Богдан Николов
От Искър до Огоста (80)

80. Кула̀та

Население: 1910 г. — 320 жители, 1926 г. — 339, 1934 г. — 443, 1946 г. — 495. С указ № 757, обнародван на 8. VI.1971 г., селото е присъединено към гр. Враца и става квартал на града със същото име.

Намира се северозападно на 4 км от центъра на Враца. Разположено е на равно място сред Врачанското поле. Сред селото изтича обилен извор, който дава началото на рекичката Бибер бара, ляв приток на р. Дъбника. Малкото му землище граничи на изток с Враца, на юг — с Бистрец, на запад — с Нефела, и на север — с Лиляче. На североизток до Мечкарския извор е намерена мраморна оброчна плоча с релефно изображение на богинята Артемида (Диана), която е яхнала елен на обратната страна (Велков, И., Годиш. Библиогр. институт, 1945/46, с. 228). До същия извор има следи от тракийско светилище.

Село Кулата е основано върху източната част от землището на обезлюденото в края на XVIII в. средновековно българско селище Сениче. Кърджалиите ограбили и опожарили с. Сениче и жителите му се разбягали. Едни — във Враца, други — в Косталево. Заселването на село Кулата е станало така. Съвсем в края на XVIII в. двадесетина семейства от старопланинските села Горно и Долно Озирово, Осиково, Оселна и Дупни връх се установили около извора, наречен по-късно Новоселска стубла, и основали селище, което нарекли Ново село. По неизвестни днес причини скоро жителите на Ново село се разбягнали и разпръснали в няколко посоки. Едни от тях се заселили в град Враца. Това са родовете Новоселците (Ангелаки и Кото), Змиярете, Стоманярете, Тодоракьовци и Якимовци. Други се изселили в селата Бела Българска и Мало Бабино (от 1942 г. тези две села са слети в едно с името Бели извор). Трети се установили около извора Нефела и основали село със същото име — Нефела. Четвъртата група от изселниците на село Ново село се заселили около КУЛАТА на турския чифликчия и му станали слуги и изполичари. Тук те основали село, което нарекли КУЛАТА, тъй като е заселено около една каменна кула на чифлика. Понеже във Врачанския говор се употребява старото ударение, то ударението на Кула̀та пада върху втората гласна. Село Кулата се среща за първи път в документ от 1812 г. Става дума за неговите жители Йован Семов, Йован Стойков, Йоло Янов и Йоло от село Кулата, които същата гази година са произвели мехури за свила и са ги продали на Димитраки Хаджитошев (Архив на Хаджитошеви, т. 1, №432). Родове, които са основали село Кулата са следните: Бата̀лците (Мръкѝлците), Бу̀мкалците, До̀нкинци, Йорда̀кьовци, Ка̀меновци, Круса̀ците (Бѐлювци), Мачо̀ците, Мѝнковци, Мѝринци, Мо̀нчовци (Ко̀стовци), Попа̀рковци, Чола̀ците и Цо̀ловци.