Богдан Николов
От Искър до Огоста (8)

8. Боту̀ня (Ду̀пляк)

(Произв.: ду̀пляченин, ду̀плячене, ду̀пляченка, ду̀пляшки)

Население: 1910 г. — 514 жители, 1926 г. — 598, 1934 г. — 724, 1946 г. — 739, 1965 г. — 610, 1975 г. — 462, 1985 г. — 430, 1992 г. — 277.

Намира се западно на 20 км от Враца и е разположено на равна тераса по левия бряг на р. Ботуня. Землището му заема площ от 12 621 дка. Граничи на изток с Глава̀ци, на юг — със Стояново (до 1951 г. Сердар) и Черкаски (до 1934 г. е било с име Мечит махала), на запад и север — със Сумѐр. От незапомнени времена селото се е наричало Дупляк, но с указ № 704, обнародван на 1.XI.1963 г., е наречено Ботуня. Името Дупляк е дадено на селото поради дупките и пещерите в карстовия терен на неговата околност. Някои от пещерите, като За̀дната дупка са били обитавани от човека още през новокаменната епоха (Миков, В., 1933, с. 29). Върху високата скална тераса Градище са развалините на антична и средновековна крепост (Миков, В., ИАИ, т. 5, 1928, 31). Село Дупляк е основано преди края на XIV в. и е заварено от турците с името Дупляк. Среща се в османски документи с името Дупян през 1576 г., 1607 г. и в регистър от 1666 г., където се е числяло административно към каза Берковица (Р. Ст. 1, 404). Имена на жители на село Дупляк се срещат и в списъци на войнагани от други селища на този район през 1715 г. (ИБИ, ХХ, 178–185). Поради чумни епидемии и нападения на кърджалии селото се е местило временно в местностите Лѝпето, Закъ̀кьо и Малѝ лъг. В началото на XIX в. жителите му отново се връщат на старото си място — където е сега селото.

Стари родове са: Авра̀мовци, /А/лекса̀ндровци, А̀ндровци, Анто̀новци, Байо̀зовци, Ба̀нчовци, Гѐрговци, Давѝдовци, Дѝмовци, Джо̀ровци. Добрѝловци, Илѝевци, Кѝрковци, Кѝрмановци, Колча̀ковци, Ко̀новци. Кучѝчковци, Лѐнгеровци, от тях са Карала̀шковци, Маджа̀ровци, Мѝнинци, Милѐновци, Мѝловци, Младѐнчовци, Па̀нковци, Пешу̀новци. То̀доровци, Ту̀даровци, Ту̀шовци, Чакъ̀ровци. Изчезнали отдавна родове са Алима̀нете и Шу̀гльовци, а родът Лева̀ците в средата на XIX в. изцяло се изселва в с. Сирако̀во. В село Дупляк има малко преселници отвън. Това са: Липненѐте от с. Лѝпен, Ку̀мановци от с. Го̀рно Озѝрово. Турла̀ците от с. Очѝн дол и Македо̀нците от Прилепско. Всички те са дошли в края на XIX в. и не са оказали никакво влияние върху говора и обичаите на селото. Село Дупляк е западна граница на „а“ говорите. Жителите му не произнасят заб, каща, пат и пр. вместо къща, зъб, път — както в с. Глава̀ци, което спада в зоната на „а“ говорите. Населението на село Дупляк обаче членува съществителните от мъжки род, трето лице, единствено число на „о“ — бресто, гръбо, връо, пъто и пр.

В землището на селото има доста старинни имена на местности, което показва, че тук животът не е прекъсвал за дълго време. Така от изчезнали вече стари лични имена са Кѝрман и Мурта̀т. Може би името Муртат е първичната форма на ханското име Омуртаг? Стари по строеж са също имената: Брекя̀н, Вина̀та. Дерѝ вол, Дубра̀вите, Ду̀пляк, Закъ̀кьо, Ста̀нците и др.