Богдан Николов
От Искър до Огоста (136)

136. Тѝпченица

Население: 1860 г. — 150 български семейства и църква „Св. Димитър“, строена 1834 г.; 1910 г. — 1573 жители, 1926 г. — 1627, 1934 г. — 1719, 1946 г. — 1746, 1965 г. — 1238, 1975 г. — 1057, 1985 г. — 956, 1992 г. — 680.

Намира се на 30 км южно от Враца и е разположено сред планинска долина. Състои се от централно селище и две махали: Крещта — южно на 4 км, и Реката — източно на 1,5 км. Махалите са образувани в началото на XIX в. от жители на централното село. Планинското землище на Типченица се простира на 29 563 дка. Граничи на изток с Лик и Курново, на юг — с Липница, Ботевградско, на запад — с Люти дол, на север с — Ребърково и Дърманци. На запад от централното село Типченица са развалините на голямо средновековно градище, разрушено от османските нашественици в края на XIV в. Наблизо са и основите на стара средновековна църква, разрушена по същото това време. В османски документ от средата на XV в. е отбелязано село Типченица като ленно владение с 55 домакинства. В същия документ се отбелязва, че част от раята на Типченица живее на мястото на име Сираково (ИБИ, т. XIII, с. 259; Гандев. X. Българската народност през XV в. — С., 1972, с. 108). В няколко османски регистри за войнуци от 1548 г., от втората половина на XVI в. и от началото на XVIII в. са записани имената на жители от Типченица, които са били войнагани (ИБИ, т. XX, с. 52, 179 и 296). От всичко това следва, че Типченица през вековете на робството е било войнишко селище, смесено с тимар — вид ленно владение. В един бански документ от 1860 г. са изписани имената на 146 българи от Типченица, които за посочената година са произвели пшеница, царевица, фасул, кеневир, сено, сирене и мед (НБ КМ, Ор.отд., Ф. 29, 2). Днешната църква на селото е съградена през 1830 г., а първото училище е открито в 1840 г. (Орловски, С., Училищен преглед, 1904, кн. 7, с. 12). В църквата се пазеха доскоро богослужебни книги, от които преписахме следните приписки: „Сене 1864 да са знае куги са купиха тиа книги церковни та ги уписахме колко са парите 17“. „Ден 17 писах аз Васил Ценов Мечкарски на март 1876. Триод цветни. Сия книга Триод на типченишката церква на Св. В-мч Димитра писах аз Васил Ценов родом у Вратца и писах това когато седех у село на лето 1873 та учих ученици та си дадох оставката на 1876 г. на априлиа 30“. В друга приписка четем: „В лето г-дне 1877 мая 17 учителствувах аз учител Георги в село Типченица. Родом от Мирково“. „Писах аз Георги Юванов из село Радотино на сене 1865 година месец май 4 ден учех децата типченишки аз Георги Йованов“. „Да се знае коги учи даскал Петко деца у село Типченица в лето 1872“.

Стари родове в Типченица са: Авеете, Бишковци (Пръцаците), Бръборете (Генчовци), Бръзаците, Ветовци, Видинците, Вутичковци (Клисарете и Стояновци), Гетовци, Доновци (Качамаковци), Драгановци, Иловци, Йотовци, Катранците, Кьосовци, Никовци, Пандурете, Пашовци, Пеловци, Пищовете, Ристенковци, Рътарете, Семковци, Стефановци, Стойновци, Терзийте, Тодорешковци, Цековци и Шокерете. През първата половина на XIX в. в Типченица се преселват Батулийте и Мутафчийте от с. Батулия, Софийско, Неделювци (това е родът на първия учител Неделю Григоров в 1840 г.) и Тетевенченете от гр. Тетевен, Радуловци от Асеновградско и Турлаците от Годечко. От средата на XIX в. започва масово изселване от Типченица. Цели родове се изселили в селата Курново и Липница, Ботевградско, а десетки семейства се преселили в Бяла Слатина, Червен бряг, Бъркачево, Девене, Джурилово, Криводол, Левчево, Три кладенци и на други места.

Типченица е родно село на опълченците от Освободителната война 1877–1878 г.г.: Вълчо Гайдарски, Иван Тончов и Стоян Вълков — Дилов и тримата от Първа опълченска дружина. Името на селото Типченица е прилагателно от тревата типец — ТИПЧЕН (вж. връх Типчен в Западна Стара планина). И като се прибави старинния суфикс — -_ица_, става Типченица.