Богдан Николов
От Искър до Огоста (86)

86. Лик

Население: 1910 г. — 1477 жители, 1926 г. — 1545, 1934 г. — 1694, 1946 г. — 1640, 1965 г. — 1243, 1975 г. — 1025, 1985 г. — 907, 1992 г. — 699.

Лик е събран тип старопланинско селище. Намира се на 25 км югоизточно от Враца. Разположено е в подножията на хълмовете Вѐтрен, Салтѝре и Чичера̀ — до мястото, където река Поройница се втича в река Бърложница — десен приток на р. Искър. Селото отстои на 5 км южно от десния бряг на р. Искър. Землището му е планинско и се простира на площ от 26 268 дка. Граничи на изток с Ослен Криводол, на юг — със село Липница, Ботевградско, на югозапад — с Типченица, на запад — с Дърманци, на северозапад — с Брусен, и на север — с Влашко село (дн. Царевец). В местността Селището има останки от късноантично тракоримско обиталище. Върху скалистата височина Лижко градище са рушевините на късноримска и средновековна крепост. Тук се виждат основи на крепостни кули и стени, зидани с камъни и тухли и споявани с варов разтвор. Разкрити са раннохристиянски погребения.

Лик е старо средновековно българско селище и е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Среща се в османски документ от 1430 г. (РСт., 1, с. 426) и в друг документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 257). По време на чумните епидемии през вековете на робството селото се е местило в местността Селището, а жителите му се укривали в една пещера в местността Брусника.

Стари родове в село Лик са: Арнау̀тете, Брѐшковци, защото живеят на Брега̀, Бу̀ляците, Да̀шковци (от тях са Гла̀вчовци), Гайда̀рете, Ка̀товци, Космара̀нете, Ла̀нджовци (от този род са произлезли после Влъ̀човци, Джамба̀зете, Кола̀рете, Кюлу̀мете, Сапу̀нете и Чорба̀нете), Ма̀товци, Мѝловци (от тях са Девета̀ците), Мѝтровци, Ороа̀ете, Пѐловци, Косѝгерете (те са едно с Гѐнинци и Кръ̀жовци), Пешу̀нете, Ру̀ньовци, Тата̀рете, То̀мовци, То̀новци (от тях са Аджѝйте и Мо̀нинци) и последният стар род са Цѐковци. Поради планинския характер на селището и липсата на сигурен поминък малко пришелци са дошли в село Лик отвън. Към средата на XIX в. от с. Караш идват Балинете, Видинлийте и Карашченете, а от село Макоцево, Софийско, се преселили чернодрешковци, които били назовани Чернодрѐшковци. Тяхното наистина чернодрешковско облекло рязко е контрастирало с бялодрешковското облекло, което от векове са носили жителите на село Лик. Пришелците в с. Лик не са оказали ни най-малко влияние върху местните народни обичаи, облеклото и акащия говор на жителите му. През втората половина на XIX в. започва масовото изселване на лижене към селищата на равнината. Причините са икономически: липса на работна земя, оскъден поминък. В селата на Бялослатинско все още имало неусвоена работна земя. Така Джамба̀зете и Ру̀ньовци се изселили в с. Девене, от Арнаутете — в с. Чомаковци, от Миловци — в с. Сохаче, от Ороа̀ете — в селата Тлачене и Бъркачево и др. В началото на XX в. голяма група изселници от с. Лик се отправя към Североизточна България, откъдето се били изселили потурчени българи в Анадола. Десетки семейства се заселили в с. Хърсово, Разградско и на други в този район.

Училището в с. Лик е открито през 1866 г. Името на селото произлиза от лик, лице, „наклон, който е обърнат с лице към слънцето“. В землището на с. Лик има 319 имена на местности, сред които има много старинни по произход и по образуване: Балагѐрица Злѝняк, Зо̀ек, Кра̀водер, Кошу̀ште поле, Куку̀л, Лѝньовете, Обра̀шина, Прѝмкя, Пу̀кел, Смарда̀н, Топлика и др. Много са и прилагателните по старото сложно склонение като Бели камик, Влъчи вир Танки артлак и др. Тези имена показват, че селото е старо и че тук животът не е прекъсвал за по-дълги периоди от време.