Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

39. Го̀рна Бешовѝца

Население: 1910 г. — 873 жители, 1926 г. — 999, 1934 г. — 1135, 1946 г. — 1178, 1965 г. — 747, 1975 г. — 567, 1985 г. — 477, 1992 г. — 387.

Намира се източно на 30 км от Враца и е разположено в живописна долина, образувана от Веслешките дялове Страна̀та и Страница. До селото тече рекичката Косматица, която е ляв приток на р. Искър. Рекичката Косматица има още две местни имена. Те са Бешовишка бара и Влашка бара. Землището на с. Горна Бешовица заема площ от 18 964 дка. Граничи на изток със землището на с. Долна Бешовица, на юг — със землищата на Старо село и Влашко село (дн. с. Царевец), на запад — с това на с. Кален, и на север — с Цаконица. Село Горна Бешовица има и едно второ землище, което се врязва на северозапад между землищата на Цаконица, Кален, Тишевица, Вировско и Върбица. По всичко изглежда, че това е част от изоставеното землище на село Пещ (днешното село Големо Пещене, което се е намирало до средата на XV в. до Големата пещера при с. Цаконица) или е част от землището на обезлюденото село Слатина, което се е намирало южно от Тишевица и северно от с. Върбешница. Засега това землище остава неустановено. След обезлюдяването на село Слатина на част от неговото землище се образува село Горно Пещене. След изселването на с. Пещ в равнината, землището му става турски чифлик и след Освобождението жители на с. Горна Бешовица са закупили на безценица имотите на турския чифликчия.

Западно от селото Горна Бешовица са останките на селище от стария неолит. То беше разкрито съвсем случайно при изкопни работи за язовирната стена. Тук са намерени кремъчни и каменни оръдия на труда и глинени съдове, рисувани с многоцветна земна охра (Николов. Б., ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 13, обр. 2). Центърът на днешното село Горна Бешовица лежи върху културен пласт от многовековно тракийско селище. През епохата на римското владичество някои от тракийските жители на това селище са служили като наемници в римската войска. В двора на проф. Иван Фунев открихме късноантична гробница и надгробна плоча със старогръцки надпис от III в., който в превод гласи: „Аврелий Максим, син на Даезерес, още приживе, заедно със съпругата си Родопе, издигна този паметник за себе си и за своя брат Аврелий Валериан, който беше войник от Първа кохорта на бракарите и загина на война…“ (Иванов, Т., Археология, 1962, 2, с. 38). Южно от селото върху височината Градището са развалините на антична крепост, която е използвана и през времето на българското средновековие.

В един османски документ от средата на XV в. е отразено, че част от селото Бешевиче — и баля (Горна Бешовица) е дял от тимар от 7 домакинства, а останалите жители на селото са войнагани и не са включени в тимара. Те са записани като войнагани в османските регистри от 1548 г., от втората половина на XVI в. и от началото на XVIII в. Интерес представляват старинните лични имена в тези списъци на войнагани от с. Горна Бешовица. Те са: Балчо, Драле, Йовко, Куман, Продан, Солад Влаха, Торбо, Торньо и пр. Тези лични имена днес не се срещат в антропонимията на селото. В документа с дата 1548 г. е записано дословно: „Бешевиче — и баля, войнук Балчин, син поп Добро…“ (ИБИ, т. XX, с. 51 и 296). Това показва, че в селото още през XVI в. е имало църква и свещеник. Днешната църква на Горна Бешовица, строена през 1863 г., има оригинални каменни релефи, с които е украсена камената ѝ фасада. Интерес представляват нейният иконостас и иконите. Те са рисувани от местен самобитен майстор зограф, който се е подписал: „Пенчо Х… от с. Горна Бешовица“ (Касабова, Р. 1977, с. 12).

Стари родове в с. Горна Бешовица са: Арнау̀тете (от тях са произлезли Грънча̀рете, Ма̀евци и Роѐлците), Арта̀рете, Беремлѝйте, Бошня̀ците, Бекя̀рете, Ва̀човци, Въ̀льовци, Га̀гови, Говеда̀рците, Гъса̀ците, Дила̀нковци, Джоджу̀рковци, Дѝлинци, Жива̀ците, Йо̀рджовци, Инадо̀лете, Качама̀чковци, Кошера̀нете, Кръ̀калете, Ку̀тльовци, Ла̀лковци, Ма̀чковци, Мо̀товци, Му̀льовци, Нѐновци, Нѝновци, Ориза̀рете, Пѐнинци, Пу̀нкалете, Скуба̀ците, Теповича̀рете, Труфан̀ете, Тупа̀нете, Фу̀ньовци (родът на проф. Иван Фунев — скулптор), Ца̀лови, Чупа̀лете, Чучунѝгерете, Ша̀ньовци, Шо̀шковци. Към средата на XIX в. тук дошли преселници от разни места: Зъ̀делете и Кра̀йните от гр. Копривщица, Поповци от с. Радовене, Македонците от с. Рашково и др. По същото това време от Горна Бешовица се изселили: Мо̀товци и Роелете в с. Търнава, от Шошковци и Теповичарете в с. Девене, наричани там Бешовѝченете, от Па̀новци и Ма̀евци в с. Лепица, Мо̀новци и То̀товци се изселват в с. Камено поле, а в началото на XX в. родовете Пенинци и Маринци се изселват в Разградско, а Говеда̀рците в Мездра.

В старото землище на с. Горна Бешовица преобладават старинните имена на местностите. Тук се срещат учудващо стари имена като: Блажу̀й, Молѐй, Мѐторица, Обрещтъ̀, Прѐслопъ, Разпо̀полец, Ру̀ев дол, Саму̀ров трап, Стрѐжера, Сту̀блата и много други. Налице е старо българско население, което не е прекъсвало живота си за дълги периоди от време. И двете села Горна и Долна Бешовица са образувани преди XIVв. и с тези имена са заварени от османските нашественици. Двете села се различават както по говора, така и по манталитета. Но кое от тях е възникнало по-рано през българското средновековие — това едва ли някога ще може да се докаже.