Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

110. Остро̀в

Население: 1860 г. — 100 дворове (според Н. Геров — ДБИ, т. I), 1872 г. — 148 къщи и 262 венчила (според Летоструй, 1873 г.), 1900 г. — 310 къщи и 1952 жители, 1910 г. — 2337 жители, 1926 г. — 3387, 1934 г. — 4068, 1946 г. — 4573, 1965 г. — 4153, 1975 г. — 3392, 1992 г. — 2438.

Намира се на 18 км източно от Орехово и е разположено на десния Дунавски бряг на стръмно място с няколко тераси. Землището му се простира на площ от 78 648 дка. Граничи на изток с Горни и Долни Вадин, на юг — с Кнежа и Галово, на запад — с Лесковец, и на север — с р. Дунав. Името на селото Остров произхожда от един гопям остров на Островското блато, който никога не се залива от водите на Дунава и е бил поселищен център в продължение на няколко хиляди години. На този обширен остров сред Блатото е възникнал живот още в праисторическите епохи. Най-старото селище тук е било в края на четвъртото хилядолетие пр.Хр. през ранната бронзова епоха (Чилингиров, Ан., Предисторически находища край Дунав от Тимок до Вит. — ИАД, т. II, 1915, с. 167). На този остров в местността наричана Джамийското (понеже е имало имоти на джамиите в гр. Орехово) при прокопаване на напоителен канал бяха разкрити праисторически погребения. Мъртвите са били изгаряни на погребална клада, която се е намирала на определено култово място. След изгарянето близките са събирали от кладата пепел и обгорени кости и са ги поставяли в глинена урна, която са заравяли в плитка яма. Заедно с урните в ямата са поставяни и съдчета и чаши с храна и питие. Тук бяха изровени много такива глинени съдчета с оригинални форми и орнаменти. Те определят и датата на погребенията и селището. Това са ранната и късната бронзови епохи (Николов, Б., Археология, 1964, кн. 2, с. 71, обр. 4 и 5). С други думи, животът в това селище е продължил от края на четвъртото, през цялото трето и второ хилядолетие пр.Хр. На същия този остров е имало и тракийско селище от ранножелязната епоха — първото хилядолетие пр.Хр. Намерени са глинени съдове от същата епоха (Миков, В., Предисторически…, С., 1933, с. 127).

През новожелязната епоха в равнината южно от днешното с. Остров е имало земевладелско имение на тракийски аристократичен род. Мястото на техния дом е около Трите могили (наричани още Крушовенските), Двете могили, Янкова могила и още десетина по-малки, които са вече на изчезване от орането с тракторен плуг. В тях са погребани членовете на този владелски род. Някои от мъжете са служили като офицери конници във войската на трибалския цар. При изкопи за направа на птицеферма в района бе разрушена една от малките могили. Разкрито бе погребение на тракийски воин и на неговия боен кон. Тялото на боеца и коня му са изгорени на едно място на клада и сетне е натрупана могила направо върху останките от погребалната клада. В това погребение са намерени желязна тракийска юзда на лостове със строг зъбалец, върхове за копия, желязна тракийска махайра, железен меч и бронзови украшения. Цялата гробна находка е разпиляна между намервачите, които ни показаха предметите. Можахме да вземем за музея във Враца само железния меч и ножницата му. Датират от втория век пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 190, обр. 31).

През римската епоха на мястото на днешното село Остров е била римската пътна станция Педониана, която е обслужвала крайдунавския път (Латински извори за българската история, т. I, С., 1958. — Римски пътеводители, с. 15). Запазените останки на една друга антична постройка ни карат да мислим, че тук е имало и трако-римско селище (Добруски, В., СбНУ, II, 1890, с. 36). Възможно е да е бил римският кастел Сиамао, но това не може да бъде сигурно, докато не се открие надпис с името.

Днешното село Остров е образувано още в началото на Първото българско царство. Най-напред то е било военно селище, което е давало бойци за охраната на първия от изток към запад отбранителен окоп и вал на младата Аспарухова държава срещу аварския хаганат от запад. Този първи окоп се нарича Островски, следван от Козлодуйски и Ломски. Островският окоп започва от самия дунавски бряг, държи права линия на юг през равнината и достига каменистите височини при Габаре и Върбица. Ние можахме чрез археологически сондаж да направим разрез на Островския окоп през 1961 г. и да установим профила на него и на вала. Окопът показа дълбочина три метра, ширина в горната част — 5 м, и ширина в дъното — 2,5 м. Разликата в ширините се явява от косия шкарп на окопа. Изкопаната глина е хвърляна само на изток от окопа и там е трамбована и укрепявана с чимове и плет. Така се е получил землен вал с височина до 2 м. Заедно с дълбочината на окопа се явява една непреодолима пречка за неприятелската конница. Кавалеристите трябва да слязат от конете, да направят брод за минаване и тогава да ги преведат. Това изисква много време и дотогава аспаруховите бойци със своите хвъркати коне ще ги пометат. В началото на Окопа при с. Остров доскоро личеше основата на землено укрепление, в което е квартирувала кавалерийска военна част (Шкорпил, К., ИРАИК, т. X, 1905, с. 528). Такива землени укрепления и сега личат в началото на Козлодуйския Аспарухов окоп и недалеч от с. Бързина в местността Капаня. На Островския окоп беше намерен един добре запазен раннобългарски меч с бронзов предпазител за ръката на боеца (Николов, Б., Археология, 1962, кн. 2, с. 37, обр. 9).

Село Остров се среща в османски документи от 1639 г. (РСт. I, с. 441), в едно описание на Дунавския бряг от 1779 г. (Коледаров, П., Изв.държ. архиви, кн. 37, 1979, с. 145) и в архивите на Хаджитошеви от Враца в 1811 г. (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984, с. 117, 119). Но след като се преведат всички османски документи, които са в Народната библиотека в София, ще има и документи за с. Остров от началото на робството и ще се потвърди, че селото е заварено с днешното си име.

Следствие на Руско-турската война от 1828/29 г.г. 36 семейства от с. Остров потърсили убежище във Влашко. Те се страхували от отмъщение на турците, загдето са подпомагали руските войски. Настанили са се в селата Бостанеле, Джунгул, Дъболене и Янка на окръг Долж във Влахия (Романски, Ст., 1930, с. 110 и сл.). А в една дописка от 1875 г. пише за преселване на български семейства от припланинските селища в с. Остров (Сп. Гюргево, 1875, брой 23–24, притурката).

Днешното село Остров се състои от махалите: Алибашка, Бежанската, Влашката (това са родове, които се завръщат от Влашко), Па̀ндина, Чуча̀н маалъ̀ и Шо̀пската.

Стари родове в с. Остров са: Боцоганете, Бъзганови, Войкови, Гръблеви, Добрикови, Казаците, Кунчеви, Моканови, Падуращеви (от влашката дума пъдура — гора), Паскулови, Пирови, Прсдови, Принови, Пуйканови, Радовци, Радулови, Станкулови, Тарамбачеви, Тонови и др. Повече от тези родове са се завърнали от Влашко и живеят във Влашката махала.

През целия XIX в. в с. Остров идват заселници от припланинските села. От с. Долна Кремена дошли Каменовци (те са 18 къщи сега в Остров), от с. Камено поле идват Балтови, Владковци, Кузови, Монови и Чолакови. Балтови са от каменополския род Душкови. В Остров се заселва Душко, който е роден около 1800 г. От с. Кунино се преселват Миньовци, от с. Чирен — Деновци, от с. Струпец — Тодоровци и Цоцовци, от с. Горно Пещене — Нечовци, от с. Долна Бешовица — Бешовиченете и Сановци, от с. Цаконица — Кътовци, от с. Ставерци — Ниновци, от с. Крушовене — Крушовенците, и др. През 1919 г. се заселва Шопската махала. Тук идват цели родове от Босилеградско. Това са Бръзинци, Веселиновци, Велко Шопа, Чорбановци и Македонците.

През 1854 г. поп Радулаш открива първото килийно училище в с. Остров и преподава по килийната метода до 1857 г., когато идва даскал Минко Вълков от рода Цаловци в село Камено поле. Той се е учил в манастира при Долна Бешовица. Но Минко Цалов стои само една година в островското училище и се премества да учителства в с. Крушовица, Ореховско, където след една година приема свещенически сан. Поп Минко Цалов е една изключително надарена и буйна личност. Той създава в Крушовица таен революционен комитет, посреща апостолите в дома си и в 1877 г. есента, когато татарите и черкезите си отивали в Анадола, организира конен отряд да ги преследва. През 1858–1859 г.г. в Остров учителства Иван от Боженица, а на следващата година е синът му Цоло. В 1861 г. учител е Вълко Петков от Камено поле, а в 1862 г. — Мило Попов от същото село. През 1863 г. учител е Параскев Станкулов от Орехово, в 1864–1866 г.г. е Братован от Севлиево, а през 1867 г. — даскал Дико от Кунино, който след това става свещеник в с. Брегаре. През 1868 г. за учител в островското училище се установява Никола Атанасов Паница от Варненско, който въвежда взаимоучителната метода и учителства до 1873 г. (ОИМ, Враца, архив Иван Найденов Илчев, сигнат. I, 1346). Учителят Никола Атанасов през 1873 г. е обучавал 60 момчета в три отделения (по Летоструй, Виена, 1873 г.). От 1874 до 1876 г.г. в Остров са вече двама учители — Владимир и Тодор Божинови, но в 1877 г. училището е затворено. Пръв учител след Освобождението 1878 г. е Васил Маринов от с. Остров.