Богдан Николов
От Искър до Огоста (55)

55. Драша̀н (Драгшан)

Население: 1965 г. — 827, 1975 г. — 654, 1992 г. — 363 жители.

Намира се на 26 км южно от Бяла Слатина и е разположено в дълбок дол с извори. Землището му заема площ от 18 898 дка и граничи на изток с Бресте и Реселец, на юг — с Камено поле, на запад — с Върбица, и на север — с Габаре.

В района на селото са разкрити праисторически, тракийски и късноантични селища и некрополи. В центъра на селото има останки от неизследвано средновековно селище и некропол. На север от днешното село в местността Крещта има останки от селище, което е съществувало през първия период на медно — каменната епоха — пето хилядолетие пр.Хр. Понеже мястото е риголвано за лозе, на повърхността се намират опожарена мазилка от жилища и пещи, късове керамика с врязани геометрични орнаменти и оръдия на труда от кремък, камък и кости на различни видове животни. Изглежда, че жителите на това селище, при някаква голяма и сериозна опасност, са потърсили временно убежище в Пещерата, която е на запад от селото. Тази пещера е обърната с отвора на изток и той е висок 6 м и широк 12 м. Върху пода ѝ има тънък културен пласт, в който се намират каменни брадвички и керамика със същите орнаменти, както в селището при Крещта (Миков, В., ИАИ, т. VII, 1933, с. 360 и Миков, В., Предисторически селища… 1933, с. 29). На 3 км. западно от Драшан около изворите в местността Изворел е имало голямо тракийско селище през желязната епоха. При изкореняване на гора бе разкрит неговият некропол. Погребенията са чрез трупоизгаряне. При глинените погребални урни освен пепел и обгорени човешки кости са намерени бронзови накити и една бронзова котелка, която датира от пети век пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 57 и 58, обр. 4-б). На 2 км северно от Драшан вдясно от шосето за с. Габаре, при изкопи за напоителни канали бе открит интересен трако-римски некропол. Труповете на мъртвите са изгаряни на определено култово място. После от кладата са събирани обгорени човешки кости, накити, монети и съдове, които са поставяни при умрелия преди да бъде изгорен. Тези предмети са заравяни плитко в земята, заедно с погребалната урна и гробът е ограждан с камъни във форма на правоъгълник. Бяха разкрити много гробове, направени по този начин и в тях се откриха римски монети от началото на III век и изящно изработени глинени съдове (Николов, Б., Враца. Старо изкуство, С., 1968, 97). В други погребения бяха намерени бронзови монети от император Каракала, сечени в Адрианопол, Пауталия и Сердика (Юрукова, Й., Археология, 1977, кн. 2, с. 70).

Въпреки че досега все още няма преведени османски документи от първите векове на робството за село Драшан, то е безспорно, че селището е основано още през българското средновековие и е заварено от османската инвазия с името Драша̀н или Драгшан. Така е, защото село Драшан лежи върху развалините на по-старо средновековно селище и името му е от лично име на човек, което е изчезнало вече от употреба. Името на селото фигурира в единствения османски документ за него, който е с дата 1871 г. В този документ е записано ДРАГШАН (НБ КМ, Ор., сигн. Вд, 118/22). Васил Миков изказва мнението, че името Драгшан е от прабългарски или от кумано-печенежки произход. За пример привежда името на един управител (воевода) на гр. Воден през X век, който се е казвал Драгшан (Миков, В., Произход и значение на имената… С., 1943, с. 134).

В село Драшан има много стари родове, които не знаят прадедите им да са преселени от някъде. Тези стари родове са: Бутолѝнчовци, Въ̀ловци, Въ̀човци, Гѐрговци, Дѝлковци, Ева̀нчовци, Йо̀нчовци, (от които са произлезли На̀новци), после са Кала̀шовци, Ко̀марете, Ко̀цовци — Ку̀новци, Лева̀ците, Лѝловци, Ма̀нчовци, Пипѐрете (Пипѐрците и Ма̀торците), Та̀нчовци, Та̀шковци и Цѐковци. Само за рода Попо̀вци се знае, че са преселници от с. Дъскот. В самите стари родове на Драшан има лични имена, които също издават старинност и са излезли отдавна от обръщение. За пример ще посочим родовото име Бутолѝнчовци, което е умалителна форма от Бутолѝн, а пък то е от Буто и -_лин_ и означава пожелателното „да вирее, да се развива“.

Село Драшан е дало преди и след Освобождението много изселници в селищата на равнината: в Бяла Слатина, Гостиля, Кнежа и на други места.

Драшан е родно място и на Ботевия четник САВА ВЪЛКОВ НЕНКОВ (1833–1905 г.). Сава е от рода Въчовци. След разгрома на четата той е потърсил спасение към Сърбия, но е бил заловен в Пирот. Осъден е в гр. Русе на 5 години заточение в окови на остров Родос, където престоява 2 години. След заточението живее във Враца, където е старши пожарникар. Името на Сава Вълков е записано в тефтерчето на Христо Ботев с имената на четниците и е гравирано на пиедестала на стария Ботев паметник във Враца.