Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

6. Бо̀денец

Население: 1910 г. — 630, 1926 г. — 685, 1934 г. — 774, 1946 г. — 827, 1965 г. — 775, 1975 г. — 810, 1985 г. — 681, 1992 г. — 763 жители.

Намира се на 16 км източно от Враца и е разположено в малка долина с поточе. Малкото му землище заема площ от 8629 дка и граничи на изток с Горна Кремена, на юг — с Мездра, на запад — с Руска Бела, и на север — с Крапец. Останки от тракийската древност са надгробните земни могили: Света̀ Тро̀йца, Горната и Долната могила, Барболовската и Черкезката. В една друга, вече разрушена могила край селото, е открито тракийско погребение с жертвоприношение на кон (Попов, Р., ИАД, т. III, 1913, 101). В местността Кашинѐц се изравят останки от трако-римско селище, което, по всичко изглежда, е продължило съществуването си и през средновековието. На повърхността му се намира повече средновековна керамика. В местността Черковище има плоча с изтрит латински надпис, която селяните са използували като оброчен паметник (Дякович, В., МСБ, т. XX, 1904, 3).

Село Бо̀денец е заварено от турските нашественици с днешното си име. Среща се записано като Бодунджа в османски документ от 1430 г. (РСт., 1, 374). В един друг османски документ, който е от средата на XV в. селото е записано като тимар със 17 домакинства (ИБИ, XIII, 263). А в османски регистър за войнагани от началото на XVIII в. към войнаганите от с. Камено поле е записан ямакът Стоян, син на Урчо от с. Боденец (ИБИ, XX, 236).

Училището в с. Боденец е открито в 1857 г. от учителя Цено Вълов от с. Мраморен. Църква не е имало и селяните са ходили да се черкуват в с. Долна Кремена. През 1875 г. в с. Боденец е образуван местен таен революционен комитет и на 19 май 1876 г. членовете му направили безуспешен опит за въстание (Цветков, А., ИИД, кн. 13, 1933, 170).

Стари родове в Боденец са: Ва̀ндовци, Влъ̀чковци (те съставляват една трета от селото), Ву̀товци /от тях се изселват в средата на XIX в. в с. Люти брод, Ла̀ловци (от които има изселени в с. Камено поле), Нико̀лчовци, Са̀йковци и Ста̀меновци. В края на XVIII в. в Боденец се заселили Барболовци. Те са от обезлюденото с. Дърводелци. Около средата на XIX в. в Боденец идват Джаферете и Шутовци от с. Огоя, Софийско, и родът /Х/аджийте от с. Типченица. През 1860 г. село Боденец има 40 домакинства чисти българи (ДБИ, т. I, с. 153). Но в началото на XX век част от жителите на Боденец се изселват в Мездра. Причините са икономически — липса на поминък и малко работна земя. Боденец спада към зоната на „а“ говорите. Старите хора произнасят: ка̀ща, за̀би, пат и полѐна вм. поляна. В землището има много старинни имена на местности: Гра̀модол, Дру̀ма, Обра̀шина, Шѐрбовец и др., а сред изчезнали стари лични имена са Бадинѐц, Бойчѝновец, Дѐовец, Кашинѐц. Името на селото Бо̀денец е също от изчезналото старо лично име Бо̀ден, образувано от Бо̀до и -_ен_, към което е прибавен и старинният суфикс -_ец_ и е станало Боденец (вж. Заимов, Йордан. Български именник, С., 1988, с. 26). Като лично име на човек Боден е засвидетелствано още през XIV в.