Богдан Николов
От Искър до Огоста (150)

150. Чома̀ковци (до XV век — Драс брод)

Население: 1860 г. — 40 семейства българи християни и 60 семейства помаци (ДБИ, т. I, 1931, с. 153); 1872 г. — 101 къщи и 165 венчила (по Летоструй, Виена, 1873, с. 60); 1910 г. — 2046 жители, 1926 г. — 2625, 1934 г. — 2738, 1946 г. — 2812, 1965 г. — 2534, 1975 г. — 2432.

Намира се на 25 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено на равно място по левия бряг на р. Искър при вливането в нея на Габърска бара. Землището му граничи на изток с Червен бряг, на юг — с Горник, на запад — с Лепица, и на север — с Еница. Районът на Чомаковци е изключително богат на исторически паметници. В околностите му са намерени бойни чукове от камък, датиращи от медно — каменната епоха и накити от старожелязната епоха (Митко, В., Предисторически… 1933, с. 48 и 130). Старата източна част на Чомаковци е върху развалините на голям римски град, името на който все още не е известно. Но преди този римски град в района на Чомаковци е имало голям тракийски град и крепост. Те са на изток от днешното село върху височината, наричана Калето при Камика. На тази крепост никой досега не е правил проучване, но тя внушава респект със своята големина и монументалност. Срутените крепостни стени в южната част са подровени от кариерата за камък и ясно личи, че са зидани от камък без спойка. По предварителни данни можем да кажем, че тази тракийска крепост е използвана през цялото първо хилядолетие пр.Хр. до падането на траките под римска власт, след което тя изгубва своето значение и е забравена. При вадене на камък около крепостта са разкрити тракийски гробове с керамика от IV в.пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 58, обр. 5). В един тях бе намерено тракийско въоръжение също от IV в.пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1990, кн. 4, с. 16, обр. 3). Вероятно тогава е бил най-големият разцвет и военна мощ на тази все още без име тракийска крепост, която е била разрушена от римските легиони при тяхното нашествие в I в.сл.Хр. Римският град, над развалините на който е разположено сега Чомаковци, обхваща площ повече над 100 дка. Бил е здраво укрепен с високи каменни стени и кули. Наскоро от западната му страна бе разкрита голяма порта. Този голям късноантичен град е бил кръстовище на римските пътища от Улпиа Ескус при Гиген за Сердика, за Мелта при Ловеч и за Монтана (Шкорпил, К., ИРАИК, т. X, 1905, с. 480). Още в края на XIX в. тук са открити плочи с латински надписи (Шкорпил, X. и К., МСб, т. VII, 1892, с. 106, обр. 16). Върху една от тях се чете името на тракийката Мукапиус, което показва, че в този град е живяло смесено население (Филов, Б., ИАД, т. III, 1912/13). Из дворовете на селото се изравят и други плочи с латински надписи (Добрувски, В., МСб, т. XVIII, 1901, 13). Най-многобройни са надгробните паметници от III в. (Димитров, Д. П., 1942, с. 28, 37 и 49, обр. 92, 94 и 95). Открити са и оброчни плочи с изображения на тракийския бог-конник (Кацаров, Г., ИАИ, т. XVII, 1950). В некропола на този град са намерени апликации от касетки (Мънзова, Л., Археология, 1965, кн. 1, с. 42), а също и бронзови фибули, украсени с глави на рогато животно (Николов, Б. Враца. Старо изкуство. — С., 1968, 91). Открити са още много предмети на античното изкуство, между които и една мраморна глава от статуя на богиня, глинени съдове, бронзов кантар (Велков, И., ИАИ, т. V, 1928/29, с. 368) и бронзова статуйка на Ерос и две златни обеци (Велков, И., ИАИ, т. II, 1923, с. 226). Разкрити са и гробове, зидани с камък и тухли които показват, че тук е живяло и заможно население и знатни фамилии (Иванов, Т. Принос към проучването на античния град при Чомаковци. — В: сб. Шкорпил, С., 1961, с. 255–269). След разрушаването му от хуните в 447 г. градът е бил възстановен от императора Юстиниан I и е просъществувал през ранно византийско време и през българското средновековие, но разбира се, не с римския си блясък и великолепие. Намерени са и монети от византийските императори Исак I (1057–1059 г.) и Алексей II (1180–1183 г.), които са били в обръщение през византийското робство (Герасимов, Т., ИАИ, т. XX, 1955, с. 608).

На мястото на късноримския и ранновизантийски град през ранното българско средновековие е основано българско селище, което се е наричало Драс брод, по името на големия брод на р. Искър. Думата драс е старобългарска и е запазена и днес във В. Търновско. Тя означава „голям, едър, великан“ и се среща като лично име на човек — вж. Иван Т. Драсов, сподвижник на Левски и Ботев (вж. също Панчев, Т. Допълнение към Речника на Н. Геров, т. VI, с. 102). В един османски документ с дата 1430 г. селището е записано с две имена — старото Драс брод и ново име Чомаковци (РСт, I, с. 477). Всъщност какво е станало? При турската инвазия крепостта и селището Драс брод са били разрушени и населяващите я българи са били прогонени или избити. От изчезналото село Чомаково, Плевенско, са дошли нови заселници и се установили в Драс брод. И понеже те са били жители на Чомаково, дали жителското име Чомаковци на новото си заселище. Селото Чомаково, каза Плевен, санджак Никопол, за последен път се споменава в турските архиви през 1692 г., след което е обезлюдено. В същия документ е записано и село Чомаковци, спадащо към каза Рахово (ИБИ, т. XX, 1974, с. 247 е село Чомаково, Плевенско, а на с. 264 е записано село Чомаковци, Ореховско). Доскоро имаше още две села с името Чомаковци. И двете са в Габровско. Едното е преименувано в 1966 г. на Иглика, а другото в 1934 г. — на Овощарци. Имената Чомаково и Чомаците произлизат от диалектната дума чомага и означават „овчарска гега“ с К<Г и се произнася чома̀ка, когато е за прякор на човек. От такъв прякор са имената Чомаково и Чомаците.

Селото Драс брод, с друго име Чомаковци, е записано като тимар с 24 домакинства в османски документ от 1479 г. (ТИБИ, т. II, 1966, с. 161–333), но е отбелязано, че селото е смесено с войнагани. В един османски регистър за войнуци с дата 12.I.1548 г. са записани имена на войнагани от село Чомаковци, спадащо към Рахово. Сред тях са отдавна изчезнали от употреба лични имена като: Бойчин, Серко, Искър, Новак и др. (ИБИ, т. XX, 1974, с. 58, 62 и с. 264–271).

През XVII в. в село Чомаковци се образува колония от заселници на ловчански и тетевенски помаци. С идването си те заграбили всички воденици по р. Искър и най-плодородната земя. Много от старите християнски родове напуснали Чомаковци. Кадийте се преселили в с. Згориград, а от Диловци — в селата Долни Луковит и Ставерци. Най-известен и най-богат в Чомаковци е родът на Сирак Али от с. Добревци, Тетевенско, където преди да се преселят в Чомаковци са имали воденица, наричана Сираковската, в местността Селище на с. Добревци. За Сираковския род в Добревци има и песен. Идвайки в Чомаковци, родът Сираковци става владетел на много земя и на всички воденици по р. Искър. Дворът им е бил на Калето в триъгълника между Искър и Габърска бара. Сега там са дворовете на Цеко Диков Пръча, на Цоло Ганински и Цонко Лалов. Али Сирак е имал само един син и 7 внуци, на които е оставил по една воденица. Само внукът му Гиздата е знаел турски език, понеже е учил турско училище в Шумен. Останалите помаци в Чомаковци са говорели чист български тетевенски диалект.

В края на XVIII в. кърджалийски банди нападнали Чомаковци и околните села. Чомаковското кале е имало все още здрави стени и християните от околните села се приютили тук. Подправили стените и Али Сирак събрал дружина от християни и помаци за борба с общия враг. Дружината се разделила на чети с командири Петър Стрелата, Стоян Стрелеца и др. След като разбили кърджалиите пред стените на Чомаковското кале, дружината на Али Сирак преследвала кърджалийската банда до с. Ставерци, където в решителен бой я ликвидирала (Гинчев, Цани. Сирак Али. Борбата на Али Сираков от с. Чомаковци с кърджалийте. — Поема. Отпечатана в списание „Труд“, гр. Търново 1889–1892, год. III, кн. VIII до XII, с. 898–927, 1154–1189, 1281–1328 и 1409–1467; Трифонов, Й. Плевенско под турско владичество до началото на XIX в. — Ист. библиотека, г. III, кн. 4, с. 129).

Есента на 1877 г. помаците от Белослатинските и Врачанските села масово се изселили завинаги в Анадола. Родът на Сиракови останал до 1896 г. и се изселил също в Анадола. При старите християнски родове в Чомаковци дошли семейства от различни места. Така от Долна Кремена идват Мильовци, от с. Боденец — Боденците, от Долна Бешовица — Бешовиченете, от Кремиковци — Илиевци, от Койнаре — Раданците и Печовци, от Радотина — Грънчарете, от Боженица — Лаловци и Пейчовци, от с. Беленци — Беленците, от с. Синьо бърдо — Ценковци, от с. Ослен Криводол — Вутовци, от с. Своде, Ботевградско — Своденски и др.

Няма сведения откога датира учебното дело в Чомаковци, но през 1872 г. тук вече е имало училище и учителят Яко Йотов е обучавал 20 момчета в едно отделение (Светоструй, Виена, 1873, с. 61).