Богдан Николов
От Искър до Огоста (138)

138. Тла̀чене

Население: до 1877 г. — 45 български християнски къщи и 57 помашки; 1965 г. — 1250 жители, 1975 г. — 1014, 1992 г. — 673.

Намира се на 20 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено в силно пресечена местност, богата на извори. Землището му обхваща 30 059 дка площ и граничи на изток с Враняк и Габаре, на юг — е Върбица и Вѝровско, на запад — с Буковец, и на север — с Комарево. Днешното село Тлачене е основано върху развалините на две праисторически селища — от новокаменната епоха и от желязната епоха. През 1967 г. в центъра на днешното село бяха извършени археологически разкопки. Мястото им беше южно от площада, там където е сега търговската сграда. Разкопана бе площ от 200 кв.м. която показва културен пласт от стария рисуван неолит със средна дебелина 1,40 м. Този културен пласт се състои от останките на четири последователно съществували едно над друго праисторически селища от една и съща епоха, които са били сринати от стихиен пожар. Разкрити бяха подове на жилища и основи на пещи. Намерен бе изобилен материал от оръдия на труда (Кънчев, К., Николов, Б., Оръдията на труда и стопанския живот в селищата от стария неолит при с. Градешница и с. Тлачене, Врачанско. — Изв.муз. СЗ България, т. 5, 1980, с. 12). Селището от епохата на стария неолит при Тлачене обогатява нашите представи за първата фаза на рисувания ранен неолит и показва по-голямата продължителност на втората фаза от рисувания неолит (Николов, Б. Периодизация на неолитните култури… — Изв.муз. СЗБ, т. 18, 1992, с. 14, обр. 6 и 7). В двора на училището същевременно бе разкрит и некрополът на тракийско селище от желязната епоха — първото хилядолетие при. Хр. Погребенията тук са извършени чрез изгаряне на трупа и пепелта е поставяна в глинени урни, заедно с други съдове, в които е имало храна и питие. Тези съдове имат богати орнаментални мотиви. Праисторическо и късно-антично селище е имало и в местността Бриша над извора Пишурата. Тук са намерени бойни каменни чукове, праисторическа и антична керамика. В същата местност, сред каменни основи на постройка, Йоро Тодоров е намерил една мраморна оброчна плоча с изображение на Хероса, която само ми показва.

През късната античност в района на днешното Тлачене е минавал римският път от Чомаковското градище за град Монтана. Доказателство за него е намерената там римска милиарна пътна колона с латински надпис (Шкорпил, К., и X. Антични надписи… СбНУ, 1891, с. 155).

През ранното българско средновековие на 2 км източно от с. Тлачене е минавал Островският отбранителен окоп. Много е вероятно още през осми век да е възникнало раннобългарско селище при изворите на Тлачене. Дали това ранносредновековно селище, от което се намират находки, се е казвало ТЛАК или Тлаково — това с нищо не може да се докаже, но едно е ясно, че името Тлачене е жителско име. Въпреки че досега не са преведени османски документи за селото Тлачене, археологическите находки и топонимията показват, че селото е заварено от турските нашественици на това място в края на XIV в.

През XVIII в. в село Тлачене се заселили ловчански помаци. Те били приели доброволно исляма, за да се облагодетелстват, и им било разрешено от турската власт да се заселят в християнски села с най-плодородна земя. Като дошли в Тлачене, ловчанските помаци показали вродената си диващина. Те разгонили християнските родове от домовете им в центъра на селото и се настанили там. Където е сега училището, е била къщата на помака Асан Юруката, на мястото на черквата е бил дворът с къщата на Асан Хаджийски, на мястото на площада с паметника са били дворовете и къщите на помаците Сали Алиев, Муто Глухия и Махмуд Асанов, а на мястото на днешната община с пощата и читалището е бил дворът, къщата и кафенето на Алю Стария кмет. Той е бил кмет на Тлачене до есента на 1877 г. и канцеларията на кметството е била в кафенето на „агата“. Пълно безправие е имало за българските християнски родове. Някои от тях били прогонени от селото, а имотите им обсебени от помаците, които били мързеливи и давали земята под исполица. В село Тлачене останали само старите християнски родове: Бетовци, Бетухците, Близнаците, Дачовци, Денчовци, Жилковци, Мондаците (Рогачете), Пенчовци и др. В първата половина на XIX в. в Тлачене се заселили Бургийците от с. Осиково и Перчинковци от с. Борован. Помаците в Тлачене не са знаели нито дума турска реч, но са имали джамии, в които слушали проповедите на ходжата на арабски, без нищо да разбират. Когато в 1846 г. учителят Марко Хинков, роден в Тлачене и учил в Черепиш, открил тук първото училище, помаците отровили младия учител и той починал в 1848 г. С неговата ранна смърт учебното дело било прекъснато. Есента на 1877 г., като научили че руските войски са обсадили Плевен, част от тлаченските помаци, които имали най-гузни съвести, бързо се изселили на юг в Анадола. Останали само няколко помашки семейства с албанеца хаджи бег Лазов — до тогава управител на град Враца, но тук е имал владение. На мястото на изселените завинаги помаци в Тлачене дошли християнски български родове от планинските села. Те са: Грозгьовци, Давидовци, Дековци, Младенчовци, Нанковци, Савчовци, Цаловци, Цоловци и др. В архивите на Хаджитошеви от Враца срещаме следната записка от 1811 г.: „Да са знае що зимаме мехуре сене 1811 от Тлачене Игнат Мицов 6 200 гроша…“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, с. 456). Но този производител изглежда е от старите тлаченски родове. В 1888 г. в Тлачене се заселили семействата на банатчените Гьоко Стефанов и на сестра му Мария, но скоро се изселили в с. Бърдарски геран. На 20.III.1878 г. за втори път е отворено училището в Тлачене от учителя Марин Райков от гр. Тетевен, който е бил по професия шивач, но е бил и твърде грамотен. В 1880 г. е била построена и църквата плетарка и същата година свещеникът Неделчо Йотов, роден от с. Ослен Криводол, започва да служи. Сегашната църква в Тлачене е строена от 1921 г. и е осветена в 1928 г. След 1880 г. в село Тлачене е назначен за горски стражар ботевият четник Илия Йолов, роден в село Ослен Криводол и роднина на свещеника Неделко Йотов. Той започва веднага борба с бракониерите. Това били остатъци от помашката колония. Илия Йолов не загинал от куршум в сраженията с четата, но станал жертва на засада от помаците. След смъртта му неговите наследници се изселили в с. Крушовица, Ореховско. А убийците му още през нощта се изселили завинаги в Анадола.