рна могѝла, Викьова, Бъзовѝчките могѝли, Драго̀ловите могѝли, Къ̀нчова могѝла, Мо̀мина могѝла, Сѐмковските могили, Татарската могила. Едва личат следствие на разораване с машина могилите по Бъзовички гред и над Пчелинските лозя. В тези тракийски селища е имало много богати хора, които при някаква голяма опасност са заравяли своите съкровища в земята. Така в местността Преслъпа е намерено сребърно съкровище от тетрадрахми на македонските царе Филип II и сина му Александър III (Герасимов, Т., ИАИ, т. XXVI, 1963, с. 259). Друго съкровище от сребърни римски републикански монети е изровено случайно в местността Говедарника — Над Бъзовички гред (Мушмов, Н. А., ИАИ, т. VI, 1930, с. 316).

През периода на римското владичество в района на Крушовица е имало тракийски селища на няколко места: в Бъзовѝч, където са намерени в глинен съд повече от 1000 броя римски медни монети с последна емисия от император Валентиниан I (367–375), сечени в различни монетарници (Герасимов, Т., ИАИ, т. XXVI, 1963, с. 259); в Тръстинѝка, в Мазньова падина и около извора Тръпката. На север от Новото село Крушовица в местностите Бреста и Селището се откриват основи от камък на големи по размер и площ римски постройки. Навярно се касае за римска вила рустика. Близо до това място е дворът на Герго Нинов. Той като копаел попаднал на зидове от постройка и една каменна оброчна плоча на Тракийския бог-конник наричан Херос Плочата бе пренесена в историческия музей на Враца и представлява изработка на местен тракийски майстор (не е публикувана). Тук несъмнено се касае за светилище на Хероса през късноримската епоха.

В околностите на Крушовица са известни засега останките на две селища, за които с положителност може да се каже, че са от времето на Първото българско царство. Едното се е намирало на югоизток при Сту̀блата, наричана още Червѐното кладенче, а другото е южно от Варна могила. В тези селища се намират освен типичната за периода керамика и основи на грънчарски пещи, кръгли мелнични хромели и оръдия на труда от желязо.

Крушовица е съществувала като селище още през Второто българско царство и то с днешното си име. Средновековното Крушовица е било около чешмата в Старото село. Крушовица е известно с днешното си име във всички османски документи от XV до XIX в. Най-старият османски документ е от 1430 г. Отнася се за зиамет Рахова, който се състои от един град с 11 турски и 87 български къщи и четири села: Селановци, Галиче, Проданковица и Крушовица, които имат общо 12 турски и 201 български къщи (РСт., 2, с. 81). Вторият османски документ е от средата на XV в. Той гласи: „Зиамет Рахова, заим Емри бей. Хас на горния заим: с. Селановци — 16 домакинства, с. Галиче — 23 домакинства, с. Проданковица — 11 домакинства, с. Крушовица — 1 домакинство мюсулмани и 70 домакинства от българи с приход 6337 акчета“ (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 243). В един друг османски документ, който е с дата 1578 г., е записано следното: „Нахия Рахова, лива Никопол. За същата година е даден тимар с повече от 999 акчета на владетеля Хасан в село Крушовица, от което село той получава 1500 акчета…“ (РСт, 1, с. 423). В документ от 1673 г. се посочва, че през същата година като гребец по турския дунавски флот от с. Крушовица е мобилизиран българинът Неделчо, син на Велчо (РСт, 1, с. 423). Турци са владели най-плодородната земя в Крушовица: Турски дол, Совата, Моллова геран, Моллова шумак. Дори до 1947 г. турци от Орехово са имали наследствен имот в с. Крушовица. Чорбаджи Датко пък е бил владетел на Датков лъг.

В края на XVIII в. в Крушовица избухнала чумна епидемия, от която загинали стотици мъже, жени и деца. Не стига това, но и кърджалииски банди върлували. Десетина крушовски родове забегнали във Влашко. Някои от тях след време се върнали. Такъв е крушовският род Власите. Родът Лачовци пък забягнали към планината и после се върнали. В началото на XIX в. в Крушовица останали следните стари родове: Вѐльовци (от тях са Кьо̀совци), Вѐлчовци (те са едно с Вратиня̀ците, Горанчовци и Петро̀евци), Вла̀сите, които бързо се върнали от Влашко, Гайда̀рците, Ла̀човци (след връщането им от планината от тях се роят: Вѐковци, Га̀новци, Га̀нчовци, Кокоша̀рете, Ту̀мбаковци, Фѝльовци, Ценку̀ловци и Щръба̀ците), Гѐловци (те са едно с Бу̀бреците, Лука̀новци, Му̀льовци и Пръ̀цовци), Дѝдовци, Драганѐшовци (Гѐровци), Ду̀ндини (старият им прякор е Сикулѝйте), Желѐзковци, Ѝрчовци (Йо̀новци), Мѝовци (у тях е доведен Томо от Враца, който дава начало на рода То̀мовци), Мѝтовци (от тях са Дила̀новци, Дура̀ците и Са̀вчовци). В 1829 г. войските на генерал Хейсмар на път от Орехово за Враца, отседнали на почивка в местността Ордията — западно от Крушовица. Мъже от рода Митовци ги снабдили с храна и фураж. След подписването на Одринския мир и оттеглянето на русите зад Дунава, целият род Митовци се изселва с обоза на руските войски в Молдавия. Страхували се от турско отмъщение. След десетина години те се върнали обратно. Пету̀нете са също стар крушовски род.

В първата половина на XIX в. в Крушовица заидвали пришелци от разни села. Първи дошли А̀голете (Добрѐшковци и Лита̀нковци) от Койнаре. Те забегнали от злините на помаците във Влашко, но на връщане се заселили в Крушовица. Не минало много време и от с. Джурило тук се заселили Шѝшковци (Дзу̀палете и Тутуня̀рете), от Бяла Слатина — Торбѐшковци, и от с. Поповица — Папураците (Найденовци). Тези родове напуснали родните си селища поради влошени отношения с помашките колонисти. После дошли от Габаре Вѝдинци (Ка̀рчовци, Пешу̀новци, Ра̀бровци и Чѐнювци), а от обезлюденото село Крушовица във Врачанската планина тук се преселили Джа̀нкинци (Манджо̀лете, Спахѝйците, Чукурла̀нете и Янку̀ловци). Те са живели няколко десетилетия в Орехово, но не им провървяло. От с. Голямо Пещене са дошли Гу̀цовци, Звѐловци, Стоя̀новци (Та̀човци) и Ша̀рените (На̀човци или Каравласците). От с. Горно Пещене се преселят Въ̀ловци, Илѝевци (Корита̀рете — те са едно с Титрѝйте в Букьовци), Пекѐнците (наричат ги още Бурва̀нците, щото идват от с. Борован) и Пешлѐете /Бабу̀шковци, които са едно с родовете Пешлѐйте в Борован и Търнава и са все горнопещене. От с. Селановци идват Бояджѝйте и Нѐчовци (те са от селановския род Са̀каджийте), а от с. Галиче се преселват Къ̀нчовци (Дѝнколовци, Ду̀рчовци, Йо̀чинци, Меда̀рете и Станку̀ловци — те са от галишкия род Дѝнколовци, наричани сега в с. Галиче — Бодиля̀нците) и Цо̀новци (те са от галишкия род Гѐновци). От с. Калугерово, Ботевградско, се преселват Да̀чковци (Миковци и Станьовци, които са от калугеровския род Мазньовци и от същия род е крушовската фамилия Враняченете, които напред били в с. Враняк) и Съ̀йковци. От с. Махлата, Плевенско, дошли Цѝковци, от с. Бързина — Чула̀ците, Ца̀конченете — от с. Цаконица, Попо̀вци (наследниците на поп Минко Цалов) — от с. Камено поле (рода Ца̀ловци), от с. Левчево се преселват Семковци (Семко Тонев е убит от крушовските татари). В края на XIX в. в Крушовица се заселват: Коня̀рете от с. Оходен, Ба̀ниченете от с. Баница, Чиренцѝте от с Чирен, Кременченете от с. Долна Кремена и др.

В 1865 г. на изток от Крушовица в местността Стублата е основана колонията Татар Крушовица с преселници татари от полуостров Крим. Според Каниц в 1871 г. тази колония е имала 120 души (Каниц, Ф., с. 296). През есента на 1877 г. татарите се изселили в Анадола завинаги.

В Крушовица е имало училище още през първата половина на XIX в., но кога точно е открито не се знае. То е прекъсвало заниманията си често. През 1850 г. тук е учителствал поп Сандо от Сърбеница, а след него се редят Васил Милев от Камено поле, в 1862 г. Минко Цалов Вълков пак от Камено поле, който на следващата година се запопва в Крушовица. По негова инициатива в селото е създаден местен таен революционен комитет (Николов, Б., Крушовица. — Враца, 1967, 48 с.).