Богдан Николов
От Искър до Огоста (87)

87. Лѝляче

Население: 1910 г. — 1508 жители, 1926 г. — 2142, 1934 г. — 2379, 1946 г. — 2651, 1965 г. — 2480, 1975 г. — 2038, 1985 г. — 2028, 1992 г. — 1707.

Намира се на 14 км северно от Враца и е разположено сред своеобразен карстов район, който е неповторим в геоморфологично отношение. Сред селото блика голям минерален извор. А в района му са образувани интересни пещери, пропасти, въртопи, Каньони, понори и много карстови извори. През карстов терен тече и селската рекичка Лиляшка бара, която с времето е издълбала самотворен скален мост, наречен Божия мост, който е едно от редките чудеса на природата.

Землището на село Лиляче се простира на площ от 30 925 дка. Граничи на изток с Чирен, на юг — с Враца, на югозапад — с Власатица, на запад — с Криводол, и на север — с Осен. Чрез археологически разкопки в пещерата Пешкето бяха разкрити останки на човешка култура от края на старокаменната епоха — късния палеолит. Заедно с това бяха изяснени и редица геологически промени, настъпили през кватернера и началото на холоцена (Джамбазов, Н., Палеолитни находки в пещерата Пешкето при село Лиляче, Врачански окръг. — Археология, 1970, кн. 1, с. 58). Върху терасата над Изво̀ро бяха намерени останки на праисторическо селище, което датира от средния период на новокаменната епоха. Южно от Божия мост в местността Градишето при реставрацията на античната и средновековна крепост бяха открити опожарени подове на жилища и основи на пещи от селише, което е обитавано през втория период на меднокаменната епоха. Намерена бе керамика и изкусно изработени стрели от кремък.

Околностите на днешното село Лиляче са обитавани продължително време от тракийски общества през бронзовата и през желязната епоха. От траките са останали в района няколко надгробни могили. В местността Кадин вир са развалините на голямо тракийско светилище, което е било посветено на бога Силван, бог на горите и дивата природа, почитан от плебеите и от робите. От рушевините на това светилище произхождат десетки мраморни оброчни плочки с релефни изображения на бога Силван. Тези изображения се виждат в две иконографски характеристики. В едната богът е представен прав и обърнат напред, така както са го изобразявали римляните. В другата иконографска характеристика той е представен като конник. Тази втора иконографска схема е взаимствана от изображенията на тракийския Херос — бога конник у траките. Светилището е почитано в предримската и през римската епоха (Венедиков, И., Светилището при Лиляче. — ИАИ, т. XVIII, 1952, с. 195).

Археологическите разкопки на крепостта Градището при Божия мост бяха проведени във връзка с реставрацията на южната крепостна стена. Проучванията показаха, че крепостта е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и през времето на ранното българско средновековие. Намерени бяха римски медни монети от IV в., юзди за коне от Първата българска държава и желязно въоръжение. Южно от крепостта в местността Дачовото има следи от българско средновековно селище и некропол. В местността Бостанете в медно съдче са намерени 238 броя сребърни грошове, сечени от името на българския Цар Иван Александър (1331–1371 г.), и сина му Михаил Асен (Герасимов, Т., ИАИ, т. XI, 1937, с. 318).

Лиляче е старо средновековно селище. Окончанието на името му е също старо, така както са стари окончанията на Галиче, Паволче, Сениче, Сохаче и др. Името Лиляче е прилагателно от лиляк, растението люляк. По време на турското иго селото се е местило при Конов кладенец, в Кошевски дол, в Дълбоката обръшина и накрая пак си е дошло на сегашното място около минералния извор. Ядрото на днешното село е кварталът Църковнико, където до Освобождението е имало църква от плет. Тук е и старото гробище на село Лиляче. До днес не са все още преведени всички османски архиви, в които би се срещнало името на село Лилече. Жителите му се споменават в архивни документи от 1811 и 1825 г. като производители на сурова коприна и пчелен мед (Хаджитошеви, т. I, с. 456 и 505).

От незапомнени времена в Лиляче живеят власи копанари. Най-стари родове от власите са Добровци, Мариновци и Регювци. През втората половина на XIX в. тук се преселили десетина семейства власи от селата Върбица и Мраморен, Врачанско и от Пазарджишко, които се наричат Долноверците и Тракийците. Всички власи са били безимотни и са водили скитнически живот, като се препитавали с изработване на вретена и дървени копани. Стояли са само през зимата в Лиляче. На връх Гергьовден те се събирали край селото в местността Кръста и оттук плъзвали с катуните си из полските села. Там продавали дървените си изделия къде за пари, къде в натура срещу зърнени храни. След 1950 г. лиляшките власи постепенно уседнали. Заработили в индустриалните предприятия на Враца, направили си солидни къщи и пътуват всеки божи ден до работното си място. През миналите векове в околностите на Лиляче са зимували на стан и власи скотовъди, наричани тук каракачани. След 1900 г. те се изселват в Румъния. От тях са останали имената на местностите Влашка могила и Влашки припек, където са станували.

Стари български родове в Лиляче са: А̀лювци (Фѝлиповци), А̀цовци (Джа̀керете), Ба̀новци (Маздра̀ците — от този род е писателят Стоян Ц. Даскалов), Бо̀новци, Ва̀нчовци (Ра̀лчовци), Гѐшинци (Боса̀ците), Гѐновци, Глюджѝйте, Гръ̀ковци, Дѐнковци, Дѝлинци, Дѝнковци, Дундулѝйте, Кетерѝнкинци, Кожуа̀рците, Ко̀цовци, Лоза̀новци, Кръскя̀нинци, Ма̀рковци (Са̀вчовци), Мѐчковци, Миша̀йкинци, Мѐдовци, На̀чковци, Нѝнковци (Пѐтровци и Свра̀човци), Падиша̀рете (от този род са Дупеда̀вците и Ту̀човци), Му̀шкинци, Пашку̀лкьовци, Пѐнковци (Попарѐлете), Пѐнчовци (Ка̀ндовци), Попа̀рковци, Старо̀кьовци, Стѐфановци, Трѝнковци, Цвѐтковци и Цо̀нковци (Миразчѝйте).

В село Лиляче има малко преселници отвън. Към средата на XIX в. от с. Сумер придошли и Нѐновци и Сумѐрците, от с. Гушанци — Па̀новци, от Криводол — Гора̀новци, от с. Згориград — Лу̀дньовци, от с. Баурене — Въ̀ловци и Гала̀тинците от с. Галатин. В края на XIX в. тук се заселили Бо̀женченете от с. Боженица, Дзѝпалете от Урушка махала при Вършец, Чиренцѝте от с. Чирен, Ву̀товци, Кѝновци и Сто̀евци от с. Своде, Ботевградско, Виолджийте и Вътовци от с. Караш.

В землището на село Лиляче има доста старинни по произход и образуване имена на местности като: Гнѝлите, Го̀лкя, Гравѝн дол, Ко̀ва ба̀пка, Ко̀во дръ̀во, Мръ̀чово, Кату̀нище, Ко̀тленье, Кременѝш, Гу̀внище, Гувнобѐр, Мъчѝ душ, Нѐготина и др. Тези имена показват, че селото е основано преди XIV в.