Богдан Николов
От Искър до Огоста (35)

35. Глава̀ци

Население: 1910 г. — 815 жители, 1926 г. — 944, 1934 г. — 1026, 1946 г. — 1121, 1965 г. — 901, 1975 г. — 716, 1985 г. — 676, 1992 г. — 415.

Намира се на 18 км западно от Враца и е разположено в подножието на хълма Орган в равна лъка по десния бряг на р. Ботуня. Землището му заема площ от 17 274 дка и граничи на изток с Краводер, на юг — с Долно Озирово и Сердар (Стояново), на запад — с Дупляк (днес преименувано на село Ботуня), и на север — със с. Сумер. В района на селото са намерени няколко монетни съкровища: варварски имитации на сребърни тетрадрахми от времето на Македонския владетел Филип III Аридей; сребърни монети, сечени от името на българския цар Иван Александър (1331–1371 г.) и третата находка от западноевропейски и турски сребърни монети от XVII в. (Герасимов, Т., ИАИ, XI, 1937; ИАИ, XVII, 1950, с. 316 и ИАИ, XXVIII, 1965, с. 247). Селото се споменава с днешното си жителско име в османски документ от средата на XV в.: „Тимар в село Овяни, наречено още Иглавиче, домакинства 38…“ (ИБИ, т. XIII, с. 269). Засега е невъзможно да се обясни защо селото е записано в този регистър с две имена. Но е съвсем сигурно, че жителското си име е придобило преди края на XIV в. Според едно местно предание селото Главаци е било най-напред при извора Изво̀ро, но поради чумна епидемия се е преместило в местността Ду̀довец и после — на сегашното си място. Старата носия на жителите на селото до края на XIX в. е била бялодрешковска. Село Главаци е последното село на запад в зоната на „а“ говорите. За тази зона е характерно, че старобългарската носовка се произнася като а, но може и „ъ“: каща, вм. къща, пат, вм. път, заб, вм. зъб и пр. Съществителните от мъжки род трето лице ед. число се членуват на „о“: коньо, пато, брего, вместо коня, пътя, брега и пр. Стари родове в Главаци са: Ала̀чете, А̀новци, А̀нтовци, Бара̀ците, Божѝновци, Васѝловци (Бѐшковци и Мѝтринци), Вита̀нците (Лоза̀новци), Връба̀новци, Га̀джовци, Гѐрговци, Го̀цовци, Гръ̀гаровци, Гу̀льовци, Дзѝнговци, Дѝнчовци, Йо̀шовци, Катъ̀рците, Кѝсалковци, Кожуа̀рците, Ко̀новци, Кюлофа̀рете, Лѝшковци (Ту̀нинци), Масла̀рците, Мѝнчовци, Мѝтковци, Мотѝшовци, Му̀льовци, Нѐновци, Овча̀рците, Пенка̀рците, Пѝляците, Перчѝнковци, Про̀ганците, Пу̀нчовци, Стра̀човци, Таба̀ците, Та̀новци, То̀даровци, Фѝлиповци, Чучу̀ците и Я̀нкинци. Придошли родове, които се заселили в средата на XIX в. в село Глава̀ци са: А̀ндровци и Чорба̀рете от с. Сумѐр, Баня̀нци — от с. Баня, околия Монтана, Белорѐченете — от с. Горна Бела Речка, Дулду̀рете и Торлаците — от с. Ду̀пни връх (дн. Дружево), Гѝцковци — от с. Горно Озирово, Клису̀рците от с. Клисура (дн. Бързия), Ордакьовци — от с. Дупляк (дн. с. Ботуня) и Тасовци — от село Черкаски (бивше с. Хаджийска махала).

В топонимията на с. Главаци има много старинни имена, които са изчезнали днес от употреба. Такива са О̀рган, Крещта̀, Обрещта̀, Щу̀по и др.