Богдан Николов
От Искър до Огоста (127)

127. Сирако̀во

Население: 1872 г. — 35 къщи и 57 венчила; 1877 г. — 125 къщи и 201 жители мъже; 1900 г. — 364 жители, 1910 г. — 430, 1926 г. — 631, 1934 г. — 739, 1946 г. — 828, 1965 г. — 688, 1975 г. — 554, 1992 г. — 396.

Сираково се намира на 30 км южно от Орехово и е разположено на равно място по левия бряг на Бързина бара, наричана още Бързица бара. Землището му обхваща 10 990 дка площ и граничи на изток с Добралево, на юг — с Борован, на запад — с Рогозен, и на север — с Алтимер. Най-старите обитатели в района на днешното село са били праисторически общества от първия период на меднокаменната епоха или петото хилядолетие пр.Хр. Останки от тяхното селище се намират в местността Пчелиня. Тук се изравят бойни каменни чукове, брадви и други сечива, а също и типичната за този период керамика и битов инвентар. В същата местност има и следи от тракийско селище, обитавано през желязната епоха. Траките са оставили тук и няколко надгробни могили. На запад от днешното Сираково, гдето има едно малко водохранилище, е имало римска крепост и пътна станция на римския път от Улпиа Ескос за Монтана. Мястото сега се нарича Калето. През XIX в. Сираково се разраства на запад към Калето където са били римската крепост и пътната станция. Представлявали са квадратно пространство, оградено със зид от камък и земен вал. Но в началото на XX в. камъните от крепостния зид били извадени от селяните за строеж на жилища. В тази част на Сираково постоянно се изравят римски монети, железни върхове за копия и стрели, глинени съдове, един бронзов кантар и бронзов светилник и част от варовикова плоча с релефно изображение на мечка, бореща друго животно. Върху долната рамка на плочата личи остатък от латински надпис, от който става ясно, че се касае за посвещение на някое божество, направено от бенефициарий. Надписът е от втория век. (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 228, обр. 20). В един друг латински надпис, намерен също около Калето, се чете, че центурионът на Пети Македонски легион Декум Мусидий е направил посвещение на богинята Диана (С I L, 12386). Същият този Декум Мусидий е бил центурион регионалий, който е изпълнявал и определена полицейска функция по движението на римските пътища, контрол на пътните станции и др. Оттук ни става ясно, че бенефициарият от първият надпис, намерен в Калето, е бил надзорник на пътната станция при Сираково и е бил подчинен на центурион регионалий.

Днешното село Сираково се споменава в един османски документ от 1430 г. като ленно владение, а това означава, че то е съществувало още преди падане под турско робство в края на XIV в. (РСт., I, с. 459). Обаче в друг османски документ от средата на XV в. пише следното: „Село Типченица, някои от раята му живеят на мястото на име Сираково…“ (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 259). Ако в този документ става дума за селото Сираково, това означава, че то е било обезлюдено в средата на XV в. и за да си набави данъкоплатци, турската администрация заселва тук рая от други селища. Причините за обезлюдяване на селища се дължат на бруталната варварщина при покоряването ни от турците. Случаят със Сираково не е изолиран. В същия регистър на завоевателите е посочено, че част от жителите на село Паволче живеят на мястото с име Девене, част от жителите на село Косталево живеят на мястото с име Еница и др. (ИБИ, т. XIII, с. 267).

Сираково се среща и в османски документ от 1606 г. като ленно владение. В този документ пише: „Село Сираково, нахия Враца — 5000 акчета за тимара на Шакретин оглу…“ (НБ КМ, Ор.отд. ОАК 128/2, л. 46-а-I, 28.V.1606 г.). В края на XVIII в. село Сираково е оплячкосано и опожарено от кърджалийски банди. Оцелелите му жители забягнали във Влашко. В началото на XIX в. някои от родовете се върнали. Това са Гарговци (Бумбековци), Доновци, Карчовци, Марчетовци, Мишовци и Цоковци. Но на връщане едно семейство от Гарговци останало в с. Крушовене, а друго — във Влашко. Един голям род от с. Синьо бърдо потърсил спасение от кърджалиите във Влашко. На връщане част от него се заселили в с. Староселци, Плевенско, където са известни с прякора Немчорете. Останалите се установили в село Сираково под името Бендурете, но от тях с времето се роят Занковци, Нечовци, Панковци, Поповци, Първановци, Рашовци и Чанголеевци. След този род към средата на XIX в. в Сираково придошли и се заселили Тошковци и Тупанете от с. Долна Кремена (те са едно коляно с Тупанкьовци в с. Галиче). Бикарете и Дикинци идват тук от с. Радотин, Ботевградско, Гавриловци и Тотовци — от с. Типченица, Лиженете — от с. Лик, Леваците — от с. Дупляк (от 1963 г. с. Ботуня), Хаджийте — от с. Галатин, Печовци — от с. Бързина, и Нефелците — от с. Нефела. Името на село Сираково е притежателно прилагателно от съществителното сирак.

Сираково не е имало църква, няма и днес. Първото училище е открито през 1870 г. от учителя Герго Ганов от с. Добралево. От 1872 г. до 1876 г. тук е учителствал Тодор Неделков от с. Баница, който е обучавал 22 момчета (Летоструй, Виена, 1873, с. 59). От 1876 до 1879 г.г. училището в Сираково е било затворено.