Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

85. Лѐсура (Лѐсурът)

Население: 1910 г. — 1331, 1926 г. — 1943, 1934 г. — 2228, 1946 г. — 2439, 1965 г. — 2357, 1975 г. — 1985, 1985 г. — 1890, 1992 г. — 1400 жители.

Намира се на 35 км северозападно от Враца и е разположено край десния бряг на р. Рибиньъ̀ върху слънчев продълговат рът. Землището му заема площ от 35 672 дка. Граничи на изток с Три кладенци, на юг — с Галатин, на запад — с Баурене и Градешница, и на север — с Малорът и Фурен. Районът му е изключително богат на исторически паметници, някои от които все още не са изследвани. На височината Голата могила има останки от укрепено праисторическо селище, датиращо от втория период на медно — каменната епоха или четвъртото хилядолетие пр.Хр. На изток от Лесура е местността Градище. Тук е имало селища от две епохи — края на медно — каменната и късноримската епоха (Велков, Ив., Градища. — ГПлНМ, II, 1950, с. 158). В землището на Лесура има още неизследвани селища от късната бронзова епоха. Това го доказа една случайно намерена колективна находка от бронзови оръдия на труда и въоръжение. Находката е от местността Старите лозя и се състои от брадви, топори, длета, върхове за копия и двуостри ножове, които са били заровени при някакво голямо бедствие (Николов, Б., Колективна находка от края на бронзовата епоха от с. Лесура. — Археология, 1966, кн. 3, с. 48). Западната половина на днешното село Лесура лежи върху културен пласт от желязната епоха — първото хилядолетие пр.Хр. От това селище произхожда една сребърна фибула от старожелязната епоха (Миков, В., Прeдисторически…, 1933, с. 124), а също така в дворовете постоянно се намират битови предмети, желязно въоръжение и погребения, извършени чрез трупоизгаряне, които датират от новожелязната епоха (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 194). Безспорно това са останките на едно голямо и богато тракийско селище, което е съществувало тук близо хиляда години.

В местността Ръ̀совец е намерена колективна находка от сребърни тетрадрахми на Първа македонска област от II в.пр.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XIII, 1939, с. 343). Заравянето на тези монети в земята сочи за някакво бедствие, станало в тракийското селище в края на II в.пр.Хр. Проучени бяха останките на едно голямо българско средновековно селище, които се простират над извора Ръ̀совец. Селището датира от времето на Първото и Второто българско царство. Според едно местно предание то е било най-напред в местността Латинско селище, после в Младо̀то сѐлище и накрая се е установило на сегашното си място. Това предание може да излезе вярно само, ако се проучат Латѝнското селище и Младо̀то селище. Село Лесура е заварено от османските поробители с името Лесурът, което ще рече селище на рът с гора. Това означава, че селото е създадено с днешното си име преди края на XIV в. През вековете последната съгласна на думата рът е отпаднала и се изговаря Лесуръ, а се пише Лѐсура. Среща се в редица османски документи. Така в документ от 1620 г. е записано: „…каза Джибре, село Лесурат — извън регистъра…“ В друг османски документ с дата 1632 г. е отбелязано: „…каза Джибре, село Лесурат с 31 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, С., 1986 г., с. 265 и 347). Църквата „Св. Богородица“ в село Лесура е построена в 1841 г., което се вижда от един надпис върху камък (Василев, А., Църкви и манастири из Западна България. — Разкопки и проучвания, т. IV, 1950, с. 87). В двора на тази църква е имало в същото време килийно училище. В църквата на Лесура имаше запазени интересни стари книги, църковна утвар и икони (Савова-Касабова, Р., Икони от Врачанския край. С., 1977, с. 57–66). В един стар Ермологий на църквата има приписка: „Село Влакова Слатина даскало писал месец август на 1 ден 1861 сенето“.

Стари родове в Лесура са: Бѝнджинци, Бъчва̀рете, Ва̀сковци, Ва̀товци, Гера̀ците, Гръ̀нчовци (от тях са Марѝнчовци и На̀чковци), Да̀нковци, Дзу̀повци (Червѐнковци), Кенда̀ците, Калцу̀нкьовци, Колѐнчовци, Кожуа̀рците, Кьо̀совци, Мѝлмановци, Мѝнджаровци. Пѐтровци, Посто̀ловци, Пура̀ците, Ру̀ньовци, То̀новци (от този род са За̀рковци и Шѝшковци), Цѐковци (Шо̀товци), Цицирѝговци, Чу̀торовци (от тях са Ко̀новци и Карамѐлете) и последният стар род са Шумковци. Според едно родово предание родът Цековци са дошли в Лесура преди векове от обезлюденото село Ередин, което се е намирало между селата Лик и Ослен Криводол.

През първата половина на XIX в. в село Лесура дошли родовете: Нѐловци и Мѝшкинци от с. Сърбеница (дн. Софрониево), Пѐшовци (Комѝтете и Япо̀нете — от този род е опълченецът Минко Николов от Пета опълченска дружина), които са преселени от с. Белотинци. А̀бните и Вѐлинци идват от с. Краводер, а Пу̀евци — от с. Гложене, Ореховско. Га̀нчовци — от с. Оходен, а Мръкѝлците — от с. Урвене. Буба̀рете /от тях са Ба̀кровци, Бу̀ляците и Дръмка̀рете /са от с. Мъда̀н, Мо̀лците — от с. Ба̀урене, Сѝньовци — от с. Горно Озирово, Попо̀вци (Тѝновци) — от с. Студено Буче, а Въцовци — от с. Галатин. Около средата на XIX в. от с. Гушанци се преселват в Лесура Биволѐговци, Гѐчовци, Драгановци, Младенчовци, Сиромахченете и Якимовци. Те дошли вкупом и отначало носели своята бялодрешковска носия, която възбуждала присмех и подигравки. Поради това преселниците от Гушанци скоро възприели местната чернодрешковска носия. В началото на XX в. от с. Бо̀женица се преселили тук За̀ровци, До̀нчовци и Мѝрчовци, от с. Своде — Мѝковци, а от село Углярци, Пернишко, дошли Милу̀шевци.

В землището на с. Лесура сме записали 202 имена на местности. Сред тях има много старинни по произход и образуване: Жѝев лъг, Джу̀гел, Кобѝляк, Ко̀рбабица, Наковѝня, Прѐслъп, Рудина̀та, Чу̀турата и др. В името на местността Младо̀то селище е запазено старинното ударение, а Шѐрбовец е образувано на арумънска основа. Тези старинни имена показват не само че селището е много старо, но и това, че тук животът не е прекъсвал за по-дълги периоди от време.