Богдан Николов
От Искър до Огоста (118)

118. Ра̀кево (Ра̀кьово сѐло)

Население: 1910 г. — 1184 жители, 1926 г. — 1503, 1934 г. — 1903, 1946 г. — 2118, 1965 г. — 2006, 1975 г. — 1711, 1992 г. — 1166.

Намира се на 25 км северозападно от Враца и е разположено сред равна лъка по двата бряга на р. Ботуня. Землището на селото е 25 078 дка. Граничи на изток с Галатин, на юг — с Криводол, на запад — с Урвене и Добруджа, и на север — с Баурене. Около извора Смърдещец се виждат следи от праисторическо селище, което е обитавано през средния неолит (Николов, Б., Изв.муз. СЗ България, т. 18, 1992 г., с. 18). Върху естествено защитената тераса Чульова дръмка са останките от укрепено селище, обитавано в края на медно — каменната епоха. Откъм изток, където е достъпната част на терасата, личат отбранителен окоп и вал. Земята от окопа е изхвърляна към селището и вероятно е имало и дървена палисада. Тракийско селище през желязната епоха е имало на Кочова поляна, а тракийски могилен некропол се издига на Маркова страна. В една от надгробните могили иманяри са разкрили погребение чрез трупоизгаряне, при което са намерени бронзови накити и глинени съдчета. Едното съдче е чернофирнисов кантарос, внесен от Гърция, а фибулите са тракийски тип. Изглежда да е било богато погребение, но другите неща от гробния инвентар са разграбени (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 61–63, обр. 9 и 10).

Останки от средновековно селище и неговия некропол са разкрити в местността Под Рушки трап. Намерените в гробовете накити и други предмети датират от периода IX — XIV в. В местността Манастира има развалини от едноабсидна средновековна църква, която е разрушена при поробването на България от турските нашественици в края на ХIV в.

Днешното село Ракьово село, така го наричат жителите на околните села, е пряк наследник на средновековното селище в местността Рушки трап и Манастира. То е заварено от поробителите с днешното си име, което е много лесно обяснимо — „селото на Ракьо“. Личното име Ракьо е от Райко, а Райко е произлязло от Радко с преход на „д“ в „й“. Но кой е бил този Ракьо или Радко, не може да се узнае. Дали е бил герой на селото или негов владетел ще си остане тайна.

Тъй като не са все още преведени всички османски документи, с които разполага Ориенталският отдел на Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ ще се задоволим с това, което е преведено. Село Ракьово е записано в османски документ от 1639 г. (РСт., I, с. 453). От стари хора се знае, че селото се е местило най-напред в Дупни кладенец, а после в Манастира, поради чумни епидемии. В един документ от 1817 г., който се отнася за производители на пчелен мед, срещаме: „Дила от Ракьово село“ и пак „Дила от Ракьово село“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984, 451, л. 64 и 67).

Стари родове в Ракьово село са: Гановци (това е родът на проф. Ганев), Герговци, Гоцовци, Гълъбовци, Думановци, Заеците, Кожуарете, Коларците, Линдовци, Марковци, Мильовци, от които са произлезли Каменчовци, Лещаровци и Ранчовци, Минджаковци, Мислинкьовци, Пейовци, Пешоранете, Стойновци, Цондовци, Цоновци (те са едно със Стефановци) и Ценковци (от тях са Чантовци). Изчезнали стари родове са Маджарете, Пировци, Свинарете и Сълковци. Името на последния изчезнал ракьовски род е от старобългарското лично име Съло, което пък произлиза от стб. дума сълъ и означава „пратеник“ и е еднакво с гръцкото лично име Апостол. В последните векове на робството тук дошли и се заселили от Станимъка (Асеновград) родовете Блюдовци, Даскаловци, Куцанковци и Лъговци. Според родовото предание те побягнали от Станимъка, за да не бъдат потурчени насила. През първата половина на XIX в. в Ракьово село дошли от разни места родовете: Дръндарете от с. Урвене, Монкьовци и Мечковци от с. Сумер, Бойчовци, Неновци и Рапонкьовци от с. Балювица, Берковско, Коцовци от с. Дива Слатина и Чульовци от колибите Врачански Веслец. През 1908 г. е завършено строителството на ж.п. линия Мездра — Видин и гара Ракьово и тук минава първият влак от Мездра за Видин. Гарата оживя селото и спомага за заселването на левия бряг на р. Ботуня и образуването на новия квартал край гарата.

В землището на Ракьово село има доста старинни имена на местности като: Барене, Ветрен, Об/в/ръшина, Скрапец, Скръчица, Слана локва, Ъсто и др., които потвърждават, че селото е основано още през българското средновековие и животът тук не е прекъсвал за дълги периоди от време.