Богдан Николов
От Искър до Огоста (120)

120. Реселѐц

Население: 1872 г. — 125 къщи и 199 венчила (Летоструй, Виена, 1873, с. 58); 1910 г. — 1602 жители, 1926 г. — 1920, 1934 г. — 2069, 1946 г. — 2242, 1985 г. — 1669, 1992 г. — 1445.

Намира се на 38 км югоизточно от Бяла Слатина и на 6 км югозападно от гр. Червен бряг. Разположено е на левия бряг на р. Искър. През селото тече рекичката Ръчене, която се влива източно от селото като ляв приток на р. Искър в местността Разтока. На изток от Реселец е ж.п. гара Реселец на ж.п. линия Червен бряг — София.

Землището на Реселец е богато на археологически и исторически паметници. В местността Езерото има останки от трако-римско селище. Намерени са плочи с латински надписи (Добруски, В., МСб, XV — XVII, 1897, с. 634; Дякович, Б., МСб, XX, 1904, с. 56) и римски надгробни плочи и паметници (Димитров, Д. П., 1942). В местността Биволски камик в разрушена антична сграда бяха открити три сребърни съда. Двата от тях имат в средата по един медальон на римския император Лициний (308–325 г.). Около императорския портрет се чете латински надпис, от който става ясно, че тези съдове са изработени по случай дециналия (десет годишнината от управлението на императора) или това е 318 г. от провъзгласяването на Лициний император на римската държава (Огненова, Л., ИАИ, т. XIX, 1955, с. 233–243). В района на Реселец има няколко антични и средновековни крепости. Те носят имената Калето (Атанасов, А. Реселешкото кале. — Сп. Турист, 1965, кн. 3, с. 19), Градището (Велков, И., Градища. — ГПлНМ, 1950, с. 157), Лесковско градище, Реселешки кукли и др. За тях е писано много, но никой археолог не ги е изследвал. Намерени са също и римски монети (Герасимов, Т., ИАИ, XXVI, 1963, с. 257).

Реселец е бил голям средновековен български град и крепост и важен административен център в средновековната българска държава. Турските завоеватели го наследяват като град и като голям административен център. В първите векове на робството те го водят като вилает Реселец. Вилает е голяма административна единица в османската империя, която е била разделяна на санджаци (области) и кази (околии). Според един османски документ от 1430 г. Реселец е град и вилает. В друг с дата 1491 г. град Реселец е също вилает (РСт., I, с 453). В османските документи за ленните владения (хасове, зиамети и тимари) от XV в. е вписан като дял от зиамет. Негов заим е Солак Юсуф. В този зиамет влиза част от града Реселец с домакинства мюсюлмани — 1, домакинства неверници — 24, вдовици — 4, приход без испенча — 2962 акчета. Дял от град Реселец е бил по същото това време и тимарът на Джасус Карагьоз, който го владее и участва във военните походи. Към този дял от града към тимара на Джасус е спадало и село Паволче с 36 домакиства, 7 вдовици и приход 5115 акчета (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 247 и 249).

Навярно през времето на Второто българско царство град Реселец е бил войнишко селище от бащиници, които са давали войници за армията на царя, но са запазвали своята собствена земя без феодалните ограничения. Тази организация са наследили и запазили турските поробители. Те освободили бащинниците от някои данъци и им дали да владеят земята си, но се числели към войнаганския институт от помощни войски. Българските войнагани са отглеждали султански коне за войската, косили са султански ливади и пр. Така част от населението на град Реселец е било войнаганско, което не влизало в състава на зиамета и тимара. В един османски регистър за войнуци от 1548 г. от град Реселец са записани имената на войнаганите: Стойо, син на Петко, Драган, син на Тошко, Йончо, син на Обретен, и Бело, син на Радослав. В друг регистър за войнуци от първата половина на XVII в. се вижда, че Реселец е изгубил статута на град и е записан като село, от което са войнаганите: Георги, син на Станислав, Стойо, син на Недо, и Стойо, син на Солад. В османските регистри за войнуци от първата половина на XVIII в. от село Реселец са записани войнуците: Торбо, син на Тошко, Недо, син на Стойо, Драгой, син на Неделко, Райко, син на Стойо, и Васил, син на Бойко (ИБИ, т. XX, 1974, с. 58, 60, 98, 181, 185, 291 и 333).

По-изтъкнати стари родове в Реселец са: Аньовци, Гъдуларците, Коновци, Крайнинци, Събинци, Мераците, Полулеевци, Пеловци, Филийците, Чековци и др. Реселец е дало много изселници в селата на Белослатинско и Ореховско. Така семейства от родовете Гъдуларците и Филийците се изселват в с. Селановци, от Полулеевци и Мераците — в Алтимир, от Чековци — в Роман, и на други места.

Първото килийно училище в Реселец е открито през 1820 г., а в 1872 г. в същото училище е учител Върбан Петков, който обучава 20 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873, с. 59). В землището на Реселец са запазени много старинни имена на местности: Бръглес, Виса, Връница, Въгреница, Голеш, Гламеа, Джуглата, Крътеш, Кални затун, Крещта, Острога, Пу̀кела, Прокопанта̀, Пропа̀сище, По̀калите, Разто̀ка, Рудина̀та, Ручѝ ка̀мик, Стублата, Чутна и др. Тези имена показват старинността на Реселец и това, че тук животът не е прекъсвал за дълги периоди от време.