Богдан Николов
От Искър до Огоста (121)

121. Ро̀гозен

Население: 1872 г. — 129 къщи и 255 венчила (Летоструй, 1873), 1877 г. — 137 къщи и 290 семейства (Материалы для изучения Болгарыи. Част III, вып. V, Букурещт, 1877 г.); 1900 г. — 270 къщи и 1614 жители, 1910 г. — 1959, 1926 г. — 2768, 1934 г. — 3270, 1946 г. — 3316, 1965 г. — 2922, 1975 г. — 2406, 1992 г. — 1779.

Намира се на 35 км южно от Орехово и е разположено в малко раздолие с много извори. Плодородното му землище се простира на площ от 40 690 дка. Граничи на изток с Добралево и Сираково, на юг — с Малорът, на запад — с Фурен и Манастирище, и на север — с Бързина и Алтимер. Рогозен е богато на тракийски паметници. В местността Турек са останките от голямо тракийско селище, съществувало през желязната епоха — първото хилядолетие пр.Хр. Тук бе намерен един добре запазен бронзов шлем на тракийски воин. Шлемът е от така наречения халкидски тип и датира от края на петия и началото на четвъртия век пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1990, кн. IV, с. 19–21, обр. 7 и 8). В района на селото се издигат няколко тракийски надгробни могили. В една от тях е разкрито погребение на тракийски воин и неговото оръжие (Шкорпил, К., и X. Могили. — Пловдив, 1898, с. 71). Западно от Рогозен в местността Турски кладенец са останките на трако-римско селище, обитавано през II — IV в. Северно от днешното Рогозен е местността Селището. Тук са развалините на голямо средновековно селище, където най-напред се е заселило село Рогозен. Разкриват се основи на жилища, пещи и домашен инвентар, което показва, че селището е обитавано през Първото и Второто българско царство. Намерено е и съкровище от сребърни монети, сечени през управлението на царя Михаил II Асен (1246–1256 г.). За съжаление са пръснати между намервачите и ние можахме да прегледаме само стотина от тях. Това селище е било опожарено и обезлюдено при нашествието на турците в края на XIV в. Такава е била съдбата и на селата Девене, Еница и др. В един османски документ от средата на XV в. Рогозен е записано като мезра. Думата мезра е арабска и означава землище на обезлюдено село (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 257). В друг османски регистър от 1454 г. Рогозен е записано също като мезра (Гандев, X., 1972, с. 25–34). Тези документи са важни по две причини. Те доказват кога е било обезлюдено Рогозен в местността Селището и второ, че селото е заварено от турските поробители с днешното си име Рогозен. Името му е старо и произлиза от думата рогоз- „широколистен папур“, от който плетат рогозки, и суфикса -_ен_, който определя мястото, където расте рогоз. Със същия суфикс са образувани и имената на селата Брус -_ен_, Вет/ъ/р -_ен_, Вод -_ен_ и др.

Стари родове в Рогозен са: Атанасовци, Банчовци, Бешировци Бонинци, Брадатовци, Брусарците, Бръборете, Брънковци, Бузовци, Ванинци (Поповци), Винарковци, Вълчановци (Спасовци), Джиганете, Дръндарете, Духльовци, Заеците, Каменчовци, Коларците (Пенезовци), Косачете, Кукумензовци, Къновци, Лъжовци, Мариновци, Маринци, Монтовци, Пазийте, Пашовци, Петлеците, Печовци, Пешаците, Пиперлийте, Предовци, Пчешколиловци, Райкинци, Ружовци, Славовци, Стаменовци, Стойчовци (от този род са Глоговци и Кертовци), Янкуловци и др. Някои от тези родове знаят по предание, че прадедите им са от местността Селището, но след запустяването му са се укривали из горите. Кога са дошли първите родове и колко време Рогозен е било мезра не може да се докаже, щото няма преведени османски документи за селото. Чак през 1606 и 1666 г. село Рогозен е записано като тимар (вид ленно владение) с 23 домакинства (РСт., I, с. 454). А в един друг османски документ с дата 1828 г. пише, че тимарът в село Рогозен, каза Рахово, е преминал по наследство от бащата върху Салих, син на Осман, който живее във Враца и има добив от селото 250 гроша (НБ КМ, Ор.отд., Вр., Фонд 29, арх.един. 582). Щом като според документа Рогозен е било ленно владение през 1828 г. то неще и дума, че селото е било тимар и в предните векове. Старите родове на Рогозен са образували ядрото на селото. Техните дворове и къщи са около центъра при Четирите кладенци. През времето на кърджалийските разбойнически банди в края на XVIII в. от Рогозен се изселили родовете Геловци в с. Горун махала (дн. гр. Пелово), Плевенско, където ги наричат Рогозянете, а Дочовци (Рендаците) — в с. Струпец, Карловци — в с. Курново, а Райкинци потърсили убежище във Влашко и на връщане от тях останали в с. Сърбеница (дн. Софрониево), наричани там Пецовци и Баникови.

През целия деветнадесети век в Рогозен прииждали от разни места преселници. Това са родовете Божкови и Бърдарете (от тях са Йонкинци и Пеловци) от с. Тишевица, Въловци от с. Буковец, Геризовци от с. Букьовци (дн. гр. Мизия), Дуповци от с. Ковачица, Ломско, Кюковци от с. Д. Кремена (от същия род са Илиевци и Миловци); Мачуганете дошли от с. Девене, Рагьовци (Третяците) — от с. Бреница, Маджарете — от с. Черешовица, Берковско, Драмкинци — от с. Крушовица, Леваците — с Борован, Галатинците — от с. Галатин. Към края на XIX в. от гр. Пирдоп идват Пирдопченете (Ганчовци), от с. Рибарица, Тетевенско, тук се заселват Цървулковци, а Бойчовци — от гр. Габрово.

Пришелците обаче не са оказали влияние върху местните обичаи, народната носия и говора. Говорът на Рогозен е на границата между Врачанския и Белослатинския. Личните местоимения в Рогозен са: я, тизе, он, она, они. Показателното местоимение за 3 л., ед.ч., ж. род е инги. Произнася се во̀дъ, гла̀въ, ду̀шъ, гувно, връбъ, дръво, мрътвинъ, влък, млъчи и пр. Населението не „яка“ и не произнася началното и интервокалното „х“: леп, дедо, сенкя, артиа, дреа, тугла и пр. Думите са загубили йотацията си, което се проявява в имената на местностите.

Първото училище в Рогозен е открито в 1863 г. в къщата на поп Дило с пръв учител Кръскю Ценов от с. Девене. През 1869 г. учител става Петър Велков от Рогозен, който през 1872 г. обучава 26 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873, с. 60; Архив И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн. I, 1346, 1927). След него в Рогозен е учителствал Илчо Горанов от с. Д. Гноеница.

Есента на 1985 г., като копаел в градината си да постави водопроводни тръби в североизточната част на селото в местността Черни брод, рогозянинът Иван Димитров Закачалски случайно открил на 0,40м. дълбочина първия дял на прочутото вече в цял свят РОГОЗЕНСКО ТРАКИЙСКО СРЕБЪРНО СЪКРОВИЩЕ. Първият дял на това най-голямо досега в България тракийско съкровище се състои от 65 броя кани, фиали и чаши, изработени от най-чиста проба сребро с позлата. Намервачът го предаде безвъзмездно на музея във Враца. Археологът Богдан Николов веднага замина за Рогозен с екип от археолози, фотограф и работници и започна работа, за да открие втория дял, като смятал, че е било заровено при опасност на два дяла, така както са укрити в земята Букьовското, Летнишкото, Луковитското и др. На връх Богоявление на 6 януари 1986 г. бе открит вторият дял от това знаменито съкровище, който се състои точно от сто сребърни съдове. Като прибавим към тях и 65-те от първия дял стават общо 165. Това са 54 канички, 108 фиали и 3 чаши. Принадлежало е на богат тракийски владетелски род и е било укрито при някакво голямо бедствие или нашествие на неприятели в началото на втората половина на четвъртия век пр.Хр. в земите на трибалите траки. Върху съдовете са изобразени фигури на тракийски божества, митически живогни и сцени от религията на траките. Като декоративни елементи се срещат лотосови цветове, бръшлян, палмети, розети и др. Върху 14 от съдовете са гравирани с гръцки букви тракийски лични имена като Котис, Дизлояс, Керсеблепт, Саток, Дидюкаймо и др., а също така и имената на някои тракийски градове като Аргиске, Бео, Сайдава, Апро и др. Върху 15 от фиалите са врязани отделни букви и знаци от гръцката акрофонична система, чрез някои от които е изразена стойността на сребърните предмети. Фризове от пластични композиции изобразяват сцени от тракийската митология: колесница, теглена от четворка крилати коне, вози Великата богиня на траките. Тя е представена веднъж като ловджийка, от другата страна на каната Богинята държи напъпило дряново клонче. В друга сцена е представен нейният син, който убива глиган. Тези изображения и сцени се срещат за първи път и разкриват божества и култове от един по-ранен етап от развитието на тракийската митология в една област, в която е процъфтявала векове наред. Рогозенското съкровище е най-голямата колекция от произведения на тракийската торевтика. Съдовете са изработени от различни златари и ателиета на територията на днешна Северозападна България, където е била държавата на трибалите. Само няколко са изработени в центрове около Егея и Анатолия. Това съкровище не е изработено наведнъж, а в продължение на много десетилетия през пети и първата половина на четвърти век пр.Хр. То показва, че в земята на трибалите е съществувала художествена школа, която продължава местната тракийска традиция и развива локално стилистично направление. Рогозенското съкровище е ценен извор за изучаване на историята, религията и святоразбирането, културата и изкуството на древните траки.

Книгопис за Рогозенското съкровище:

1. Богдан Николов и колектив. Уникално тракийско съкровище. — Сп. Музеи и паметници на културата. — С., 1986, кн. 1, с. 38–47.

2. Богдан Николов. Фракийский клад из Рогозена. — 1986, изд. Мин. культуры СССР, Госуд. музей им. Пушкин и К. култура в София.

3. Богдан Николов и др. Тракийско сребърно съкровище от рогозен. — Изв.муз. в СЗ България, т. XII, 1987, с. 9–133.

4. Богдан Николов. Древнефракийский клад села Рогозен. — Сп. Обзор, 1986, кн. 76, с. 89–97 и в същото списание на испански, френски и английски езици от същия автор.

5. Богдан Николов и др. Рогозенското тракийско съкровище. — В: Тракийското съкровище от Рогозен, с. 49, и сл. — С., 1988, издание на БАН. Същото и на английски език.

6. Богдан Николов. Фиалите от Рогозенското съкровище; Каните от Рогозенското съкровище; Чашите от Рогозенското съкровище; Каталог на Рогозенското съкровище (с колектив). — Сп. Изкуство, 1986, кн. 6, с. 8–37 и 46–59.

7. Богдан Николов. Голямата чаша от Рогозенското съкровище. — Сп. Археология, С., 1987, кн. 2, с. 38–47.

8. Bogdan Nikolov. The Rogozen thracian treasure. — Sofia press, 1986, 62 ctp.

9. Bogdan Nikolov. Thrakische Schatze aus dem Gebiet von Vraca. Sofia press, 1988, c. 33–54.

10. Bogdan Nikolov. Thracian Treasures from the Vraca area. — Sofia press, 1988, c. 32–54.

11. Bogdan Nikolov et c.t.r. The Thracian Treasure from Rogozen, Bulgaria. — Sofia, 1988, Bulgarian Academy of sciences, p. 51–160.

12. Bogdan Nikolov. The Rogozen Treasure. — Sofia 1989, Publishing House of the Academy of Sciences, p. 14–46.

13. Bogdan Nikolov. Le tresor thrace de Rogozen, dep. de Vratsa, Bulgarie. — Thraco-Dacica, t.X, nr 1–2, Bucuresti 1989, p. 189–196.

14. Bogdan Nikolov. The neu Thracian Treasure from Rogozen, Bulgaria. — Published for the Trustees of the British Museum by British Museum Publications, London, 1986, 15–21.

15. Bogdan Nikolov, The Thracian Silver Treasure from Rogozen. — In: Southeasters Europe; L’Europe du Sud-Est, vol. 13, nos. 1–2, 1986, p. 1–25, Printed in United States of America.

16. Bogdan Nikolov, Le Tresor d’orfevrerie thrace de Rogozen. — Archeologia, n 222 — mars 1987, Paris, p. 40–52.

17. Bogdan Nikolov. Der Thrakische Silbershatz aus Rogozen, Bulgarien. — Sofia, 1987, 46–50.

18. Bogdan Nikolov. De Thracische Konigschat. In: Thracische Konings schat, 1990, Amsterdam, c. 14–20.